Определение № 3037 от 16.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3037 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Частно гражданско дело № 20262120100120 по описа за 2026 година

Производството е по чл.410 и следващите от ГПК.

Въз основа на заявление на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 31/13.01.2026 г. срещу П. Д. И..

Съобщение за издадената заповед за изпълнение е изпратено на адреса, посочен в заявлението, като то се връща като невръчено с отбелязване на връчителя, че лицето живее над 10 години в чужбина. Въпреки че е залепено уведомление на адреса, никой се е явил в съда в указания срок, за да получи съобщението.

С разпореждане № 2248/04.03.2026 г. е разпоредено да се изготвят справки за адресната регистрация и за регистрираните трудови договори на длъжника. Такива справки са изготвени и от тях се установява, че постоянният адрес на длъжника е в гр. София, като съвпада с този, на който вече е търсен за връчване на заповедта за изпълнение, но настоящият адрес е в Нова Зеландия, считано от 2009 г. Длъжникът няма регистрирани действащи трудови договори и не упражнява търговска дейност като ЕТ, нито е съдружник в дружество. С разпореждане № 2257/04.03.2026 г. отново е постановено заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника на адреса в гр. София, но съобщението отново се връща с отбелязване, че адресатът е в чужбина от много години. По разпореждане на съда връчителят отново е посетил постоянния адрес, но отново не е открил адресата, като е събрал сведения от съсед, че лицето от 20 години не живее на адреса.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Според разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК съдът не може да издаде заповед за изпълнение, ако длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. След измененията в заповедното производство през 2024 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, т.е. чрез централизирано разпределение измежду всички съдии в страната.

Ето защо, отпадна задължението съдът да извършва служебна справка за адресна регистрация на длъжника, защото подсъдността на делото не зависи от нея. Следователно дали длъжникът има обичайно местопребиваване в България не подлежи на проверка преди връчване на вече издадената заповед. Липсата на тази предпоставка може да се установи едва при връчване на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а съгласно ал. 2 всяко лице има само един настоящ адрес. Според ал. 3 настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в 1 регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Следователно, във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т. нар. „настоящ адрес“. От събраните по делото доказателства се налага извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в Република България, а живее в чужбина, в частност Нова Зеландия, където има и официално регистриран настоящ адрес, който е актуален към настоящия момент. Според решение на СЕС от 16.05.2024 г. по дело С-222/23 член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка. Към момента на образуване на заповедното производство длъжникът не живее на постоянния си адрес, няма регистрирани трудови договори и не упражнява търговска дейност в България.

Същевременно Нова Зеландия не е страна от ЕС, поради което съдът не може да използва реда, предвиден в Регламент № 1215/2012 и да изисква информация от съответната държава за адреса на длъжника.

Ето защо, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл.7, ал.1, вр. чл.411, ал.2, т.5 от ГПК Бургаски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 31/13.01.2026 г., постановена по настоящото дело, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 120/2026 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2