Присъда № 3 от 14.03.2025, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ към Присъда № 3, постановена на 14.03.2025 г. по НОХД № 410/2024 г. по описа на Районен съд - И..

Подсъдимият И. Й. С. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на **.**.**** г. около 15.00 часа, пред магазинчето до кметството на село В. чрез действие, изразяващо се в нанасяне на силен удар с юмрук в лявата част на лицето, в областта на лявото око, вследствие на който Г. П. паднал на земята, И. Й. С. причинил на Г.

А. П. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Г. А. П. против подсъдимия И. Й. С. за сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. В. П. поддържа частното обвинение срещу подсъдимия така, както е повдигнато с тъжбата. Намира същото за доказано по безспорен начин.

Пледира за осъдителна присъда и за уважаване на предявения граждански иск, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. В. А. пледира за отхвърляне на тъжбата като неоснователна и недоказана, като съдът оправдае подс. С., както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск. Сочи, че по делото са налице две групи гласни доказателства, които установяват различна фактическа обстановка. Твърди, че авторството на деянието не се установява от заключението по съдебно-медицинската експертиза, а показанията на свидетелите, които заявяват, че са видели нанасянето на удара от страна на подсъдимия са близки роднини на пострадалия и са налице протИ.речия в детайлите на техните показания. Сочи, че от записите от тел. 112 се установява, че И.ка П. не е била на мястото на инцидента. ПротИ.речията в показанията на свидетелите П., П. и М. по отношение на заявеното от тях за отстоянието между лицата не трябва да се взема предвид, тъй като това е въпрос на възприятие. Твърди, че не следва да се кредитира заключението по приетата съдебна психолого-психиатрична експертиза, тъй като същата говори за психологическите последици у пострадалия от загубата на неговото куче, като няма нито една дума в заключението за това, че на пострадалия му е бил нанесен удар.

Подс. И. С. в право на лична защита заявява, че не е удрял Г. П..

В последната си дума, подс. И. С. заявява, че няма какво да каже.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Сутринта на **.**.**** г. около 08,00 ч. свидетелят Г. А. П. се прибрал в дома си в село В. от работа като нощна смяна и решил да отиде до дома на дъщеря си, който се намирал в началото на село В. за да нахрани кучето й. По 1 пътя си дотам той бил придружен от своето домашно куче, което се разхождало свободно. На връщане обратно, на около 50 метра от знак „Стоп“ при заведение „Никол“ в село В., срещу П. се движел лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, черен цвят. Същият бил управляван от обвиняемия И. Й. С.. Приближавайки П., колата ударила кучето, а шофьорът на МПС продължил към град И.. След тази случка П. взел на ръце прегазеното си куче, прибрал се в дома си, силно притеснен и разстроен и се обадил на дъщеря си, за да й каже за случилото се. Бил силно разстроен и изпил две бири. Следобеда на същия ден - около 15,00 ч., П. решил да отиде до центъра на селото. Пред едно магазинче до Кметството на селото той видял И. С., който бил сам. П. се насочил към него с думите: „Защо ми сгази кучето, поне да се беше извинил“. В отговор С. ударил П. с юмрук в лявата част на лицето, в областта на лявото око. От удара П. паднал на земята. Не след дълго дъщеря му И. П. И. пристигнала на центъра на село В. и подала сигнал на тел.112.

На място пристигнал полицейски екип в състав – свидетелите В. В., Р.

С. и И. К., а същият ден Г. П. подал заявление вх. № 0-2149/24.06.2022 г. до Началника на РУ МВР И., въз основа на данните в което била извършена проверка и по-късно образувано досъдебно производство № 166/2022г. по описа на РУ на МВР гр. И. във връзка с пр.пр. №794/2022г. по описа на РПСамоков, ТО-И.. Същата преписка била прехвърлена за разследване в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура - С. и е образувано досъдебно производство № 206/2023 г. по описа на ОСлО - СОП. Последното било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 вр. чл. 50 НПК, тъй като в хода на досъдебното производство е установено, че И. С. е извършил престъпление по смисъла на НК, но наказателното преследване за визираното деяние се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния компетентен съд, тъй като същото представлява лека телесна повреда.

След подаването на сигнала в полицията, св. И. П. закарала Г. П. в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр. С., където му бил направен медицински преглед и бил издаден Лист за преглед на пациент № 120583 от **.**.**** г. от М. Ф.

На следващия ден, 24.06.2022 г., Г. П. е посетил специализиран съдебномедицински кабинет в гр. С., където му е бил извършен преглед и издадено Съдебномедицинско удостоверение № 275/2022г. от д-р А. А.

В резултат на описания инцидент и настъпилото падане, тъжител ят Г. П. получил контузия на главата и лицето с подкожен хематом в централната тилна област, масивни оток и кръвонасядане на лицето от ляво, ангажиращи клепачите на лявото око, лявата скулна област и частично буза, причиняващи притваряне на очната цепка и лицева асиметрия, клинични данни на лявата долно челюстна става, причиняваща затруднено дъвчене и невъзможност за пълно отваряне на устата. Същите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та на тъжителя Г. П..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал – частично от обясненията на подсъдимия И. С., показанията на свидетелите В. В., И. К., Р. С., И. Г. П.-И., Ц. Д. И., заключенията по приетите по делото съдебно-медицинска експертиза , 2 съдебно-фоноскопска експертиза и комплексна съдебно психологопсихиатрична експертиза, както и от писмените материали по пр.пр. № 794/2022 г. по описа на РП – Самоков, ТО – И., преобразувана в преписка № 2675/2023 г., Досъдебно производство № 206/2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – С. и от останалите приложени към делото писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват и не съдържат протИ.речия относно обстоятелството, че на посочените място и време между подсъдимия и тъжителя е възникнал конфликт. Безспорно установен е и поводът за това – блъсването на кучето на тъжителя от страна на подсъдимия.

По делото бяха изложени два варианта на фактическата обстановка по случая. От една страна, инцидентът се очерта по начин, аналогичен на възприетия от съда. Така описаха случая в качеството на свидетели И. Г. П.-И. и Ц. Д. И.

Съдът отчита обстоятелството, че св. П.-И. е дъщеря на тъжителя П., съответно св. И., като съпруг на св. П.-И. е зет на тъжителя, тоест свидетелите биха могли да бъдат заинтересовани от изхода на спора, но кредитира показанията им, тъй като същите са обективни, последователни и непротИ.речиви в голямата си част и кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Единственото по-съществено протИ.речие се състои в това, че съдът намира, че двамата свидетели не са възприели пряко нанасянето на удар от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, т.е. същите според настоящия съд не са свидетели-очевидци на инцидента. Това обстоятелство се опровергава от приобщения по делото като веществено доказателство компакт-диск със запис от проведен разговор между лице, представило се като св. И. П. и тел. 112, както и от заключението по приетата фоноскопска експертиза, според които лицето, подало сигнала е заявило, че „е сега преди малко, баща ми са го били“. От използваното глаголно време и начина на изказ става ясно, че подателят на сигнала, представил се като И. П., не е била очевидец на нанасянето на удари от подсъдимия спрямо баща й – тъжителя Г. П.. Съответно, св. И., който е бил през цялото време със св. П.-И., също съдът намира, че не е възприел пряко инцидента. Тези протИ.речия обаче не са дотолкова съществени, че да се отразят на достоверността на показанията на св. П.-И. и св. И., доколкото те са възприели непосредствено физическото състояние на тъжителя непосредствено след инцидента, като са го съпроводили впоследствие до РУ – И. и до УМБАЛСМ „Пирогов“.

Според втората версия, изложена в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. И. П. и Г. Е. П. инцидентът се е развил по следния начин: Процесният ден подс. С. около 17 часа излязъл от дома си и отишъл пеша към центъра на с. В. до магазина под кметството. При пристигането си подсъдимият забелязал Г. П., който седял на една маса в ляво, а на друга маса на 10 метра по-надолу били седнали С. П., Г. П. и С. М.

Подсъдимият тръгнал да си взима кафе от магазина, когато възприел тъжителят П., който бил пиян и лъхал на алкохол да му вика: „Защо ми сгази кучето, бе? Ще те убия, ще те запаля! Копеле! Ще те изселя“. Подсъдимият му отвърнал, че не знае за какво става въпрос и влязъл вътре в магазина. След като си взел кафе от магазина, подсъдимият излязъл от там. В този момент 3 тъжителят П. станал и тръгнал към подсъдимия и понечил да замахне към него. Подсъдимият се отдръпнал и си тръгнал пеша от там.

Останалите разпитани по делото свидетели – В. В., И. К., Р. С., които са полицейските служители посетили мястото на инцидента, във връзка с подаден сигнал на тел. 112, не са присъствали на самия инцидент и техните показания съдържат само косвени доказателства.

След преценка и анализ на събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за доказана изложената по-горе фактическа обстановка, като възприе казаното от св. П.-И. и И. Прецени, че техните показания са последователни, непротИ.речиви, като възпроизвеждат фактическата обстановка по абсолютно идентичен начин. Наред с това те кореспондират и с другите доказателства по делото.

Така анализираните гласни доказателства изцяло кореспондират и със съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителя, доказващо естеството, времето и механизма на причиняване на нараняванията.

Съдебният лекар е удостоверил, че посочените увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени от пострадалия.

Съдът констатира, че между обясненията на подсъдимия и показанията н а свидетелите П. и П. са налице протИ.речия. За разлика от заявеното от подс. С., свидетелите П. и П. посочиха, че С. е отишъл при тях, а не си е тръгнал веднага след като си е взел кафе от магазина („Срещата между С. и П. приключи, като П. остана пред магазина, а С. дойде при нас“ – от показанията на св. П., л. 98 от делото и „На нашата маса С. дойде за минути и след това си тръгна. С. си тръгна заедно със С., за да му помогне с нещо“ – от показанията на св. П. на л. 100 от делото).

Налице е протИ.речие също така, между показанията на св. П. и показанията на свидетелите П.-И., И., както и с показанията на св. В., К. и С., доколкото св. П. заявява, че е останал на място до пристигането на св. П.-И., както и до пристигането на полицейските служители. Присъствието на св. П. на мястото на инцидента след напускането му от страна на подсъдимия не е възприето от нито един от разпитаните по делото свидетели. Св. В. в своите показания заявява следното: „Само сигналоподателят беше на мястото“ – л. 85 от делото. От своя страна, св. К. заявява в показанията си: „При пристигане на място не установихме нито едно лице от мъжки пол. Установихме дамата, която е отвън г-жа И. П.“ – л. 86 от делото, а св. С. заявява: „Мисля че казах, че нямам спомен на мястото на сигнала да е имало други хора освен жалбоподателя в случая“ – л. 89 от делото. Поради тези протИ.речия, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. П. и в тази им част.