Решение № 877 от 26.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Бургас, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120103864 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., срещу К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50, ал. 2, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 14 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие нанесената на ***г. средна телесна повреда, изразяваща се в белезникави цикатриси от оперативна намеса в резултат на разкъсно контузни рани в областта на дясна предмишница, причинили значимо загрозяване на външния вид на десен горен крайник, което е довело до обезобразяване на други части на тялото и постоянна увреда на двигателните и сетивните влакна на нервите, разположени в травмираната област, в резултат от ухапване от кучето на ответницата, което ще причинява болка, с което е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – ***г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 422,98 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с лечение на причинените травми, а именно: за извършването на медицински прегледи и изследвания, за закупуване на лекарства и консумативи, както и за транспортни разходи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 15.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Решение № 1 от 1

04.01.2022г. по АНД № **/2021г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 20.01.2022г., ответницата К. П. П. е призната за виновна в това, че на *** година, в град Б., не положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче, порода „Каракачанска овчарка“, като не предприела грижи и обезопасителни мерки, задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл.

172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност - „собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора”, както и в чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните – „собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места“, и в чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните „собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора”, намиращо се под неин надзор, в резултат на което кучето /чрез захапване/, причинило средна телесна повреда на В. П. Д., ЕГН ***, а именно - белезникави цикатрикси от оперативна намеса, в резултат на разкъсно-контузни рани в областта на дясна предмишница, причинили значимо загрозяване на външния вид на десен горен крайник, което е довело до обезобразяване на други части на тялото и постоянна увреда на двигателните и сетивните влакна на нервите, разположени в травмираната област, в резултат от ухапването от кучето, което ще причинява болка, с което е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК. Сочи се, че следствие на деликта ищцата е претърпяла претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди. Конкретно се излага, че веднага след инцидента ищцата била заведена до УМБАЛ - Бургас, където последвали прегледи, изследвания, консултации със специалисти, както и болнично лечение в продължение на осем дни и амбулаторно, продължило повече от месец. След малко повече от три месеца състоянието на ищцата се влошило и се наложило да постъпи по спешност в Клиниката по съдова хирургия към УМБАЛ - Бургас, където е била лекувана в продължение на два дни, след което лечението продължило в амбулаторни условия. По твърдения на ищцата болките по тялото отшумели по-бавно от предвиденото, през който период ритъмът на живот бил изцяло променен – не можела да се обслужва пълноценно, а от неспиращата болка станала потисната и раздразнителна.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответницата П., чрез адв. Г. К., в който се застъпва становище за частична основателност на исковете, както следва: на иска за неимуществени вреди до размера от 4000 лева, а на иска за имуществени вреди – до размера от 315,73 лева. Сочи се, че ответницата е оказала пълно съдействие на ищцата след настъпване на инцидента и след него, проявила е загриженост за последната и многократно е предлагала помощта си, но ищцата отказвала същата. Излагат се твърдения за водени разговори с процесуалния представител на ищцата и отправено от него предложение за постигане на споразумение при заплащане на сума в размер на 22 000 лева. Още на този етап, ответницата предложила да заплати сума в 2 размер на 4000 лева, която намира и понастоящем за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания. Оспорва повторното постъпване на ищцата в болницата да се намира в пряка причинна връзка с ухапването от кучето, като се твърди, че причината за това са придружаващи хронични заболявания, от които Д. страда.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. П. Г. поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, като в депозирани по делото писмени бележки развива подробни съображения в насока основателността на същите. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответницата също не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адв. Д. С., който поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове за горницата над признатия от страната размер, съответно 4000 лева по иска за неимуществени вреди и 315,73 лева по иска за имуществени вреди. В депозирани писмени бележи излага аргументи за неоснователността и недоказаността на исковете над посочените размери. Претендира разноски, за които представя списък по чл.

80 ГПК.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 50, ал. 2, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50, ал. 2 ЗЗД на собственика и лицето, упражняващо надзор върху животно, е обективна и безвиновна, като същата се ангажира при всички случаи на доказано вредоносно действие от животното.

Основателността на исковете, предявени в настоящия случай срещу лицето, за което се твърди да е собственик на кучето, е обусловена от успешното провеждане при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата, носеща тежестта за това, на кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на исковете, а именно: причинени на ищцата като пряка и непосредствена последица от поведението на кучето, собственост на ответницата, вреди, в т.ч. техния вид, размер и интензитет.

В разглеждания случай фактът на деликта – това, че на ***г. в гр.

Бургас, куче с порода „Каракачанска овчарка“, собственост на ответницата, е ухапало ищцата, причинявайки и увреждания, съответстващи по своите медико-биологични характеристики на средна телесна повреда, не е спорен между страните по делото. Същият се установява и от приложеното по делото Решение № 1 от 04.01.2022г. по АНД № **/2021г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 20.01.2022г., видно от което ответницата К.

П. П. е призната за виновна в това, че на *** година, в град Б., не положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче, порода „Каракачанска овчарка“, като не предприела грижи и обезопасителни мерки, задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност - „собственици на кучета са длъжни да 3 вземат мерки животните да не създават опасност за хора”, както и в чл. 35, ал.

1 от Закона за защита на животните – „собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места“, и в чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните - „собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора”, намиращо се под неин надзор, в резултат на което кучето /чрез захапване/, причинило средна телесна повреда на ищцата по настоящото дело В. П. Д., ЕГН ***, а именно – белезникави цикатрикси от оперативна намеса, в резултат на разкъсно-контузни рани в областта на дясна предмишница, причинили значимо загрозяване на външния вид на десен горен крайник, което е довело до обезобразяване на други части на тялото и постоянна увреда на двигателните и сетивните влакна на нервите, разположени в травмираната област, в резултат от ухапването от кучето, което ще причинява болка, с което е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК. Посоченото влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на 78а НК, се приравнява на влязла в сила присъда за целите на гражданския процес (в този смисъл разясненията по т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г.), поради което и на осн. чл. 300 ГПК настоящият съдебен състав е длъжен да го зачете, като приеме за доказано, че описаното в същото деяние е извършено, че негов автор е ответницата, че деянието е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в решението.

Не се спори между страните и относно това, че като пряка и непосредствена последица от деликта ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

Спорът по настоящото дело се състои в обема на тези вреди, техния интензитет и съответно размера на справедливото обезщетение за същите.

По претенцията за имуществени вреди съдът намира следното:

С депозирания отговор на исковата молба ответницата е признала иска за основателен до размера от 315,73 лева, включващи сторените от ищцата разходи за закупени лекарства, консумативи за превръзки и други манипулации на обща стойност 170,73 лева, както и разходите за заплатени медицински прегледи, изследвания и издаване на медицински удостоверения на обща стойност 145 лева.

Оспорва се обаче, претендираните за обезщетяване транспортни разходи на обща стойност 83,29 лева, както и тези за закупуване на лекарството „Диокет“ в размер на 23,96 лева да са в пряка причинно-следствена връзка с деликта.

За установяване на така сторените разходи от ищцата по делото са представени и приети като писмени доказателства рецепта /без дата/, издадена на името на ищцата В. Д., видно от която е предписано лекарството „Диокет“, както и касов бон от 23.08.2021г. на стойност 23,96 4 лева за закупуване на същото. Представени са и 9 бр. касови бонове, съответно от 02.10.2020г., 30.09.2020г., 14.10.2020г. и 04.01.2021г. за заплатени таксиметрови услуги.

Преценявайки така посочените писмени доказателства поотделно и в съвкупност с останалите материали по делото, съдът намира за недоказано при условията на пълно и главно доказване (изключващо всякакво съмнение) сторените от ищцата разходи за закупуване на лекарството „Диокет“, както и разходите за заплатените таксиметрови услуги, да са в пряка причинноследствена връзка с процесния деликт.

Последният извод на съда, досежно лекарството „Диокет“, е основан както на времето на закупуването му – почти една година след инцидента, така и на обстоятелството, че при ухапването от кучето са причинени увреждания на десния горен крайник на ищцата, а от справка в интернет се установява, че посоченото лекарство е предназначено за лечение на разширени вени, тежест и болка в краката, и хемороидални кризи при пациенти в напреднала възраст. Съобразявайки горното и с оглед установените от заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно изготвено и даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, придружаващи заболявания на ищцата – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, затлъстяване, смесена хиперлипидемия и прекарани инсулти, със съответните последици, съдът приема, че разходите за закупуване на лекарството „Диокет“ са направени именно във връзка с последните, а не с процесния деликт.