Решение № 5339 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110157047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 303152/27.09.2024г. на ищеца ********, с която е предявил срещу ответника П. К. П. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 334, 40 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в *********, ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер от 51,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., сумата в размер от 61,82 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,23 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36363/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент №10, находящ се в *********, за който през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 334.40лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 51.71лв. за периода от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., като се дължала и сумата от 61.82лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 14.23лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г. Твърди, че ответникът П. К. П. е собственик на процесния имот и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на ищеца от 17.06.2024 г., на 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36363/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. П., който оспорва допустимостта и основателността на предявените срещу него искове.

Ответникът излага доводи, че се претендира стойност на непоискана и неизползвана в продължение на повече от едно десетилетие услуга, както и неоснователно от него се претендира задължение относно топлоподаване от вертикални щрангове в сградата. Твърди, че в продължение на този период от него е изисквано ежемесечно заплащане на неизвършени ежемесечно дейности от страна на ******** и ******, въпреки че в имота са отчитани нулеви показания на измервателните уреди. Посочва, че не е предвиден ред за индивидуален отказ на етажните собственици от услугите на ищеца. Навежда подробни съображения, че относно непоискана и неизползвана услуга не може да се иска заплащане и не се дължи заплащане за нея, като процесните суми са начислени в противоречие на директива, която намира за приложима спрямо топлоснабдяването в сградата, в която се намира процесният имот. Релевира възражение, че представените към исковата молба документи са неотносими, доколкото касаят предходен на процесния период. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба с вх. № 371816/19.11.2024 г. от ответника П. К. П. е обективиран насрещен иск срещу първоначалния ищец в производството ********. С определението си за насрочване от 05.12.2024г., което не е било обжалвано и е влязло в сила, производството по предявения насрещен иск за сума в общ размер на 612.16 лева, от които: сумата от 334.40 лв. – главница, сумата от 51.71 лв. – мораторна лихва, сумата от 61.82 лв. – главница за услуга дялово разпределение, сумата от 14.23 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, сумата от 25.00 лв. – държавна такса по заповед за изпълнение, сумата от 25.00 лв. – държавна такса по исковата молба, сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповед за изпълнение и сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по исковата молба, е прекратено на основание чл.126 ГПК. Със същото определение не е приет за съвместно разглеждане насрещният иск за сумата от 770.30лв., представляваща суми съгласно платежно нареждане № 00715502/14.11.2022г. в производството по гр.д. № 34549/2022 г. по описа на СРС, 62 състав, и 5000.10лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, като на основание чл.211, ал.2 ГПК същият е отделен за разглеждане му в отделно производство.

Конституирано е и трето лице-помагач на ищеца – ******, който излага доводи за основателност на предявените от ******** искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, от който се установява, че на 29.10.1999г. ответникът П. К. П. е придобил правото на собственост върху процесния имот - апартамент № 10, находящ се в *********. Представена е и подписана молба – декларация от 23.11.1999г. от ответника до ********, видно от която П. К. П. е направил искане за откриване на партида на негово име за адрес: *********, ап.10.

2

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 09.09.2002г. и договор от 13.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в *********, е избрало и възложило на ********** да извършва дяловото разпределение на енергията. Представени са и списъци на етажните собственици, в които като титуляр на партидата към ******** е посочен ответникът П. К. П..

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1021617422/31.07.2022г. за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 160,40 лева; съобщение към фактура № **********/31.07.2023г. за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. за сумата от 174,55 лева.

Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 462,16 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки от 23.06.2022г. и от 07.07.2023г. за процесния период, от които е видно, че единствено е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Същите изравнителни сметки за представени и от ответника.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ******, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана единствено енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Не е начислявана енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на общи части и за отопление на имот. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 351,44 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответниците - в качеството на собственици при заявените квоти или като ползватели на имота), че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******** е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – 3 етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.