Решение № 262152 от 28.06.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. д. № 4873 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 20259682 от 24.11.2020 г., постановено по гр. д. № 49196/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 34 с-в е ОСЪДЕНА И.М.В., с ЕГН **********,*** да заплати на Я.М.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 14 990.00 лева, представляваща неоснователно получена от ответника на 08.05.2015г. и 27.09.2016г. парична сума, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1269.60 лева - разноски за производството пред СРС, като с решението е ОТХВЪРЛЕН предявения от Я.М.П., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.М. В.А, с ЕГН **********, с адрес: *** главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 14990 лева - главница по сключен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019г.

/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата И.М.В., чрез пълномощника й адв. Г.У., с която същото се обжалва в осъдителната му част като неправилно, немотивирано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и противоречащо на събраните доказателства по делото. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички свидетелски показания по делото, като по този начин не е възприел точно фактическата обстановка по делото, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. В тази връзка се поддържа, че свидетелите на ищеца по делото не са били преки свидетели на твърдените от него обстоятелства, а възприятията им са били придобити изцяло в резултат на неговите разкази. Навеждат се доводи, че решението не е мотивирано подробно и не е ясно въз основа на какви съображения съдът е приел изложените твърдения в исковата молба и е отхвърлил изцяло твърденията на ответната страна по делото. Сочи се, че не са анализирани в пълен обем показанията на свидетелите на ответника. В тази връзка се поддържа, че показанията на бащата на ответницата са неточно и погрешно интерпретирани, което се приравнява на липса на мотиви като по този начин са били нарушени процесуалните права на едната страна по делото.

Поради изложеното се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен, включително и в частта му за присъдените в тежест на ответната страна разноски. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна Я.М.П. е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. Б.Б., в който се излага становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е изследвал детайлно фактическата обстановка по делото, като е взел предвид всички събрани по делото доказателства, във връзка с което е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. Поддържа се, че подадената въззивна жалба е бланкетна, като в същата не са посочени никакви конкретни пороци на постановения съдебен акт, а единствено е наведено твърдението, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен събраните по делото гласни доказателства. Излага се, че поддържаната теза е неоснователна, тъй като в решението са обсъдени подробно именно показанията на свидетеля В.- баща на ответницата по делото.

Във връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като законосъобразно и правилно, а подадената срещу него въззивна жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от Я.М.П. срещу И.М.В., както следва: главен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 14 990 лева - главница по сключен договор за заем, ведно със законна лихва от датата на исковата молба 26.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и евентуален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 14 990 лева, представляваща неоснователно получена от ответника на 08.05.2015г. и 27.09.2016г. парична сума.

В исковата молба ищецът твърди, че предвид съществуващите финансови затруднения, във връзка с обслужването на договори за кредити, сключени от ответницата по делото, между тях е бил сключен договор за заем на 08.05.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата в заем сума в общ размер от 19 410.00 лева, като я е превел по банков път с две платежни нареждания: от 08.05.2015г. и от 27.09.2016г. Заявява, че е платежни нареждания от 24.04.2018 г. и от 02.05.2018г. ответницата му е върнала сумата от 4420.00 лева, поради което е останала незаплатена исковата претенция в размер от 14 990 лева.

Ищецът излага твърдения, че през 2019г. отношенията между страните по делото рязко са се влошили и считано от м. март са във фактическа раздяла като към момента на депозиране на ИМ са налице две висящи дела: по ЗЗДН и по чл. 127 СК. Ищецът заявява, че неколкократно е канил ответницата да му върне исковата претенция като същевременно е била връчена и покана в проведеното на 03.06.2019г. съдебно заседание по гр. дело № 14254/2019г. по описа на СРС, 91 с-в.

В указания законоустановен едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че страните по делото са били във фактическо съжителство до 2019 г. като извършените от ищеца банкови преводи от 08.05.2015г. и от 27.09.2016 г. са били извършени без знанието и съгласието на ответницата. Релевират се доводи, че с преведените пари, ищецът е погасил потребителски кредит на ответницата, който кредит е разходван, както за нуждите на двамата родители и детето им, включително за почивки на тримата, така и за закупуването на мебели и поддържането на домакинството. Твърди се, че паричните преводи са извършени във връзка е преструктурирането на кредити на страните по делото в „Първа инвестиционна банка“, но е било извършено без знанието и съгласието на ответницата.

Ответницата излага доводи, че е разбрала на по-късен етап за това преструктуриране и за оформянето на документите пред банката. Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

С обжалваното първоинстанционно решение, съдът е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения главен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати процесната сума от 19 410 лева – представляваща главница по сключен договор за заем. За да отхвърли предявения иск, СРС е приел, че от събраните доказателства по делото не се установява, че процесната сума е била предоставена на ответницата по сключен между нея и ищеца договор за заем, по силата на който същата да се е задължила да върне тази сума. В тази връзка, съдът е приел, че доколкото по делото, от ищеца не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответницата се е задължила да върне процесната сума, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск, съдът е разгледал и предявения в условията на евентуалност иск. С обжалваното първоинстанционно решение, съдът е счел, че по делото са налице всички предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД за уважаване на предявения иск като е приел, че същият е основателен и доказан в пълния претендиран размер, поради което е осъдил ответната страна да заплати процесната сума 19 410 лева – като неоснователно получена сума на 08.05.2015г. и 27.09.2016г..

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Съдът намира с оглед изложените твърдения в исковата молба и петитума на същата, че предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Съгласно правилото на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, визиращ обогатяването без основание включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.

Въззивният съд намира, че в съответствие с материалните и процесуални норми първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ищеца по делото е да докаже по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Съществени условия за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване е отсъствието на правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице.

С оглед процесуалното поведение на страните и наведените доводи във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив, настоящият съдебен състав намира, че страните по делото не спорят по отношение на следните обстоятелства: 1/. че в периода от 2014 г. до 2019 г. са били във фактическо съжителство помежду си, както и че през 2014 г. е родено съвместното им дете; 2./ че ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сума в общ размер от 19 410 лева с две платежни нареждания от 08.05.2015 г. и от 27.09.2016 г.; 3./ че на 24.04.2018 г. и на 02.05.2018 г. ответницата е превела на ищеца сумата от 4420.00 лева.

Спорно пред въззивната инстанция в отношенията между страните е основанието, на което е предоставена процесната сума на ответницата и по-конкретно налице ли е валидно правно основание за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото лице в този на обогатилото се лице, респ. налице ли е основание за обогатяването на ответницата с процесната сума за сметка на ищеца.

Основните твърдения на ответната страна в тази насока са, че банковите преводи на 08.05.2015 г. и на 27.09.2016 г. са били извършени от ищеца без знанието и съгласието на ответницата, както и че с преведените пари, ищецът е погасил потребителски кредит на ответницата, който е разходван както за нуждите на двамата родители и детето им, включително за почивки на тримата, така и за закупуването на мебели и поддържането на домакинството.