Решение № 1108 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330109244 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу С. И. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1053,65 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.02.2022 г. до 15.01.2025 г. за обект, находящ се в ***** както и сумата в размер на 103,02 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1191/12.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2656/2025 г. на Районен съд - Пловдив, VII гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № *****, в качеството си на собственик/ползвател на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответника са начислявани по водомер № **, който представлява системен номер, а не физически номер на измервателно устройство, доколкото такова нямало поставено. Поради тази причина количеството вода се начислявало съобразно Общите условия по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки поребител, като се завишавало с по 1 куб. м. на тримесечие до изпълнение на задължението за монтиране на измервателно устройство. В случая е било начислено количество за двама потребители, 1 общо 10 куб. м. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода, от ищеца било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2656/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1191/12.02.2025 г., която било връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв.

С. В., назначена за особен представител на ответника С. И. И., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на В и К услуги, доколкото няма доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот.

Оспорва се количеството на начислените ВиК услуги, както и годността на представените писмени доказателства. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 2656/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 1191/12.02.2025 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***** че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, 2 ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор е изпратено копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от която се установява, че е подадена от друго лице, различно от ответника по делото, в качеството на собственик на процесния имот в *****. С оглед липсата на доказателства ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу С. И. И., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1053,65 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.02.2022 г. до 15.01.2025 г. за обект, находящ се в ***** както и сумата в размер на 103,02 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1191/12.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2656/2025 г. на Районен съд - Пловдив, VII гр. с.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3