Решение № 40 от 14.01.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 7386/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Майя Йончева Йончева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10, т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Русе, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря ЕмИ. Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520107386 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищецът И. Л. Р. чрез процесуалния си представител в исковата молба, уточнена с молба вх. №4974/12.02.2025г., твърди, че е сключил с “Адессо кредит България” ЕООД Договор за паричен заем №17025706/10.07.2023г., съгласно който му е предоставена в заем сумата 1000 лв при ГЛП 40.00 % и ГПР 48.69 %. Срокът на погасяване на заема е 11 месеца на 22 двуседмични вноски в размер на 54.67 лв двуседмична погасителна вноска, посочена в договора и 90.00 лв погасителна вноска, посочена в погасителния план.
Заемателят декларирал, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от предоставени от Заемодателя допълнителни услуги: възможности за отлагане/намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, при което Заемодателят се е задължил с подписване на договора да му предостави същите допълнителни услуги срещу предоставяне от Заемателя в деня на подписване на договора на допълнително обезпечение от две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя – чл.4 от договора. Страните се уговорили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Заемателят 1 дължи на Заемодателя неустойка в размер на 777.26 лв, заплащана разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, съгласно Погасителния план, като клаузата за неустойка по чл.4 е съставена предварително. В чл.8 от договора е посочено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски Заемателят дължи върху забавената сума за всеки ден забава, когато забавата надхвърля 30 дни, такса просрочие в размер на 1/360 част от фиксирания годишен лихвен процент. Счита, че Договорът за паричен заем №17025706/10.07.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.11, т.12 ЗПК.
Годишният процент на разходите - 48.69 % е определен неясно - нарушени са чл.19, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.21 ЗПК. Налице е накърняване на добрите нрави поради нарушаване основните принципи за добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения - неустойката в размер на 777.26 лв е повече от половината от размера на получения заем и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че същата не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.
Изложени са подробни правни съображения и релевантна съдебна практика.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че Договорът за паричен заем №17025706/10.07.2023г., сключен с И. Л. Р., е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът “Адессо кредит България” ЕООД гр. Ботевград, Софийска област, представляван от управителя Лъчезар Василев Лазаров, чрез пълном. адвокат от САК Г. Д., е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Обосновано възразява срещу твърденията за нарушения на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.т. 10, 11 и 12 ЗПК от договора. Счита изпълнени изискванията на посочените разпоредби, като излага подробни съображение и заявява, че начинът на изчисляване на ГПР е посочен в съпътстващ сключването на договора документ – приетите с решение на едноличния собственик Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредит на физически лица. Заявява още, че въпросите, свързани с изчисляването на ГПР, не са елемент от състава на задължението по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Неоснователно е и твърдението, че размерът на ГПР е неточен, не отговаря на действителната му стойност поради невключването на неустойката по чл.4, ал.2 от договора в неговия 2 размер. Обосновава възражението си с разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, според която разходът за неустойка не се включва в разходите, формиращи ГПР, тъй като е дължима за неизпълнение от заемателя на задължението по чл.4, ал.1 от договора. Относно неустойката: с исковата молба не е предявен самостоятелен иск за нищожност на клаузата по чл.4, ал.2 от договора.
Размерът на същата не е несъразмерно висок спрямо главницата, във връзка с което развива съображения и цитира съдебна практика. Договорената неустойка не противоречи на добрите нрави и не създава значителна неравнопоставеност между страните, тъй като поетото акцесорно задължение от заемателя е обвързано с допълнително акцесорно задължение от заемодателя за предоставяне на допълнителни услуги извън главното му задължение – предоставяне на заема. Клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, видно от текста на чл.4, ал.2 от договора за заем. Възразява да е нарушен чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като в случая неустойката обезпечава друг вид неизпълнение – неизпълнение от длъжника да предостави допълнително обезпечение. Ищецът се е съгласил и е приел всички условия на настоящия договор, имал е възможност да се откаже впоследствие от него, каквато възможност е уредена в чл.29 ЗПК, което не е сторил. Прави възражение за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
По делото са представени писмени доказателства, назначена е счетоводна експертиза, чието писмено заключение е приложено по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно представения
Договор за паричен заем
№17025706/10.07.2023г., “Адессо Кредит България” ЕООД е предал в собственост на И. Л. Р. заемна сума в размер на 1000.00 лв, която заемателят да му върне на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка по 54.67 лв с първа падежна дата на 24.07.2023г. и последна падежна дата на 13.05.2024г.
Уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 % и ГПР 48.69 %, като общата сума, дължима от заемателя, възлиза на 1202.74 лв.
Съгласно чл.4, страните се споразумели с подписване на договора заемателят да предостави на заемодателя обезпечение на договора чрез поръчители: две физически лица, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата по чл.2, т.7 (1202.74 3 лв). При неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 777.26 лв, платима също разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към всяка от които се добавя сума 35.33 лв. Общият размер на погасителната вноска при това става 90 лв, съгласно индивидуален погасителен план за погасяване на задължението (л.11).
Изложеното по-горе се установява и от заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от вещото лице Г. С. Й. в съдебно заседание на 16.12.2025г. Според вещото лице, посочването на размера на ГПР в договора е необходимо, защото така се предоставя възможност кредитополучателят да прецени реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключването на договора. В конкретния случай в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва по Договор за паричен заем №17025706/10.07.2023г. Таксата за неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 не е включена в размера на ГПР по договора за заем.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразявайки посочената разпоредба и при договорените параметри на заема: 1000 лв заемна сума, анюитетни вноски и годишна лихва 40 %, вещото лице е изчислило по формула, съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК, че годишният процент на разходите е в размер на 48.21 %., от което следва, че стойностите на лихвения процент по кредита в случая не съвпадат с годишния процент на разходите (48.69 %), дори когато в ГПР не се включват допълнителни разходи извън размера на ГЛП. Според вещото лице, ако сумата за неустойка в размер на 777.26 лв се включи в ГПР, то тогава неговият размер става 159.68 % и сумата по заема се оскъпява. Това е така, защото предоставената заемна сума по
Договор за паричен заем
№17025706/10.07.2023г. е 1000 лв, а сумата за допълнителните разходи по заема - дължима лихва и дължима сума за неустойка, в общ размер 1980.00 лв, 4 надхвърлят почти двойно размера на отпуснатата главница, съобразно погасителния план, състоящ се от главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение (л.78 от заключението).
Вещото лице е посочило още, че към 01.07.2023г. основният лихвен процент е 3.12 %, а законната лихва е 10 пункта над него или е 13.12 %.
Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, което в случая не е сторено.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
За да отговаря Договор за паричен заем №17025706/10.07.2023г. на условията на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите, не би трябвало да надхвърля 65.60 %.
Следователно, след като в размера на ГПР, посочен в Договора за паричен заем №17025706/10.07.2023г., не са включени допълнителни разходи, респ. не е включена дължимата неустойка по чл.4, ал.2 - 777.26 лв, то същият не отговаря на изискванията по чл.19, ал.4 ЗПК, защото надвишава посоченото в него ограничение 65.60 %.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че Договор за паричен заем №17025706/10.07.2023г., сключен с “Адессо Кредит България” ЕООД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК и искът за прогласяването му за недействителен следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 5
№1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 419.22 лв разноски по делото, а на процесуалния й представител адв. К. Х. да заплати адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 450 лв, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА Договор за паричен заем №17025706/10.07.2023г., сключен между “Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК 202250289 и И. Л. Р. от гр.
Русе, ул. “****, ап.13, ЕГН **********, за недействителен на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА “Адессо Кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, общ. Ботевград, Софийска област, бул. “Трети март” №83, представлявано от управителя Лъчезар Василев Лазаров, ЕИК 202250289 да заплати на И. Л. Р. от гр. Русе, ул. “****, ап.13, ЕГН **********, сумата 419.22 лв разноски по делото, а на адвокат К. Х., ЕГН ********** от Адвокатска колегия гр. Русе, адрес гр. Русе, ул. “Драма” №15, да заплати сумата 450 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6