Решение № 449 от 06.06.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Шумен, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630103021 по описа за 2021 година

Предявени са четири обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 92 срещу С. Й.В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г. е отпуснало на ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 6 300 лева. Договорът бил сключен за срок от 96 месеца, с крайна падежна дата 30.08.2015 г.

Месечната падежна дата била 30-то число на месеца и с месечната вноска в размер на 90.11 лева. Сумата по кредита била усвоена от ответницата на 17.08.2007 г. Ищцовото дружество сочи, че след усвояването на кредита, ответницата платила вноските по погасителен план с падеж до 28.02.2014 г. включително , неплатени останали всички последващи вноски от 30.03.2014 г. до настъпване на краен падеж - 30.08.2015 г. Ищцовото дружество твърди, че длъжницата не е заплатила дължимите към банката суми и след настъпване на изискуемостта на кредита, поради което предприело действия за принудително събиране на вземанията. Ищцовото дружество на 28.07.2020 г. основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжницата С. Й.В да им заплати следните суми: 1 512.30 лева, представляващи 1 главницата по Договор за кредит Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г.; 66.57 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г.; 1012.53 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. След образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като издадената заповед била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска : 1 512.30 лева, представляващи главницата по Договор за кредит Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г.; 66.57 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г.; 1012.53 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Молят ответницата да бъде осъдена да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството и не изпраща процесуален представител. Депозира молбастановище, с която поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. Тъй като последната не е била открита на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК й е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответницата особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за недопустими, тъй като исковата молба била подадена от лице, което няма активната правна легитимация да води настоящия иск доколкото същата била подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, а видно от представения Договор за кредит Еспресо на неизпълнението, на който се основавал иска на ищеца, същият бил подписан от „Сосиете Женерал Експресбанк”АД, ЕИК 8130713500087, т. е. липсвала идентичност между кредитора и ищеца, както и липсвали доказателства за евентуално правоприемство между кредитора и ищеца или за правоотношения между ищеца и ответницата. Заявява, че оспорва по основание и размер предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, както следва: По отношение на главницата счита, че следва да се приеме за установено, че претенцията на ищеца за установяване на дължимост на главница е частично основателна, като ответницата дължи на ищеца само дължимите се вноски по главници в размер на 88.88 лв. с падеж 30.07.2015 г. и в размер на 88.86 лв. с падеж 30.08.2015 г. или общо за сумата от 177.74 лв., като моли съда отхвърли иска за претендираната разлика над тази сума до сумата от 1512.30 лв., поради изтекла давност. По отношение на втория иск заявява, че следва да се приеме за установено, че претенцията за установяване на дължимост на договорни лихви в размер на 141.45 лв. е неоснователна, поради погасяване на вземането на ищеца по давност към момента на образуване на исковото производство, а именно към 29.07.2020 г., на която дата е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред PC Шумен и моли да бъде отхвърлен изцяло иска. По отношение на третия иск заявява, че следва да се приеме за установено, че претенцията за установяване на дължимост на наказателни лихви в размер на 66.57 лв. е неоснователна, поради погасяване на вземането на 2 ищеца по давност към момента на образуване на исковото производство, а именно към 29.07.2020 г., на която дата е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред PC - Шумен и моли съда да го отхвърли изцяло. По отношение на четвъртия иск счита, че следва да се приеме за установено, че претенцията за установяване на дължимост на обезщетение за забава в размер на 1012.53 лв, представяваща законната лихва върху сумата от 1512.30 лв.- главница но договор за кредит, за периода 31.08.2015 г. 27.07.2020 г. е частично неоснователна за периода 31.08.2015 г. - 27.07.2020 г., поради изтекла погасителна давност за периода 31.08.2015 г. - 27.07.2017 г., както и частично основателна в размер на 54.06 лв. - представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 27.07.2017 г. - 27.07.2020 г. върху дължима главница в размер на 177.74 лв., като моли съда отхвърли иска за претендираната разлика над 54.06 лв. до предявения размер от 1012.53 лева. Освен това моли съда да отхвърли и претенцията за присъждане на разноски на ищеца в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от предявените искове.

В съдебно заседание ответницата, редовно призовано, не се явява лично. За нея се явява назначения особен представител – адв. С.С. от ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007 г., сключен между “Сосиете Женерал Експресбанк” АД и ответницата С. Й.В бил отпуснат потребителски кредит за сумата в размер на 6 300.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски в размер на 91.00 лева съгласно погасителен план – приложение към договора. Между страните била договорена падежна дата 30-то число на месеца, като бил уговорен номинален лихвен процент в размер на 7.7% годишно, формиран от стойността на базов лихвен процент на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД /БЛПSGEВ/, увеличен с надбавка 1.6 пункта на година. Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 9.25%. По сключения договор за кредит са предвидени в част I, т. 12 в тежест на кредитополучателя договорна такса в размер на 120 лв., а по т. 13.1 – разходи за застраховка в размер на 176.30 лева. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.08.2015 г., което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит. След усвояването на кредита на 17.08.2007 г., ответницата платила вноска по погасителен план с падеж до 28.02.2014 г., като неплатени останали всички последващи вноски от 30.03.2014 г. до настъпването на падежа – 30.08.2015 г. С внесената от страна на ответницата сума в размер на 7 075.11 лева били погасени задълженията, както следва: по главница в размер на 4 787.70 лева, договорна лихва – 2 113.15 лева и застрахователни вноски – 174.26 лв.

Поради незаплащане на дължимите от страна на ответницата суми и настъпване изискуемостта на кредита, от “Банка ДСК” ЕАД, в качеството на правоприемник на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския регистър вливане – вписване № 20200430152842, било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧГД № 1475/2020 г. по описа на ШРС. По същото в полза на “Банка ДСК” ЕАД били издадени Заповед № 676/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист № 1059/31.07.2020 г. за 1 512.30 лева, представляващи главницата по Договор за кредит Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г. вкл.; 66.57 лева – обезщетение за забава за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г. вкл.; 1012.53 лева – законна лихва за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г. вкл. и 2.13 лева – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното погасяване на 3 задължението и направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответницата не е била намерена на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит Експресо № 0129912/17.08.2007 г.; заверено копие на Извлечение от Счетоводни книги към „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 11/ 25348/27.07.2020 г.; заверено копие на Заповед № 676/30.07.2020 г.; заверено копие на Изпълнителен лист № 1059/31.07.2020 г.; заверено копие на Молба от „Банка ДСК“ АД до С.Й.В. товарителница с бар код CL001887763BG; пощенски плик, заверено копие на Пълномощно, упълномощаващо юрисконсулт Мария Димова да оказва правна помощ и защита на „Банка ДСК“ АД; както и материалите, приложени по ч. гр. дeло № 1475/2020 г. по описа на ШРС.