Определение № 887 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 887 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200500762 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Етажната собственост на сграда 1***, представлявана от ***, чрез адвокат С.

С., обжалва определение № 479 от 08.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 1474 от 2025 г. на Районен съд Разлог, с което последният е оставил без уважение молбата на етажната собственост за възстановяване на срока за коригиране на исковата молба, върнал е същата и е прекратил производството по делото. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се аргументи за това. Моли се за отмяна на обжалвания акт на районния съд и възстановяване на пропуснатия процесуален срок.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Окръжният съд констатира, че атакуваното определение е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове. Определението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието 1 самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, и въз основа на това разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, което не е обусловено от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Районен съд Разлог е приел, че наличието на болничен лист, отразяващ конкретно заболяване на процесуалния представител, който поради тази причина ползва отпуск поради временна неработоспособност, съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай обаче той е съобразил и служебно известната му информация, че по граждански дела с № 1491 от 2025 г., 1507 от 2025 г. и 1597 от 2025 г. на Районен съд Разлог, на 27.02.2026 г., в периода на лечение, са постъпили молби, с които са изпълнени указания на съда от страна на адвокат С., т. е. процесуалният представител не е бил в невъзможност, въпреки констатираното заболяване, да изпълни указания по други дела, което е довело съда до извода, че в случая не е налице особено непредвидимо обстоятелство, което да не може да се преодолее. Освен това, дори да бъде възприето, че медицинското състояние на представителя не е позволявало да бъдат изпълнени указанията и по конкретното дело, то за същия е съществувала възможността да поиска продължаване на срока, но в този случай възстановяване не се допуска - чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че атакуваният акт на районния съд е правилен и законосъобразен.

Както се изтъква в модерната правна доктрина /„ГПК - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2017 г., стр. 121/, условията за възстановяване на срок са три: 1 - срокът да е изтекъл, 2 - страната, допуснала това изтичане, да докаже „особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“, и 3 молбата й да е подадена в едноседмичен срок от съобщението за пропускането на срока.

Съгласно Определение № 410 от 01.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1352/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, „особени непредвидени обстоятелства“ от кръга на визираните в чл. 64, ал. 2 от ГПК са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са попречили на страната или на пълномощника й по делото да извърши в срок дължимото процесуално 2 действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Във всички случаи доказването на конкретните обстоятелства и на тяхната непредвидимост и непреодолимост е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ГПК /в този смисъл са и Определение № 429 от 12.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7174/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, и Определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***/.

В Определение № 369 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3717/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 212 от 30.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1736/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 85 от 07.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, и Определение № 515 от 28.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1985/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, се разяснява, че за особени непредвидени обстоятелства се считат такива събития, които са възникнали внезапно - природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и прочие причини, които не биха могли нито да бъдат предвидени предварително, нито преодолени по волята на страната.

Съобщението за оставянето на исковата молба без движение е връчено на адвокат С. на 20.02.2026 г. Срокът за коригиране на нередовностите е изтичал на 27.02.2026 г. Представен е болничен лист, с който е констатиран остър цистит при адвокат С. и й е предписан домашен режим на лечение до 01.03.2026 г. Същевременно, по други три дела на адвокат С. в Районен съд Разлог, именно на 27.02.2026 г. тя е изпълнила указанията за поправяне на исковите молби. Доказателства за това са налични, а и адвокат С. признава действията си в частната жалба. Изложеното води до заключението, че наистина е възникнало особено непредвидено обстоятелство, но същото е било преодоляно по волята на споменатия адвокат, щом той е продължил да работи от дома си и е отстранил нередовностите на исковите молби по цели три други дела, заведени в същия съд. Когато е налице заболяване, в съдебната практика се приема за допустимо да се преценява неговата тежест и предписаното лечение, с оглед на възможността страната да извърши необходимото, за да бъде спазен съответният процесуален срок - Определение № 85 от 07.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, и Определение № 595 от 18.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 408/2008 г., I т. о., ТК, докладчик председателят ***. След като адвокат С. е спазила срока за коригиране на нередовностите на исковите молби по граждански дела с № 1491 от 2025 г., 1507 от 2025 г. и 1597 от 2025 г. на Районен съд Разлог, няма основание да се приеме, че не е можела да го стори и по гражданско дело № 1474 от 2025 г. на Районен съд Разлог. Бурното развитие и усъвършенстване на съвременните технически средства за комуникация и трансфер на информация напълно позволява това /така и Определение № 464 от 24.09.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 448/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***/.

Дори и обаче да се счете, че здравословното състояние на адвокат С. все пак 3 не е било на такова равнище, че тя да може да поправи исковата молба и по процесното първоинстанционно дело, освен по останалите три, то в крайна сметка е налице хипотезата, визирана в нормата на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК, както правилно е отбелязал и районният съд. Подаването на молба за продължаване на срок преди неговото изтичане е процесуално действие, чиято сложност и трудност несъмнено е много по-малка от тази на отстраняването на недостатъци на предявена пред съда претенция. В настоящата хипотеза е съществувала обективна възможност да бъде поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията /подобни случаи са обсъдени в Определение № 129 от 04.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 238/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 40 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 337/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 578 от 11.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2088/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят ***, Определение № 720 от 11.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3040/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, и Определение № 44 от 27.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят ***/. Изпълнението на указанията по другите три граждански дела, направено от страна на адвокат С., налага извод, че същата е била във възможност поне да подаде искане за продължаване на срока по гражданско дело № 1474 от 2025 г. на Районен съд Разлог. След като е могла да коригира нередовностите на исковите молби по граждански дела с № 1491 от 2025 г., 1507 от 2025 г. и 1597 от 2025 г. на Районен съд Разлог, значи има достатъчно основание да се приеме, че адвокат С. е била в състояние да се възползва от опцията, предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК /в Определение № 302 от 23.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 258/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска, е разгледан случай, много подобен на настоящия/.

При положение, че не се е стигнало дотам, възстановяване на срока наистина няма как да бъде допуснато - чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК изрично го забранява.

Цитираното в частната жалба определение на ВКС касае случай с различна фактическа обстановка от процесната и не е приложимо в настоящия казус.

Жалбата трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Етажната собственост на сграда 1***, представлявана от ***, подадена чрез адвокат С. С. и насочена срещу определение № 479 от 08.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 1474 от 2025 г. на Районен съд Разлог.

На Етажната собственост, чрез адвокат С. С., чрез ЕПЕП и на имейл s*******, ДА СЕ ВРЪЧИ копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от нея в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Върховния 4 касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5