Решение № 1435 от 17.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501438 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 34495/25.05.2022г., депозирана от С. М. Д., ЕГН 7007071071, с адрес: гр. Варна, бул."Княз Борис I" № 32, ет. 3, действаща чрез пълномощника си адв. Г. Я. от АК-Варна, срещу Решение № 1121 от 19.04.2022г., постановено по гр. д. № 8694 по описа за 2021г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 1, иск с правно основА.е чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че С. М. Д. е собственик по силата на наследствено правоприемство на следния недвижим имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. Варна, район Одесос, ***, с площ от 22,30 кв.м., при грА.ци: на североизток – калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор ***, на югоизток – вътрешен двор, на югозапад – коридор, на северозапад – таванско помещение на Б. А.а Б., представляващ прилежащо складово помещение към самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. Княз Борис I, № 1

32, ет. 2 по КККР /ет. 3 по документ за собственост/, разположен в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР при съседи: ***,

***, ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта ***, над обекта: тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху описА.я имот.

Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила.

По-конкретно се излага, че съдът е формирал извода си за неоснователност на иска единствено приемайки безусловно и безкритично оспореното заключение по изготвената съдебно - техническа експертиза. Твърди се, че посоченото заключение е в пълно противоречие със събрА.те по делото доказателства, че са налице вътрешни противоречия в изводите на вещото лице, което вместо да отговори на конкретно на поставените въпроси е предприело анализ на съдебно - техническата експертиза по съдебната делба по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд, предмет на което дело е и процесният имот. Наведено е оплакване, че съдът безкритично е възпроизвел извода на вещото лице, че протоколът от съдебна делба по гр.д.

№ 249/1959г. по описа на Варненски народен съд е „сгрешен“. Твърди се, че по гр.д. № 15599/2019г. по описа на Варненски районен съд с предмет ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е изготвена съдебно - техническа експертиза със същите задачи като поставените в изготвената по гр. д. № 8694/2021г. по описа на ВРС и касаеща процесния недвижим имот, вещото лице по която е извело противоположни изводи. Застъпва се, че като е отказал да допусне повторна съдебно-техническа експертиза след оспорване на заключението по изготвената такава, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка и с тези аргументи е направено доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза във въззивното производство. По същество се моли за отмяна на атакувА.я съдебен акт и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата, чрез пълномощника си адв. В. Д., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Сочи се, че произнасянето на първоинстанционния съд е съобразено с установената фактическа обстановка, т.ч., че изявленията на съделителите – праводатели на стрА.те в настоящото производство при извършената по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд съдебна делба въз основа на постигна спогодба, са основА. на изготвеното по цитираното дело заключение на вещото лице Й. В. и определените със същото три дяла, всеки от който включва самостоятелно жилище на отделен етаж със съответните му прилежащи помещения, находящи се на избения и таванския етажи, очертА. в съответен цвят по скицата към това заключение. Излага се, че тази скица не съдържа географски посоки, като всеки от дяловете, ведно с прилежащите им изби и тавански помещения, са посочени чрез оцветяването 2 им/защриховането им в един и същи цвят с този на самостоятелните жилища – червен, син и зелен, а географските посоки за таванските помещения при описА.ето им е добавено от съда при възпроизвеждане съдържА.ето на спогодбата в съдебния протокол. Споделя се изводът на съда, че за изясняване на собствеността, възникнала по силата на съдебната делба от 1959г., е необходимо да бъде тълкувана волята на стрА.те, обективирана в изявленията им за получаване в индивидуална собственост на конкретен дял от имота. Сочи се, че крайният извод на съда за неоснователност на иска не е основан на безусловното и безкритично възприемане на констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а е формиран въз основа на цялостен анализ на материалите по делото и волята на праводателите на стрА.те при че волята на стрА.те при постигане на спогодбата по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд. Застъпва се, че доколкото ответницата не е била страна в производството по гр.д. № 15599/2019г. по описа на Варненски районен съд, то постановеното по това дело решение не я обвързва. Счита, че доколкото въпросът дали е налице идентичност между процесния имот и имота (таванско помещение), който ищцата е придобила по наследство от своята майка, е правен такъв, то не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и моли искането за провеждане на повторна съдебнотехническа експертиза да се остави без уважение. Отправеното искане е за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В проведеното по делото открито съдебно заседА.е въззивницата С. М.

Д. се представлява от адв. Г. Я., която поддържа жалбата, съотв. оспорва подадения по нея писмен отговор. По същество моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата А. А. се явява лично и с процесуалния си представител адв. В. Д., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирА.я писмен отговор и моли за потвърждаване на атакуваното решение на ВРС, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр. дело № 8694/2021г. по описа за на ВРС е образувано по предявен от С. М. Д., ЕГН 7007071071, срещу А. А. А., ЕГН **********, иск с правно основА.е чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответницата, че ищцата е собственик по силата на наследствено правоприемство на следния недвижим имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. Варна, район Одесос, ***, с площ от 22,30 кв.м., при грА.ци: на североизток - калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор ***, на югоизток - вътрешен двор, на югозапад - коридор, на 3 северозапад - таванско помещение на Б. А.а Б., представляващ прилежащо складово помещение към самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна, одобрени със Заповед РД-18- 98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, район Одесос, ***, ет. 2 по КККР /ет.3 по документ за собственост/, разположен в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, при съседи ПИ с идентификатори:

***,

***,

***,

***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта – СО с идентификатор ***, над обекта - тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да предаде владението върху описА.я имот.

В исковата молба ищцата излага, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, район „Одесос", бул. „Княз Борис I“, № 32, с площ от 221 кв.м., с номер по предходен план: 4, кв. 30, парцел V, при съседи: ***, ***, ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта ***, над обекта: тавански помещения, а по титул за собственост АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 32, на трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня, клозет, коридор, балкон, ведно с цялото таванско помещение, с изключение на югозападното помещение, както и цялата тераса на таванския етаж, без помещение в избата, заедно с 2/5 ид. част от дворното място, цялото с площ от 221 кв.м.

Собствеността върху описА.я имот ищцата сочи, че е придобила въз основа на наследствено правоприемство от родителите си В.Б.П., б.ж. на гр.

Варна, починала на 29.12.1985г. и М. Б.П., б.ж. на гр. Варна, починал на 03.04.1965г. Наследодателите от своя страна придобили имота чрез покупко-продажба и делба по гр.д. №249/1959г. по описа на ВРС.

Излага се, че в същата сграда ответницата А. притежава самостоятелен обект с идентификатор ***, разположен на втори етаж, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, състоящ се от три стаи, кухня, коридор, тоалет, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, който имот съгласно документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ, 4 разположен на втори надпартерен етаж в жилищна сграда, построена в дворно място, цялото с площ от 221 кв.м., находящо се на ***, представляващо парцел 5, от кв. 30 в 8-ми подрайон на гр.Варна, който апартамент се състои от три стаи, кухня, коридор, клозет, заедно с избените помещения, състоящи се от изби, пералня, друго малко помещение до пералнята на входа и разпределителното помещение, през което имат право да преминават съсобствениците от първия-надпартерен етаж за тяхното помещение под стълбите, както и 1/2 ид.ч. от югозападното помещение на тавана, при съседи на апартамента: В.П., А.Н. Б. и Б.Н. Б., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата, както и 2/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 210 кв.м., при грА.ци: бул. "Ленин", парцел IV и VI, училище. Собствеността върху така описА.я имот се сочи, че е придобита от ответницата по силата на дарение от нейната майка Е.О. А., който договор е обективиран в Нотариален акт № 142, том IV, дело 1584 от 11.05.1979г. на нотариус при ВРС.

Твърди се, че прилежащото към апартамента на ответницата таванско помещение, представлява 1/2 ид.ч. от югозападното таванското помещение от таванския етаж на сградата, като останалата 1/2 ид.ч. е собственост на Б.