Решение № 240 от 04.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. гр. Добрич, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№8739/30.04.2024г. от „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., чрез адв.В. Д., срещу решение №220/13.03.2024г. по гр.д.

№3466/2022г. на РС-Добрич, с което се ОБЯВЯВА за недействително Допълнителното споразумение от 10.10.2022г. към трудов договор №164/13.07.2018г , сключено между с К. Н. В. с ЕГН ********** от с.П., общ.Г.Т., и “***“ ЕООД ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.К., при злоупотреба с право от страна на работодателя, на осн. чл. 74, ал. 1 КТ;

ПРИЗНАВА се ЗА НЕЗАКОННА И се ОТМЕНЯ Заповед № 1114/01.11.2022г. на управителя на „***“ ЕООД ЕИК ***, с която, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. Н. В. с ЕГН **********, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; ВЪЗСТАНОВЯВА се К. Н. В. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия“ в база с.П., на осн. чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ; ОСЪЖДА се “***“ ЕООД ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.К., да заплати на К. Н. В. с ЕГН ********** , сумата в размер на 2085.70 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната 1 лихва върху главницата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното издължаване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и разноски по делото.

Въззивникът намира решението за недопустимо, евентуално неправилно.В частта на иска за недействителност на доп.споразумение счита решение за недопустимо като постановено по незаявени от ищеца обстоятелства като се аргументира чрез съпоставяне на съдържанието на исковата молба с мотивите на съдебния акт. Счита решението да е постановено и при допуснато нарушение на разпоредбата на чл.214 от ГПК поради недопустимо изменение на основанието и петитума на иска за недействителност на доп.споразумение. Решението намира за постановено в нарушение на чл.12, вр.чл.235 и чл.236 от ГПК-необсъждане на всички възражения на ответника, сега жалбоподател, както и на събраните по делото доказателства; в нарушение на чл.172 във вр.чл.164 от ГПК-кредитиране на показанията на съпруга на ищцата без съпоставяне с показанията на останалите свидетели; нарушение на чл.74 и чл.75 от КТ с доводи недействителността евентуално да засяга само клаузата „срок за изпитване“ и с доводи за недобросъвестност на ищцата, тъй като е знаела, че не отговаря на изискванията за новата длъжност. Излага, че след сключване на допълнителното споразумение ищцата започнала да изпълнява нови трудови задължения и ако иска по чл.74 от КТ бил допустим, то бил неоснователен, а от неговата неоснователност следвала неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а от неоснователността на последния следвала неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, който бил и недоказан тъй като ищцата не удостоверила оставането си без работа за срок от 6-месеца.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита основанията на въззивника за обжалване на решението за необосновани, да не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 13.04.2024г., когато решението е връчено на обжалващия, активно легитимиран като страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

2

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявени с искова молба вх.

№20683/25.11.2022г., уточнена с молба вх.№936/16.01.2023г., от К. Н. В. с ЕГН ********** от с.П. общ.Г.Т., срещу “***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.К., искове по чл. 74, ал.1 от КТ за прогласяване недействителност на допълнително споразумение от 10.10.2022г. към трудов договор между страните с №164/13.07.2018г.; по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ както следва: за отмяна като незаконосъобразна на заповед №1114/01.11.2022г. на управителя на „***“ ЕООД, с която трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2022 г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „кантарджия”; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 01.11.2022г., в размер на 2085.70лава/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./, разлика между дължимото за периода обезщетение за незаконно уволнение и полученото за същия период обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност/в случай на отхвърляне на исковете по по чл. 74, ал. 4 КТ и по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ/ са предявени искове по чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата 377,13лева/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2022г., ведно със законната лихва считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане, и по чл.221 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата 901.09лева/след допуснато изменение с определение от 16.02.2024г./ обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата 01.11.2022г. до окончателното й изплащане.

Предявен е бил и иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка 3 на ищцата, оттеглен с уточняващата молба с вх.№936/16.01.2023г.

Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 2018г., когато по силата на трудов договор с №164/13.07.2018г., считано от 16.07.2018г. К. В. е заела в „Агросилоз“ ЕООД/сега с наименование „***“/ длъжността „кантарджия“ с място на работа с.П.. Като правно основание за сключване на трудовия договор са посочени разпоредбите на чл.67, ал.1, т.1 във вр.с чл.70, ал.1 от КТ, които регламентират договор със срок за изпитване за сключването на окончателен безсрочен трудов договор. Така възникналото трудово правоотношение е предоговорено на 10.10.2022г., когато с допълнително споразумение към трудов договор №164/13.07.2018г., считано от 10.10.2022г. ищцата е преназначена на длъжността „домакин на склад“ в база[1]с.П., като е уговорен срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Няма доказателства за опорочаване на волята на ищцата на ищцата при подписване на допълнителното споразумение, респ. не е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че предложението за промяна е направено в края на работния ден не е форма на принуда, ищцата е имала право на избор да подпише или не, подписвайки се е съгласила с предложената промяна . В срока за изпитване, със заповед №1114/01.11.2022г. на управителя на „***“ ЕООД, трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 01.11.2022г. Няма спор, че заповедта е връчена, за дата на връчване в приложения към трудовото досие на ищцата екземпляр е посочена датата 02.11.2022г.

Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали действителен източник на трудовоправното отношение между страните е допълнителното споразумение от 10.10.2022г. и дали правото на уволнение е упражнено при наличието на приложеното основание по чл.71, ал.1 от КТ .

Твърдения на ищцата в исковата молба, уточнени и в първото открито съдебно заседание, макар и не съвсем логически последователни, са за недействителност на допълнителното споразумение от 10.10.2022г., съдържащо клауза за срок за изпитване за длъжност, каквато не е съществувала и не е била изпълнявана от нея, не е била и предназначена за трудоустроено лице, при което предоговарянето на трудовото правоотношение 4 е в нарушение на чл.314 и чл.315 от КТ, евентуално при заобикаляне на закона, тъй като е формално и с цел съкращаването и без съблюдаване изискванията за подбор и предварителна закрила, при което не е било налице основанието по чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото и правоотношение.

Ищцата е твърдяла, че към датата на сключване на трудовия договор за заемане на длъжността „кантарджия“ е с 50% намалена работоспособност според решение на ТЕЛК. През м.септември 2020г. претърпяла две операции след което и била опредЕ. 90% неработоспособност. С решението на ТЕЛК и била дадена и препоръка да продължи да работи като „кантарджия“. На тази длъжност била назначена до 10.10.2022г. когато била преназначена на длъжността „домакин на склад“. Било и обяснено, че няма да има промяна в мястото и характера на работата, че това се прави формално заради щатното разписание и не засяга интересите и. В базата в с.П. никога не е имало склад, нито домакин. Връчена и била длъжностна характеристика за „домакин“, в която не било упоменато в кой склад следва да изпълнява функциите си, а вместо това пишело „в складовете“. Никой не и бил предал стоки и имущество след съответната инвентаризация. Останала на работното си място като кантарджия. На управителя било известно здравословното и състояние но не и било поискано ново медицинско удостоверение за новата длъжност, за да се установи и дали може да изпълнява такава. Въпреки, че била с 90% намалена работоспособност била назначена на място, което не съществува и което не е за трудоустроени лица, изцяло в противоречие на чл.315 от КТ. В допълнителното споразумение било посочено, че следва да ползва 20 дни платен годишен отпуск вместо полагащите и се съгласно чл.319 от КТ 26 работни дни. Вписано било и, че следва да постъпи на работа в 7-дневен срок от подписване на споразумението и от връчване на уведомлението винаги била готова да предостави работната си сила, но никой не и поискал да изпълнява длъжността „домакин“. Работодателя знаел и, че не е с икономическо, а с техническо висше образование. Допълнителното споразумение и било връчено в края на работния ден и заявено, че непременно трябва да го подпише и да се предаде на администрацията. Без да има възможност да се запознае със съдържанието на документа и да се консултира с близките си ищцата била принудена да го подпише. Допълнителното споразумение противоречало на чл.314 във вр.с чл.315, ал.1 от КТ, 5 назначаването и било с цел съкращаването и, при заобикаляне на изискванията за подбор и предварителна закрила. Заповед № 1114 /01.11.2022г. на управителя за прекратяване на трудовото и правоотношение била изпратена по имейл в базата след като била напуснала работното си място.

Връчена и била от колежките.С нея трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ без да има посочени причини за това, извършено било при липса на основание. Работодателят бил извършил реално съкращаване на щата на ищцата и за да заобиколи разпоредбите, уреждащи процедурата по прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата и извършване на подбор предприел действия по формално сключване на допълнително споразумение за промяна на длъжността с изпитателен срок.

Ответникът е оспорил исковете с твърденията, че при добра воля и взаимно съгласие на страните било сключено допълнителното споразумение от 10.10.2022г. Нямало данни работодателя или друг служител да е въвел в заблуждение ищцата относно промяната на трудовия договор. Не отговаряло на фактическата обстановка, че работника е останал на старата си длъжност „кантарджия“. Невярно било, че в базата в с.П. никога не е имало склад, напротив имало складове. Дали е имало или не е имало до настоящият момент длъжност „домакин“ в базата бил ирелевантен за спора въпрос. Дори и да са налице административни нарушения от страна на работодателя, това не променяло въпроса с прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата била назначена на нова длъжност с изпитателен срок 6 месеца и в тази връзка вече няма защита съгласно чл.317 от КТ и няма значение здравословното състояние на работника. Не било налице задължение за работодателя да се съобразява с разпоредбата на чл.315 ал.1 от КТ и да се взема предвид ,че ищцата е трудоустроено лице. Без значение било, кога и как, дали в края на работния ден е връчено споразумението и как то е подписано, след като е налице волеизявление от страна на работника. Правилно и законосъобразно била изготвена заповед №1114/01.11.2022г., законосъобразно било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ без да има посочени причини за това. При договор с изпитателен срок в полза на работодател последният не бил длъжен да сочи причини, не бил длъжен да се съобразява с решение от ТЕЛК съгласно чл.333 ал. 1 т.2 от КТ и да иска разрешение от Районната инспекция по труда.