Решение № 770 от 18.10.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Шумен, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20243630100974 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно съединени искове от Г. В. К., ЕГН:**********, чрез адв. И.И., пълномощник, съдебен адрес гр. Шумен, пл. *** 12 срещу Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, представлявано от проф. д.н. Н. И.а В-М - Ректор, с посочено правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 177 от КТ.

Ищецът твърди, че бил с ответната страна в трудово-правни отношения до 29.10.2023 г. (включително). По силата на Заповед № РД-12-296 от 27.10.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено считано от 30.10.2023 г., като в заповедта било посочено, че следва да му бъдат изплатени обезщетения: по чл. 222, ал.3 от КТ - обезщетение при придобиване на право на пенсия в размер на 6-месечно брутно трудово възнаграждение; по чл. 224, ал.1 от КТ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - 318 работни дни. Твърди, че на 30.11.2023 г. по банковата му сметка постъпила сумата от 80 185,55 лв. От фиш за заплата установил, че са му изплатени: обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - 25 636,80 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - 61 761,42 лв. Върху сумата на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ му е начислен данък в размер на 10% съгласно ЗДДФЛ и след приспадането ответника му е превел сумата от 80 185,55 лв. Твърди, че ответника неправилно е изчислил дължимите му обезщетения. Посочва, че като база за изчисление е взет текущия месец - м. октомври 2023 г., а не месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение.

На следващо място сочи, че при определянето на средно дневния размер на брутното трудово възнаграждения не са включени всички плащания 1 посочени в чл. 17, ал. 1 на Глава IV от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В конкретния случай, действителният размер на двете обезщетения трябвало да е в размер на 218 237,94 лв. разпределен както следва: размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ - 57 590,70 лв.; размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ - 160 647,24 лв.

Посочва, че разликата между дължимия и изплатения размер на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 138 052,39 лв. Ищецът отправил покана, под формата на заявление към ответната страна да му бъде заплатена разликата, но такова не било извършено.

Моли за уважаване на предявените искове, като бъде постановено решение с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от: 500,00 лева, частичен иск от 31 953,90 лева, за исковата претенция по чл. 222, ал. 3 от КТ и 10 500,00 лева, частичен от 98 885,82 лева, за исковата претенция по чл.

224, ал. 1 от КТ, представляващи разликата между дължимата и платената сума за обезщетения по чл. 222, ал.3 и 224, ал.1 от КТ.

Също така да му бъдат изплатени дължимите лихви върху частично общо претендираната сума от 11 000,00 лв. от датата на получаване на поканата, под формата на заявление от ответника (25.03.2024г.) до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024 г. в размер на 101,13 лв., както и ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на частично заявената претенция. Претендира разноски.

Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание. Посочва, че поддържа предявените искове като основание и по същество.

В писмена защита уточнява, че договорът за управление е сключен между Ректора и Министъра на образованието и науката, а с чл. 1 от Наредба № 23 от 27 август 2020 г. на Министъра на образованието и науката е определен начина на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката се уреждат условията и редът за определяне на размера на възнаграждението за длъжността ректор на държавните висши училища по договора за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 от Закона за висшето образование. Независимо, че с Наредбата, възнаграждението за длъжността „Ректор" започвало да се определя по нейните правила, това не променяло вида на трудовото правоотношение.

Посочва още, че всички допълнителни споразумения сключени между страните, след сключване на договора за управление, като длъжност на ищеца е записано: „Ректор, ръководител на катедра , професор, висше училище".

Според ищеца, Договорът за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 от Закона за висшето образование регламентирал едно допълнително трудово възнаграждение към основното и получените суми по него са за положен труд и постигнати резултати. Доходът по договора за управление, напълно отговарял на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като полученото заплащане по него е 2 елемент от брутното трудово възнаграждение. За това иска от съда, уважаване на исковата претенция така, както е предявена и бъде осъден ответника да доизплати на ищеца дължимите му обезщетения по Кодекса на труда при прекратяване на трудовото му правоотношение.

Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите.

Твърди, че ищецът е получавал заплащане по три различни правоотношения, нямащи връзка едно с друго. Възнаграждението по всяко едно от тези три правоотношение е било изплащано по отделни сметки и с отделен фиш. Ищецът е получавал трудово възнаграждение по основното си трудово правоотношение като професор, като брутното му трудово възнаграждение по това трудово правоотношение за м. септември 2023 г. било 4 272, 80 лв.

В писмена защита, процесуалният представител на ищеца подробно обосновава доводите за неоснователност на предявените искове. Посочва, че е налице принципна постановка, че обезщетението по чл. 222, ал. З от КТ се дължи само по едно трудово правоотношение. Това следвало, както от изричната разпоредба на КТ, така и от практиката на ВКС. За това на ищеца се дължало обезщетение по чл. 222, ал. З от КТ само за трудовото правоотношение, прекратено със заповед № РД-12-296/27.10.2023 г.

Ответникът не оспорва, че ищецът получавал и друг вид възнаграждение по друго правоотношение - по Договор за управление от 02.11.2020 г., сключен на осн. чл. 10 ал.2 т. 10 от ЗВО между него и министъра на образованието и науката, като това същото не може се приеме за допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 17 ал.1 т. З от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

На следващо място ответната страна посочва, че ищецът е получавал и възнаграждение по срочен трудов договор от 03.09.2019 г., сключен между страните за допълнителен труд на осн. чл. 110, във вр. с чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, съгласно който изпълнявал длъжността: Член на управителния съвет в изпълнение на дейностите по проект финансиран от ЕФРР “Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ по 2 часа на ден, но не повече от 17 часа месечно.

Възнаграждението му по този договор за м. септември е 585,65 лв. и съгласно р. IV т. З от договора се изплащало от бюджета на проект ВС05М20Р001 -1.001 -0004-1-С01, финансиран от ЕФРР. Правоотношението му този договор е прекратено, считано от 01.11.2023 г. по взаимно съгласие със заповед № РД- 12-288/24.10.2023 г. Ответната страна сочи, че възнаграждението по този срочен договор за допълнителен труд при същия работодател не е елемент от брутното му трудово възнаграждение по основния трудов договор, т.е. също не се дължи обезщетение по чл. 222 ал.З от КТ.

В заключение се твърди, че брутната заплата на ищеца за м. септември 2023 г. по прекратеното му със заповед № РД-12-296/27.10.2023 г. трудовото правоотношение не е общо в размер на 9 598,45 лв., както се сочи от ищеца, а именно: възнаграждение по чл. 17, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ - 4272,80 лв., 3 възнаграждение по чл. 17, ал.1, т. З от КТ - 4740,00 лв. и възнаграждение по чл. 17, ал.1, т. З от КТ – 585,65 лв. Допълнително се посочва, че предвид на това, че нормата на чл. 17 ал.1 т. З от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е бланкетна, липсва обосновка и конкретизация - какви точно са допълнителните трудови възнаграждения и с какво са определени - с наредба, друг нормативен акт, колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.

Ответната страна признава обстоятелството, че след завеждане на делото е констатирана техническа грешка в счетоводната програма при изчисляване на дължимите обезщетения по прекратеното със заповед № РД12-296/27.10.2023 г. трудово правоотношение. В този смисъл се посочва, че са начислени и изплатени с 9750,42 лв. по-малко, които са действително дължими и ще му бъдат изплатени.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства от ищцовата и от ответната страна, както и служебно изискани такива, както следва: заверени ксерокопия на заповед № РД-12-296/27.10.2023 г. за прекратяван е на трудовото правоотношение между страните; допълнително споразумение № РД-12-295/27.10.2023 г.; фиш за работна заплата за м. ноември 2023 г.- 3 бр.; удостоверение изх. № РД-18-153 от 30.11.2023 г. издадено от ответника за получени доходи от ищеца; удостоверение изх. № РД-18-154 от 30.11.2023 г. издадено от ответника за получени доходи от ищеца; удостоверение изх. № РД-18-155 от 30.11.2023 г. издадено от ответника за получени доходи от ищеца; разпечатка от банкова сметка на ищеца в Райфайзен Банк; заявление от ищеца до ответника вх. № РД08-320 от 25.03.2024 г.; пълномощно; трудова книжка на ищеца; фиш за работна заплаща на ищеца за м. септември 2023 г.; договор за управление на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ № Д01-309 от 02.11.2020 г. сключен между Кр. В. Министър на образованието и науката и Г. В. К.; фиш за работна заплата за м. септември 2023 г. на ищеца; трудов договор № РС-12-188 от 03.09.2019 г.; Заповед № РД-12-288 от 24.10.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; фиш за работна заплата за м. септември 2023 г.; пълномощно; трудово досие на ищеца.

По делото по искане на ищеца е назначена Съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е депозирало заключение, че размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал. З от КТ, определен съгласно чл.228, във връзка с чл.177 от КТ и чл.17-чл.21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по трите правоотношения е сума в размер на 57 590,70 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, определен съгласно чл.228, във връзка с чл.177 от КТ и Глава четвърта (чл.17чл.21) от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по трите правоотношения е сума в размер на 160 644,06 лева в брутен размер или 144 579,65 лева - нетна сума за получаване. Общата нетна сума на дължимите обезщетения по чл.222, ал. З и по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 202 170.35 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е отговорил на въпросите от 4 счетоводна гледна точка, така както са му поставени от ищеца и е направил необходимите изчисления по трите правоотношения.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното, което страните по същество не оспорват, а именно:

Ищецът в периода от 28.08.1997г. до 30.10.2023 г. работил в Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” на академични длъжности първоначално като „доцент“, а по-късно от като „професор“ и „заместник ректор“. На 30.10.2015г. бил избран за ректор на университета, която длъжност заемал до 27.10.2023г.

Последният пълен месец на ищеца като ректор бил месец септември 2023г., когато получил възнаграждение за работа по три различни правоотношения, които били изплащани с отделни фишове за заплати.