Определение № 416 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. София, 28.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20231001000026 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№10423 от 05.05.2023г. по описа на Софийски апелативен съд на „КОЛЕЛА А2“ЕООД, ЕИК 205561733, чрез адв. Р. П., с която е поискано изменение на постановеното решение № 178 от 15.03.2023г., постановено по в.т.д. № 26/2023г. на Апелативен съд – София в частта за присъдените разноски на насрещната страна в размер на 7500 лв.

В молбата се твърди, че е направено възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, преди приключване на първото и единствено заседание пред апелативния съд, което не се нуждае от обосновка.

В първоинстанционното производство насрещната страна претендира за плащане адвокатски хонорар в размер на 3 503 лв., по тази причина намира присъдения в настоящата инстанция хонорар в размер на 7500лв. за прекомерен, съгласно обема на предоставената защита.

Съгласно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по т.д. № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК,съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, което в случая не се установява, предвид представените доказателства, анализирани в молбата, т.е не се дължи неговото присъждане.

В списъка на представените от „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД разноски по делото липсва име, подпис и реквизити на автора на изявлението.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД, ЕИК 200712462, чрез адв.С. С., е представило отговор на искането, като поддържа становището, че същото е неоснователно, по подробно изложени съображения. Представя отчет за сметка от 14.06.2023г., издаден от 1

„Първа инвестиционна банка“ АД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо - направено е от страна в производството, в срока по чл.248, ал.1, предл.1 ГПК, като в последното по делото открито съдебно заседание страната е представила списък по чл.80 ГПК/л.33/.

Разгледано по същество искането е частично основателно. по

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД срещу „КОЛЕЛА А2“ЕООД, с която са предявени искове чл.55, ал.1 ЗЗД за сумите от:

- 12 515,10 лв. - авансово платена цена за недоставена стока по развален поради длъжниково неизпълнение договор за продажба, платена по издадената фактура № 0000000160/27.04.2021г. вр. поръчка № ПО212704-01/27.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

- 25 149,47 лв. - авансово платена цена за изцяло недоставени стоки по развален договор за продажба, платена по издадената фактура № 0000000162/11.05.2021г. вр. поръчка № ПО210511-03/11.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; като в условията на евентуалност посочените суми са претендирани и на основание чл.59 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 730698 от 03.11.2022г. по описа на Софийски градски съд на „КОЛЕЛА А2“ЕООД, ЕИК 205561733, срещу Решение № 1121 от 11.10.2022г., постановено по т.д.№ 2842/2021г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, 18 състав, с което „КОЛЕЛА А2“ЕООД е осъдено да заплати на „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД, ЕИК 200712462 на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 37 664,57лв., представляваща авансово платена цена по поръчка на стоки № ПО212704-01/27.04.2021г. и № ПО210511-03/11.05.2021г., недоставени, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 23.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 от ГПК да заплати сумата от 3 503лв., съдебно –деловодни разноски за настоящето производство и

2 540лв. съдебно – деловодни разноски за обезпечителното производство.

В проведеното на 15.02.2023г. открито съдебно заседание по делото страните са представили списък с разноските по чл. 80 ГПК, като въззиваемият - „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД, чрез адв. С., е представил списък на направени разноски; договор за правна помощ от 28.12.2022г. и платежно нареждане за вътрешнобанков превод, а процесуалният представител на въззивника - „КОЛЕЛА А2“ЕООД, адв. П. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

С решение № 178 от 15.03.2023г., постановено по въззивно търговско дело № 26 по описа за 2023г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 1121 от 11.10.2022г. по т.д. № 2842/2021г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, като „КОЛЕЛА А2“ЕООД е осъдено да заплати на „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7 500лв. – разноски пред САС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Разгледано по същество искането е частично основателно.

Налице е своевременно направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК от ответника - въззивник, което налага съдът да извърши преценка дали заплатеното от ищеца -въззиваем, възнаграждение за адвокат за въззивното производство е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на 37 664,57лв. – доколкото се обжалват уважените главни искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД предявени за сумите от 12 515,10 лв. и 25 149,47лв.

Съгласно чл.7, ал.2, т.3 и т.4, вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ по всеки един от главните искове е в общ размер на 4 188,30лв.

Във въззивното производство ищеца – въззиваем, е подал мотивиран отговор на въззивната жалба/л.16/, като процесуалният му представител е взел участие в проведеното открито съдебно заседание по делото.

При така установеното и предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, видна от мотивите към решението, и извършените фактически и правни действия по осъществяване на възложената правна защита, настоящият състав на съда приема, че на ищеца – въззиваем, следва да се присъди по - нисък размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, в размер на 5 000 лв., като над този размер заплатеното от страната е прекомерно и не следва да й бъде присъждано.

Предвид изложеното неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските, като бъде отменен изцяло диспозитива по чл. 78, ал.1 ГПК, но евентуалното искане за изменянето на същия е частично основателно, като присъдените разноски следва да бъде намалени до посочения от 5 000 лв., съответно неоснователно е искането за присъждане на разноски под този размер до определения минимален размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя основани на изводите на първоинстанционния съд за размера на дължимото възнаграждение, доколкото преценката по чл.78, ал.5 ГПК е дължима от от въззивния съд, който не е 3 обвързан от изводите на първоинстанционния съд.

По делото са представени доказателства за заплащане на уговореното и заплатено възнаграждение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а представеният списък по чл. 80 ГПК съдържа необходимите реквизити, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са доводите на ищеца – въззиваем, изложени в отговора по чл.248, ал.2 ГПК, основани на преценката за дължимо минимално адвокатско възнаграждение и по евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.1 ГПК, доколкото същите не са разгледани и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, според която се дължи възнаграждение за уважената част от исковете, т.е. за загледаните по същество искове /в този смисъл Определение № 681 от 15.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2019 г., II т. о., ТК, и Определение № 4 от 5.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 344/2021г., II т. о., ТК/.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 178 от 15.03.2023г., постановено по въззивно търговско дело № 26 по описа за 2023г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в частта за разноските, с която „КОЛЕЛА А2“ЕООД, ЕИК 205561733, е осъдено да заплати на „ИДЕА СЕРВИС“ ЕООД, ЕИК 200712462, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7 500 лв. – разноски пред С А С ,

КАТО НАМАЛЯВА присъдените в полза на „ИДЕА

СЕРВИС“ ЕООД, ЕИК 200712462, разноски от 7 500 лв. на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК на „КОЛЕЛА А2“ ЕООД, ЕИК 205561733, за изменение на решение № 178 от 15.03.2023г., постановено по въззивно търговско дело № 26 по описа за 2023г. на Софийски апелативен съд, в останалата част.

Определението подлежи на касационна обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4