Решение № 810 от 25.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 456/2019
- Вид
- Решение № 810
- Подписан
- 25.04.2019
- В сила
- 03.05.2019
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 - чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 3, ал. 1, т. 10 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 607а · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 64, ал. 3 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 456 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 33813/12.03.2019 г. на Национална агенция за приходите, гр.
София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, поради настъпила неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като съгласно чл.
3, ал. 1, т. 10 ЗНАП представлява държавата пред съответния окръжен съд в производства за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нейни публичноправни длъжници. Държавата била носител на изискуеми вземания от „М.“ ЕООД, ЕИК ********, представляващи данък добавена стойност и данък по ЗДДФЛ в размер на f/yf 9218678,20 лева – главница и 882590,60 лева - обезщетение за забава върху главницата, както и такива за задължителни осигурителни вноски в размер на 352,56 лева.
Изпълнение на тези публични задължения „М.“ ЕООД, ЕИК ********, не релевирало, което сочело, че дружеството е неплатежоспособно, още повече, че в търговския регистър не били обявени годишните му финансови отчети за последните три години.
В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 632 ТЗ - установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по несъстоятелност, като длъжникът едновременно с това бъде обявен в несъстоятелност.
На ответника „М.“ ЕООД, ЕИК ********, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, а в проведеното съдебно заседание същият не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „М.“ ЕООД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 2 лева, изцяло внесен.
С ревизионен акт № **********/24.07.2014 г. е установено, че за „М.“ ЕООД са възникнали задължения за данък добавена стойност в размер на 4502243,80 лева за периода 19.04.2013 г. – 10.10.2013 г. и 23.10.2013 г. – 30.11.2013 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 382083,99 лева.
Ревизионният акт е оспорен по административен и съдебен ред, но с влязло в сила на 21.07.2016 г. съдебно решение, постановено по административно дело № 11897/2014 г. на АССГ жалбата е отхвърлена, поради което на същата дата ревизионният акт е влязъл в сила.
От представения ревизионен акт №
Р-22221414000557-091-001/30.04.2015 г. (поправен с акт от 04.06.2015 г.) се установява, че ответното дружество е носител на задължения за данък върху добавената стойност в размер на 4716340,24 лева за периодите 01.12.2013 г. – 15.05.2014 г. и 16.06.2014 г. – 31.07.2014 г., както и на задължение за престиране на обезщетение за забава в размер на 500506,61 лева. Ревизионният акт е връчен чрез елетронно писмо на 25.05.2015 г., съгласно приложено удостоверение, като не се установява да е оспорен, поради което е влязъл в сила.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че „М.“ ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ ответното дружество не е вписано като собственик на ППС.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по партидата на дружеството за периода 2013 г. – 2017 г. не са заявени за обявяване годишни финансови отчети, порди което е приложима презумпцията за настъпила неплатежоспособност поради незаявяване за обявяване на годините финансови отчети за последните три години, която не е опровергана.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което формира следните изводи:
Вещото лице е консттирало, че „М.“ ЕООД, не е обявявало годишни финансови отчети в търговския регистър, като е подаден само един статистически годишен отчет за дейността в НСИ и една единствена годишна данъчна декларация по чл. 92 на Закона за корпоративното подоходно облагане за 2013 година. За процесния период „М.“ ЕООД е назначило само едно лице на трудов договор за периода от 15.08.2013 год. до 19.02.2014 год. на длъжност „Отчетник, финанси“, с код 43122011 от Националния класификатор на професиите и длъжностите, по реда на чл. 111 на Кодекса на труда - по допълнителен трудов договор за извършване на работа извън установеното работно време по основното трудово правоотношение с друг работодател. Единствен източник на някаква счетоводна информация е статистическият годишен отчет за дейността за 2013 г., въз оснона на който вещото лице е изготвило заключението.
Наличието на стоки посочени в кл. 03130 кол. 1 на актива на баланса в размер на 7 400 хил. лева е недостоверно, тъй като по същността си това не представляват стоки, а авансово плащане към доставчик за доставка на машини.
Следователно такъв материален актив не съществува. Вземанията от клиенти и доставчици отчетени в кл. 03210 кол. 1 на актива на баланса в размер на 28 837 хил. лв. вещото лице не е успяло да засече с нито една цифра от елементите на отчета, което също прави записването произволно.
В кл. 15100 кол.
1 на Раздел А Приходи от продажби, сектор Приходи от оперативна дейност, е посочена цифрата 19 306 хил. лв., която кореспондира с цифрата, посочена в шифър 0100 на годишната данъчна декларация по чл. 92 на ЗКПО в размер на 19 305 833 лева. Друго отчетено вземане в размер на 2 887 хил. лв. вещото лице счита, че е с неизвестен характер, поради което и не може да се приеме за реален актив. Нямало никакви данни посочените налични парични средства в касата в размер на 309 хил. лв. да са налични и да имат характер на реално съществуващ актив. Независимо, че дружеството е декларирало пред НАП три банкови сметки, които към 01.04.2019 год. не са закрити, в баланса не е посочена никаква наличност по тях.
В обобщение вещото лице счита, че посочените в единствения отчет активи на дружеството не са реални (действително съществуващи).
По отношение на пасивите на дружеството, вещото лице изразява съмнение за достоверността на посочените стойности, тъй като отчетените задължения към доставчици и клиенти в размер на 32 045 хил. лв. не кореспондират с отчетените разходи в Отчета за приходи и разходи в размер на 19 306 хил. лв. (с начислен ДДС в размер на 23 167 хил. лв.) – налице е разлика в размер на 8 878 хил. лева.
По отношение приходите за бъдещи периоди в размер на 7 400 хил. лв. тази стойност е свързана с неприключена доставка на машини и съоръжения от „Б.“ ЕООД (по фактура № 111 от 03.06.2013 г.) и „А.“ ЕООД (по фактура от 25.06.2013 г.). Според вещото лице няма основание за признаване на приход за бъдещ период, тъй като ако зад тази стойност стои реална доставка, това трябва да представлява авансово плащане от клиенти, респективно задължение към тях.
Извършените ревизии от НАП и представеното решение на АССГ дават основание на вещото лице да приеме, че зад цифрите стоят само фиктивни сделки, без извършени реални доставки, следователно стойностите вписани в баланса и отчета за приходите и разходите на статистическия годишен отчет за дейността, не са реални.
За 2013 година дружеството е получило от своите доставчици фактури за 33334 хил. лв. В края на годината в баланса то отчита задължения в размер на 32045 хил. лв., следователно вероятността да не е плащало на своите доставчици възниква още през юли или август 2013 год. Сигурната дата на изпадане в неплатежоспособност е 15.07.2013 год., кагато ответникът е трябвало да внесе ДДС в размер на 1449201.00 лв. Тази сума се получава от неоснователно начислен ДДС кредит по фактури, зад които не стоят реални доставки. Дружеството е с отрицателен капитал, (което също не може да се потвърди предвид липсата на счетоводни документи), пасивите също са от фиктивни сделки, поради което не може да се направи достоверен анализ на финансовата самостоятелност на дружеството.
Според изследвания от вещото лице отчет дружеството е свръхзадължено. Поради липса на информация за следващите години анализ на финансово-икономическото състояние на ответника за периода 2014 г. – 2018 г. не е било възможно да се изготви.
Вземанията на молителя от неоснователно начислен ДДС кредит не са намерили отражение в единствения отчет, който е известен. Към месец декември 2013 година те са възлизали на 4 716 785.84 лв., към тях следва да се прибавят и задълженията, възникнали за периода януари - август 2014 година в размер на 4 502 243.80 лева. Отчитайки задълженията към НАП ответникът „М.“ ЕООД вероятно е изпаднал едновременно в свръхзадълженост и неплатежоспособност на 15.07.2013 год.
Ответникът „М.“ ЕООД не разполага с никакво имущество, с което да покрие началните разноски по несъстоятелността.
С определение от 13.03.2019 г. съдът е дал възможност на молителя и на кредиторите на дружеството в 14-дневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 6000 лева, които да обезпечат развитието на производството, като това процесуално задължение не е изпълнено нито в определения 14-дневен срок, нито към приключване на устните състезания по спора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната агенция за приходите разполага с активна процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец, носител на задължение за удовлетворяване на публично държавно вземане, ето защо следва да се прецени дали в полза на държавата е възникнало вземане за данък добавена стойност със задължено лице „М.“ ЕООД.
Легалното определение на публично вземане се съдържа в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК и данъците са визирани в т. 1 на разпоредбата, като установяването им не се осъществява по гражданскоправен ред. Ето защо, ако публичното вземане е установено в ревизионен акт, който е влязъл в сила, както в случая, то съществуването на вземането е безспорно установено. Длъжникът „М.“ ЕООД не твърди и не ангажира доказателства да е погасил установените публичноправни задължения, затова съдът е длъжен да счита държавата за активно легитимирана по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не съществуването на самото вземане на молителя
– така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Разгледана по същество молбата по чл. 625 ТЗ е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят се позовава само на общото основание – неплатежоспособност, поради което и само то е предмет на разглждане.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3) задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Разпечатката съдържа 47 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55653704-24c6-42d0-a5c2-65b2db742a76