Протокол № 1801 от 14.11.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1801 гр. Сливен, 14.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230102471 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата И. А. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание чрез пълномощник, не се явява. Представлява се от процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК адв. Д. О., редовно упълномощен с пълномощно от 30.04.2025 година, представено по делото.

Ответната ОБЩИНА СЛИВЕН, редовно уведомена чрез пълномощник, не изпраща представител по закон. По пълномощие се представлява от процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК гл. юриск. Е. М., редовно упълномощена с пълномощно представено по делото.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото.

ГЛ.ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

АДВ. О.: Поддържам исковата молба, на основанията посочени в нея.

Оспорваме писмения отговор.

ГЛ.ЮРИСК. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения 1 отговор на исковата молба.

Съдът с Определение рег. № 2629 от 09.07.2025 година, държано в закрито съдебно заседание е изготвил проектодоклад на исковата молба и отговора, като е разпределил и доказателствената тежест между страните.

Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по съобщения им проектодоклад и разпределената доказателствена тежест.

АДВ. О.: Нямаме възражения по проектодоклада.

ГЛ.ЮРИСК.М.: Нямаме възражения по проектодоклада.

Тъй като страните не възразяват по изготвения проектодоклад, съдът на основание чл. 146, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен изготвения проектодоклад на исковата молба и отговора, инкорпориран в Определение рег. № 2629 от 09.07.2025 година, държано в закрито съдебно заседание.

АДВ. О.: В изпълнение указания на съда, представям заверен от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Сливен, препис от Протокол № 6 от 15.11.1961 година. Представям удостоверение от Общински народен съвет – Сливен, отдел „Финанси“, че през 1985 година И. А. К. е заявила под № 3 – лозе в м. „Барутни погреби“. Това е заявено във връзка с наследството от нейната майка Анка, от която наследява имота. Представям разписка № 9455 от 29.09.1973 година, ведно с приходна квитанция от които се доказва, че по ЗС парцел 3717 – горе в дясно м. „Барутни погреби“ е деклариран по ЗС от ищцата и разписка под същия № 9455 от 1973 година, отново за деклариране на имота от ищцата. Двете разписки са с различен подпис на финансов орган.

Водя двама свидетели, които моля да ги допуснете до разпит - *** ГЛ.ЮРИСК. М.: Моля протокол № 6 от 1961 година да бъде изключен от доказателствения материал по делото, тъй като не е представен в оригинал.

Представям цялата преписка по съставяне на акт за общинска собственост за процесния имот.

АДВ. О.: Не възразявам да се приемат.

Съдът счита, че следва да приеме в днешното съдебно заседание от 2 двете насрещни по спора страни писмени документи, тъй като са относими към предмета на делото.

Съдът счита, че не следва да изключва от доказателствения материал по делото Протокол № 6 от 1961 година, тъй като страната го е представила в днешното съдебно заседание в официално заверен препис от държавен орган, а именно Регионален държавен архив – Сливен и очевидно не би могла да представи документа в оригинал. Съдът също така, следва да допусне водените в днешното съдебно заседание свидетели, тъй като чрез тях страната се домогва да докаже владението на имота от наследодателката, както и от самата ищца и придобиването му по давност.

С оглед горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищцовата страна заверен за вярност от държавен орган, а именно Държавен архив – Сливен Протокол № 6 от 15.11.1961 година; Удостоверение от Общински народен съвет – Сливен, отдел „Финанси“ от 1985 година; Разписка № 9455 от 29.09.1973 година, ведно с Приходна квитанция; Разписка под същия № 9455 от 1973 година.

ПРИЕМА като доказателства по делото представената от ответната страна заверена за вярност преписка по съставяне на АКТ № 5040 за частна общинска собственост на процесния имот.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели на ищцовата страна ***

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде изключен от доказателствения материал по делото представения официално заверен препис от Протокол № 6 от 15.11.1961 година.

Тъй като свидетелите се водят в днешното съдебно заседание, съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната самоличност, както следва:

*** ЕГН **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен, средно образование, без родство с ищцата, без дела и особени отношения с ответната община;

3

*** ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен, средно образование, съпруг на ищцата, без дела и особени отношения с ответната община;

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът ИЗЯСНИ правото на свид.

*** че може да откаже да даде показания.

СВИД. ***: Желая и ще дам показания.

Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.

290 НК. Обещават да говорят истината.

С ъ д ъ т ОТСТРАНИ от залата свид. НИКОЛАЙ ПЪДАРЕВ и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. МИЛЧО КАЗАКОВ

РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм съпруг на И.. От 1967 година сме женени.

Този имот аз го зная откакто съм съпруг на И.. Той беше лозе и имаше малко овощни дръвчета. Този имот беше на майката на И. – ***. В имота няма построена сграда. През годините ние стопанисвахме този имот. И. има и сестра Кирилка и двете сестри, двете семейства стопанисвахме имота.

Сестрата на И. е омъжена преди нас. След като се ожених за И., ние двамата заедно със семейството на сестра й стопанисвахме имота. Ходихме да копаем лозето, да го ръсим, да го берем, имаше черешови дръвчета, беряхме черешите, имаше и един орех. От време на време идваше моят тъст, съпругът на ***, той ореше мястото. Впоследствие разделихме имота между двете сестри – И. и Кирилка. Не си спомням точно коя година стана това, но всеки от имотите си получи номер. След години, черешите засенчиха лозето и ги махнахме, ореховото дърво стои и до ден днешен.

Границите на имота са: от юг - граничи с имота на Кирилка – сестрата на жена ми, между двата имота няма ограда, но ние си знаем къде е границата.

От изток - имота ни граничи с път, от север е синор, има ивица необработена земя. Самият синор служи като ограда на имота, защото е високо, долу горе колкото бюрото Ви. От запад е рекичка – вада, в която не винаги има течаща вода. Незная от къде идва тази вода, но в някои моменти през годините е пълноводна, и е заливала мястото и оставяла нанос от чакъл, правила е доста бели. Преди двете сестри да си разделят имота, когато беше един цял имот, той имаше ограда от към пътя – от към изток. Спомням си, че беше с бодлива тел и дървени колове. През годините тази ограда я махнаха крадци – незнаем точно кой я свали тази ограда и повече не сме слагали ограда. Сега на това 4 място няма лозе, то се унищожи през годините, само орехът стои. Съседа от северната страна гледаше крави и те влизаха в нашето място и го тъпчеха. От към север по синора и от запад по вадата има и бадемови дръвчета и до ден днешен стоят. През годините ние основно ходихме да берем бадемите и ореха.

През годините не съм чувал някой да е имал претенции към този имот. Двете сестри си разделиха наполовина имота и всяка получи около един декар. След като разделихме имота на две, съпругът на Кирилка – сестрата на моята жена се захвана да копае кладенец, точно на границата между двата имота. Сега между имотите има и кладенец. Орехът също може да се каже, че се намира на границата на двата имота, но по-голяма част от него е в нашия имот.

Последно ходихме в имота тази година със сина ми и адв. О., за да го нагледаме. Знам, че тъща ми е имала място в местността „Рамануша“, което й било взето и вкарано в ДЗС. За него й предоставили в замяна, мястото в местността „Барутни погреби“. Знам, че тъща ми имаше объркване с имената и мисля, че беше по едно време Анка А. Стайкова.

АДВ. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.

ГЛ.ЮРИСК. М.: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. ***.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам И., като комшийка от мястото в местността Барутни погреби, сега се води местността „Гюргюнлюка“. Аз имам имот също там, до нейния. Имотът ми е от западната страна, спрямо този на И.. Между моя имот и нейният има вада, нещо като малка рекичка. Спомням си, имота от 1964-65 година, беше на дядо Атанас. Атанас обработваше мястото, ореше го, имаше един катър. Познавам Кирилка и И., те са две сестри. Виждал съм ги да идват да берат ореха. Имаше лозе, слагаха колове на лозето, връзваха го, работеха го, беряха ореха. Знам, че копаха и кладенец. В мястото имаше и черешови дръвчета, по синора имаше и бадемови дръвчета.

Не мога да кажа колко декара е мястото на Милчо, мъжът на И.. На север има синор, на запад има вадата и моя имот, на изток имаше път, то сега вече може да се каже, че няма път, защото реката – вадата преди години направи беля и заля част от мястото, сега се минава през мястото. По едно време започнаха да крадат, изкрадаха оградата, влизаха в мястото овце, крави. От юг има кладенец и орех и мястото на Кирилка. Не съм чувал някой друг да казва, че имота е негов. Моят баща почина през 1973 година и от тогава аз много често 5 ходя в нашето място. Тогава двете сестри идваха често, помня и дядо Атанас.

През последните години идваха по-рядко.

АДВ. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.

ГЛ.ЮРИСК. М.: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ. О.: Поддържам искането за назначаване на съдебно техническа експертиза и представям нарочна молба с формулирани въпроси към вещото лице.