Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4723 от 16.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30068/2020
Вид
Решение № 4723
Подписан
16.03.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4723 гр. София, 16.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110130068 по описа за 2020 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу А. Х. Л. за признаване за установено, че дължи сумата от 2209,14 лева, представляваща сбор от главници, от които 2167 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С., общ., ж.к., бл., ет., ап., аб.

№., и 42,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от 27.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата 284,71 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 277,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 20.01.2020г. и 7,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 20.01.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 3729/2020г. по описа на СРС, 161 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 1

ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е изложено, че не дължи суми на ищеца поради това, че няма никакви отношения с него. Не била подписвала договори за предоставяне на съответните услуги. Не били представени доказателства на какво основание се претендират посочените в исковата молба суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не било ясно кое лице е О. Л. С., което било сключило Договор № 2434/01.10.2003г. с „П. С.“ ООД. Сочи, че липсвал срок на договора, както и правно основание между ЕС и блока и отделният вход, сключен между етажните собственици и ищеца по делото. Поддържа, че няма никакви отношения с ищцовото дружество, липсвал договор, който да я обвързва с ищеца, поради което счита, че не дължи претендираните суми изцяло. Сочи, че по делото не били ангажирани доказателства, че е приела предложение за доставяне на топлинна енергия в процесния имот, както и че е дадено предложение за това. Позовава се на нарушение на чл. 62 ЗЗП. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „П. С.“ ООД, с молба от 24.10.2023г. е посочило, че не разполага с документи, касаещи процесния имот. Поддържа, че договорът с „Т. С.“ ЕАД бил прекратен на 01.11.2011г., като всички права и задължения по договора били прехвърлени на „Т. С.“ ЕАД.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена 2 форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е представена Заповед № РД-41-1785/11.12.1987г. на Изпълнителния комитет към Столичен народен съвет, с която е определено обезщетение на Х. А. А. в блок, ж.к., ап., №, на ет., вх.,, състоящ се от три стаи и кухня-столова, с 1,821 % идеални части от общите части. Приет е Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №, том ХI, дело № 20044/1992г. на нотариус В. А., Първи нотариус при Нотариална служба при Втори районен съд, гр. София, от който се установява, че на 04.12.1992г. Х. А. А. и Г. Й. А. са учредили в полза на ТБ „Д.“ АД ипотека върху свой собствен недвижим имот: апартамент №, находящ се в гр. С., ж.к., бл., ет.,, състоящ се от три стаи, кухня, столова и сервизни помещения, застроен на 118,41 кв.м. при съседи: от три страни двор, коридор, заедно с таван № на площ от 3,78 кв.м. и 1,821 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя за обезпечаване на предоставен заем на СД „Х.“- А. и сие.

От изисканата от Агенция по вписванията справка за самостоятелен обект в сграда с площ по документи от 118,41 кв.м., жилище, апартамент в гр. С., ж.к., бл., ет., ап.,, се установява, че върху процесния имот е била наложена възбрана за задължения на А. Х. Л..

От изисканата от Агенция по вписванията справка по данни за физическо лице за А. Х.

Л. се установява, че върху процесния имот е била вписана възбрана през 2018г. и през 2021г.

От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-5256 от 24.10.2023г. на Столична община, район И. се установява, че Х. А. А. е починал на 22.02.1984г. и е оставил за свои законни наследици съпругата си- Г. Й. А., и дъщеря си- А. Х. Л..

От удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-5256 от 24.10.2023г. на Столична община, район И., се установява, че Г. Й. А. е починала на 16.08.2015г. и е оставила за свой законен наследник дъщеря си- А. Х. Л..

В списъка за етажните собственици към Протокол от общо събрание от 28.08.2002г. за ап. 39 фигурира Г. Й. А. като срещу имената й е положен подпис.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че Х. А. А. и Г. Й. А. са били собственици на процесния имот по силата на Заповед № РД-411785/11.12.1987г. на Изпълнителния комитет към Столичен народен съвет, като именно в качеството си на собственици са сключили договор за договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №, том ХI, дело № 20044/1992г. на нотариус В. А.. След смъртта на Х. А., собствеността на имота е преминала върху Г. А.а 3 и А. Л. по силата на наследственото правоприемство, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл.

9, ал. 1 ЗН Г. А.а е станала собственик на ¾ от процесния имот, а А. Л. на ¼ от процесния имот. След смъртта на Г. А.а /16.08.2015г./ единствен собственик на процесния имот е останал ответника- А. Л., която е придобила притежаваните от майка й идеални части от имота. Т.е. през целия процесен период /01.05.2016г. – 30.04.2019г./ собственик на процесния имот е била именно ответницата, за чийто задължения е била налагана и възбрана върху процесния имот през 2018г. и 2021г. С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът в качеството й на собственик на процесния имот, е страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимирана да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.

1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.

Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да стана въпрос за приложение на пар. 1 ДР ЗЗП.

В случая по делото е представен Протокол от 28.08.2002г. от проведено общо събрание на етажните собственици от ЕС, находяща се на адрес: гр. С., ж.к., бл.,, с което е взето решение за сключване на договор с „П. С.“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство, както и Договор № 2434/01.10.2003г., сключен между ЕС и „П. С.“ ООД. С оглед на представените по делото документи за избор на дружество за извършване на услугата топлинно счетоводство, както и за сключване на договор с такъв предмет, съдът намира, че е налице съгласие за извършване на доставка на топлинна енергия.

Същевременно не се твърди и не се установява собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, да са изразили желание за преустановяване на топлоподаването към сградата по чл. 153, ал.

2 ЗЕ. Поради гореизложеното извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат квалифицирани като непоискани.

Поради гореизложеното съдът намира, че по делото е установено наличието на 4 облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот за процесния период.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че на 21.07.2013г. е преподписан договор за извършване на услуга дялово разпределение между „Т. С.“ ЕАД и „П. И.“ ООД. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с трите отчетни периода: м.05.2016г.- м. 04.2017г.; м. 05.2017г.- м.