Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21740 от 13.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10443/2026
Вид
Определение № 21740
Подписан
13.10.2026
Състав
Валерия Банкова, Йоана Стоянова Адова, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21740 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510443 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 299068/30.09.2026 г., подадена от А. Н. В., срещу определение № 34171/20.09.2026 г., постановено по гр.д. № 26375/2026 г. на СРС, 68и състав, с което не е допуснато обезпечение на предявените искове срещу „Енжиниъринг.БГ“ ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 150 от КТ.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт поради постановяването му в противоречие с процесуалния закон и при невярно изведена фактическа обстановка. Относно наличието на обезпечителен интерес твърди, че полагал труд на длъжност „кранист“, а прекратяването на трудовото му правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор доказвало преустановяването на търговската дейност на дружеството – работодател. В подкрепа на заявеното допълва, че било налице масово напускане на кранисти, без които дружеството не можело да извършва дейност, респ. се затруднявало бъдещото удовлетворяване на вземането му. Релевира наличието на нововъзникнало писмено доказетелствено средство – Декларация образец 1, подадена в НАП, съгласно която работодателят му сторил признание на факта, че трудовото възнаграждение на В. за м. август 2026 г. било изискуемо, като въпреки този факт, не бил получил изплащане на дължимото му се възнаграждение. Намира, че извършеното декларариране, фактическото затваряне на обектите на работодателя и липсата на наредени парични преводи към молителя представляват опит за избягване плащането на дължимите суми, а налагането на запор върху индивидуализираната в частната жалба банкова сметка представлява единственият способ за гарантиране изплащането на трудовите му възнаграждения. Моли постановеното от районния съд определение да се отмени, като се допусне обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банкова сметка с IBAN: **** „УниКредит Булбанк" АД, собственост на ответника „ЕНЖИНИЪРИНГ.БГ" ЕООД, до размера на сумата от 11 225.79 евро.

Съгласно чл. 396, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба срещу определение, с което е отказано обезпечение на иска не се връчва на ответника.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени доказателствената съвкупност, във връзка с предмета на въззивно обжалване, приема следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна с надлежна процесуална легитимация. С оглед чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 395 от КТ по настоящото производство не се дължи държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Пред Софийски районен съд са предявени искови претенции за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. август 2026 г. в размер на 2702.99 евро, за заплащане на обезщетение за 27 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 3317.31 евро; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2702.99 евро, както и за заплащане на извънреден и празничен труд за месеците юни, юли и август 2026 г. в размер на 2502.50 евро. В исковата молба е обективирано искане за допускане на обезпечение на така предявените искове на обща стойност 11225.79 евро чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството – работодател „Енжиниъринг.БГ“ ЕООД „в която и да е банка на територията на Република България“.

С обжалваното определение Софийски районен съд е отхвърлил искането по чл. 389 от ГПК с аргумента, че не е налице обезпечителен интерес в полза на ищеца, доколкото се касаело за вземане, възникнало един месец преди прекратяването на трудовото правоотношение. Изложил доводи, че в хипотезата ответното дружество да бъде обявено в неплатежоспособност и да се образува производство по несъстоятелност удовлетворяването на ищеца ще бъде гарантирано, като се е позовал на чл. 687, ал. 1 и чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.

Съдът е посочил, че поисканата обезпечителна мярка е неконкретизирана, като възприел, че може да се налага единствено при изброяване от ответника на съществуващи в страната банки.

Основната цел на обезпечението е да направи възможно практическото осъществяване на целената с иска защита, т.е. - да осигури осъществяването на исковата защита. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Обезпечението на иска, включително и бъдещ такъв като способ за защита на субективни права в гражданския процес се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по бъдещото евентуално положително за него решение на правния спор. Следователно, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда /да съществува интерес от обезпечението/ и предлаганата обезпечителна мярка да е допустима, подходяща и съответна на обезпечителната нужда /определение № 374/29.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2340/2013 г. на ВКС/.

При проверка основателността на сезиралото го искане за допускане на обезпечение съдът проверява допустимостта на очертаните от молителя искове и доколко същите са подкрепени с писмени доказателства. Исковите претенции относно заплащане на дължимото трудово възнаграждение за м. август 2026 г. в размер на 2702.99 евро, за заплащане на обезщетение за 27 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 3317.31 евро; както и за заплащане на извънреден и празничен труд за месеците юни, юли и август 2026 г. в размер на 2502.50 евро са допустими, тъй като са изложени твърдения, от които може да се направи извод за съществуващ спор между страните, който е допустимо да бъде разгледан в рамките на общото исково производство. В изискването за вероятна основателност на исковете законът визира същите да са подкрепени с писмени доказателства за фактите, пораждащи претендираните права, респ. факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаните с иска права, а съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК съдът може да изиска ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1, т. 1. Преценката за вероятната основателност на исковете се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 от ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе 2 гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК). В случая, представените писмени доказателства не са достатъчно убедителни, за да обосноват допускане на обезпечение без представяне на парична гаранция, поради което такава следва да бъде определена. Като съобрази цената на предявените искове, както и обстоятелството, че ищецът е физическо лице – работник съдът определи гаранция в размер на 426.14 евро.

Що се касае до претенцията за обезщетение за оставане без работа за период от един месец, съдът намира, че в тази си част исковата молба е нередовна, поради което на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е следвало да бъдат дадени указания на ищеца. От изложените твърдения в исковата молба не може да се направи категоричен извод дали ищецът претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа или обезщетение за неспазен срок на предизвестие, поради което на ищеца следва да се дадат указания да конкретизира искането си. Нередовността на исковата молба относно този иск е самостоятелно основание за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение.

Обезпечение може да се иска само при надлежно предявен с редовна искова молба иск /определение № 826/02.12.2013 г. по ч.т.д.3887/2013 г. на ВКС, ІІ ТО/. По аргумент от чл.

395, ал. 2 от ГПК е изключена възможността произнасянето по молбата за обезпечение да се отложи с оглед изпълнение на дадени на ищцата-молителка указания, тъй като в обезпечителното производство не намират приложение нито чл. 129, ал. 2 от ГПК, нито чл.

101 от ГПК. В този смисъл са: определение № 469/30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2188/2008 г. на ВКС, определение № 558/29.12.2009 г. по ч.гр.д. № 414/2009 г. на ВКС.

На следващо място, неправилни са изводите на първата инстанция за липса на обезпечителна нужда на ищеца. Хипотетичното произнасяне относно обстоятелство, което не е реализирано в обективната действителност – неплатежоспособност на дружеството – работодател и откриване на производство по несъстоятелност, не може да обуслови преценката за обезпечителна нужда. Налице е интерес за молителя от обезпечаване на иска, тъй като при разрешаване на спора по същество в негова полза, ако искът не бъде обезпечен, ще бъде затруднено реализиране на правата му, т.е самата вероятност от възможността претендираното от ищеца в исковото производството вземане да бъде събрано в един по-късен момент сочи правния интерес от неговото обезпечаване. Обезпечителната нужда е самостоятелна и отделна от останалите предпоставка за допускане на обезпечението. Тя се предполага в хипотеза на осъдителен иск за парично притезание, а не следва да се доказва от молителя – определение № 231/29.03.2012 г. по ч. т. д. № 178/2012 г. на ВКС, II ТО, определение № 514/15.07.2013 г. по ч. т. д. № 2728/2013 г. на ВКС, II ТО, определение № 1132/18.12.2012 по ч. т. д. № 926/2012 г., ВКС, ІІ ТО; определение № 391/13.07.2018 г. по ч. т. д. № 918/2017 г., ВКС, ІІ ТО; определение № 356/16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2937/2022 г., ВКС, III ГО и др.

В действителност в искането за допускане на обезпечение обезпечителната мярка е посочена като „налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Енжиниъринг.БГ“ ЕООД в която и да е банка на територията на Република България“. Следва да се отбележи, че в частната жалба е посочен номер на банкова сметка с титуляр дружеството – работодател. За да е надлежно направено искането за запор на сметки и за да може да се наложи исканата обезпечителна мярка, следва да бъдат посочени банките като трети задължени лица по налагането на запора – по арг. от чл. 400, ал. 1 вр. с чл. 507, ал. 1 и чл.

508 от ГПК. С оглед изтъкнатото дотук настоящата съдебна инстанция намира, че нередовността на отправеното искане е отстранена, а поисканата от молителя обезпечителна мярка е предписана от закона, съобразена е с вида на материалното гражданско право, което ще се защитава и е оправдана от обезпечителната нужда, т. е. напълно адекватна е за предявения иск.

По тези аргументи частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 34171/20.09.2026 г. по гр.д. № 26375/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 68-ми състав, в частта, с която е отхвърлено направеното искане по чл. 389 от ГПК от ищеца А. Н. В. за допускане на обезпечение на предявените от него осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 2702.99 евро; по чл.

224, ал. 1 от КТ в размер на 3317.31 евро и по чл. 150 от КТ в размер на 2502.50 евро чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника „Енжиниъринг.БГ“ ЕООД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от А. Н. В., ЕГН: ********** срещу „ЕНЖИНИЪРИНГ.БГ" ЕООД, ЕИК: 203681431 искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. август 2026 г. в размер на 2702.99 евро, за заплащане на обезщетение за 27 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 3317.31 евро; както и за заплащане на извънреден и празничен труд за месеците юни, юли и август 2026 г. в размер на 2502.50 евро или общо за сумата от 8522.80 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на вземанията на „ЕНЖИНИЪРИНГ.БГ" ЕООД, ЕИК 203681431 по банкова сметка с IBAN: BG25UNCR70001525533170, открита в „УниКредит Булбанк" АД, до общия размер от 8522.80 евро.