Решение № 1422 от 04.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 566/2023
- Вид
- Решение № 1422
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1422 гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200566 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Джой Такси“ ЕООД, ЕИК 206133109, срещу Наказателно постановление №03-2100026 от 23.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2500.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в НП липсва ясно описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които то се счита за извършено, както и че не са посочени доказателствата, които според наказващия орган го потвърждават. Оспорва изцяло фактическите твърдения на наказващия орган. Намира размерът на наложената санкция за немотивиран и необосновано висок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален към законоустановения минимум. Не претендира присъждане на разноски. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
В периода от 11.03.2021 г. до 16.03.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект автомивка в Гранд МОЛ, гр. Варна, ул. “Андрей Сахаров“ №2, стопанисван от въззивника „Джой Такси“ ООД, при която констатирали множество нарушения, сред които и недокументиране на начален инструктаж в книга за инструктаж в деня на постъпване на работа на конкретни работници, установени да полагат труд в полза на въззивника на 1
11.03.2021 г., във връзка с което в съставения Констативен протокол по извършената проверката било дадено задължително предписание по т.2, изискващо в срок до 05.04.2021 г. да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение №1), в деня на постъпването им на работа, съгласно чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съдържащият съответното предписание констативен протокол бил връчен на упълномощено от работодателя лице на 31.03.2021 г., не било обжалвано и е влязло в сила на 15.04.2021 г.
На 18.08.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свид. М.
М. и Л. Б., извършили отново проверка в обекта при която констатирали, че за установеният да полага труд в полза на въззивното дружество като мияч Мартин Томов, липсвало документиране за провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве в представената им Книга за инструктаж (Приложение №1).
Въз основа на установеното при проверката, свид. М. М. съставила срещу въззивното дружество АУАН №03-2100026 от 10.09.2021 г. за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, който съдържал описание, че въззивникът, в качеството на работодател, не изпълнил задължително предписание №2 от Протокол №ПР2108573 от 31.03.2021 г., относно изискването: „да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение №1), в деня на постъпването им на работа, съгласно чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ със срок на изпълнение до 05.04.2021 г., като нарушението е счетено за извършено на 18.08.2021 г., към който момент е следвало работодателят да е изпълнил предписанието по отношение на работника Мартин Томов.
На 23.09.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.415, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния предвиден – 2500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетел М. М., така и от приобщените документи – НП №03-2100026 от 23.09.2021 г., пълномощно с нотариална заверка от 31.03.2021 г., призовка от 18.08.2021 г., протокол №ПР2108573 от 31.03.2021 г., извадка от книга за инструктаж, декларация от М. Томов от 18.08.2021 г. и Заповед №0280 от 03.08.2020 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, на основание Заповед №0280 от 03.08.2010 г. на изп. директор на ИА "Главна инспекция по труда".
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на 2 същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Неоснователни са възраженията за непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган, тъй като в НП ясно е описано всичко от фактическа страна. Посочени са подробно времето и мястото на извършване на нарушението, както и поведението, в което се е изразило то. При това положение съдът не констатира наличие на твърдените в жалбата процесуални нарушения.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Сторената в АУАН и в НП констатация за липса на документирано провеждане на първоначален инструктаж по безопасност и здраве в книгата за инструктаж при въззивното дружество се потвърждава от приобщените доказателства и по същество не се оспорва от въззивника.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че при тази констатация, отговорност от въззивника за неизпълнение на даденото предписание не следва да се ангажира.
Преди всичко, задължението за документиране на инструктаж възниква само след изпълнение за задължението за провеждане на такъв, защото не може и не следва да бъде документиран инструктаж, който не е проведен. А твърдение за реално проведен първоначален инструктаж на установения на 18.08.2021 г. като полагащ труд като мияч работник М. Томов, който да не е документиран, в АУАН и в НП не са наведени и доказателства в такава насока не са представени. Следователно, на въззивника е наложено наказание за неизпълнение на задължение, за което липсва основание да е възникнало.
Наред с това, със съответното предписание на въззивника е възложено изпълнението на задължение, което, по силата на нормативен акт е вменено в отговорност на друго лице.
Това е така, тъй като субект на задълженията по чл.11, ал.2 и ал.5 от Наредба №РД07-2 от 16.12.2009 г. за провеждане и за документиране на инструктажа в книгата за инструктажи, е само длъжностното лице, което работодателят трябва да определи по реда на чл.11, ал.2 от Наредбата. А самият работодател носи отговорност единствено за неизпълнение на задълженията му по чл.11, ал.1 и по чл.3 от Наредбата, ако изобщо не е определил лице за провеждането на инструктаж и ако е допуснал до работа работник, който не е инструктиран. В този смисъл, при констатирано неизпълнение на съответното задължение за документиране на инструктаж, адекватното и подлежащо на изпълнение от работодателя задължително предписание, което контролният орган следва да даде за предотвратяване на последващо неизпълнение, се свежда до осъществяване от работодателя на ефективен контрол спрямо длъжностното лице по чл.11, ал.2 от Наредбата за своевременно документиране на провеждания инструктаж и до недопускане от работодателя до работа на работник или служител, за който не е налице надлежно отразено документиране за проведен инструктаж. След като на работодателя не е дадено правилно и подлежащо на изпълнение от него предписание, а вместо това му е възложено да осъществява дейност, която е нормативно вменена в отговорност на конкретно друго лице, той не може да бъде санкциониран за неизпълнение на неправилно и незаконосъобразно дадено, и останало неизпълнено, задължително предписание.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира оспореното НП за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2100026 от 23.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, на „Джой Такси“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 206133109, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4