Определение № 2309 от 19.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. Бургас, 19.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Красимира М. Андонова в присъствието на прокурора А. Ив. М. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120203444 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпило искане от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, с което се иска да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия по БП№ 217/2026г. по описа на ГПУ-Бургас, пор. № 2185/2026г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, – ***издадено на 07.11.2024 година и валидно до 06.11.2026 година, срещу когото e повдигнатo обвинениe за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,пред.1 и т.6, вр. ал. 1 от НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия счита, че са налице основания за налагане на мярка за неотклонение, но в по-лека алтернатива от „задържане под стража“, тъй като обвиняемият признава вината си и желае да сключи споразумение.

Обвиняемият в своя лична защита моли да бъде освободен по-бързо от ареста, поради семейна обвързаност и лични ангажименти.

В своята последна дума, обвиняемият, моли съда, при възможност, да му наложи по – лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража.“

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 16.09.2026г. за престъпление по чл.281,ал.2,т.1, т.5 и т.6 вр.ал.1 НК.

На 17.09.2026 г. в качеството на обвиняем е привлечен *** за осъществен състав на престъпление по см. на чл.281,ал.2,т.1,предл.1 и т.6 вр.ал.1 НК.

С постановление на БРП,предявено на 17.09.2026 г. на обвиняемия, същият е задържан за срок до 72 ч. с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящето искане.

Производството по чл.64, ал.3 НПК предвид особения му подготвителен и превантивен характер на контрол относно изпълнението на формалните критерии по чл.63, ал.1 НПК, изисква проверка на 1 съвкупност от условия: престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по -тежко наказание; да е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, съпоставено, във всеки конкретен случай и за всяко обвиняемо лице, с наличието и интензитета на реална опасност от укриване и/или от извършване на престъпление.

Във формален аспект съдът констатира, че за престъплението на обвиняемия по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл.1 и т. 6, вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години и глоба в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият би могъл да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Производството по чл.64 НПК поставя изискване изследването на предполагаемата съпричастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление да се ограничи до формиране на обобщени фактически изводи, ненавлизащи в детайлен коментар на неокончателните резултати от разследването. Не е допустимо смесване на процедурите по чл.64 НПК и по чл.301 НПК, в последната от които единствено се поставят на разглеждане централните и съществени за наказателната отговорност фактически и правни положения, в т.ч. преценката относно доказателствена обоснованост на обвинителната теза, включваща индивидуално и комплексно изследване на доказателствените източници. Следователно съдът не следва да навлиза в конкретен анализ и индивидуален коментар на изводимата от доказателствените източници фактология, доколкото този подход би бил в остро противоречие с подготвителния характер на настоящото производство, в което се съблюдава доминиращата презумпция за невиновност по см. чл.303, ал.2 НПК. В случая аргументите за наличие обосновано подозрение за възможна връзка между обвиняемия с автроството на престъплението, което му се вменява, обхващат некатегорични изводи В рамките на настоящата процедура по чл.64,ал.3 НПК съдът съблюдава баланса между прагматичните процесуалните цели на чл.57 НПК и от друга страна, съразмерно с тези цели гарантиране на допустимите и пропорционални процесуални ограничения в правата на обвиняемия.

Положителният извод относно евентуална фактическа съпричастност на обвиняемия А. към престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл.1 и т. 6, вр. ал. 1 НК се извежда чрез обобщен преглед на доказателствените резултати,а именно чрез самопризнанията на обвиняемия, показанията на свидетеля полицейски служители ***на св.*** писмените доказателствени източници- протокол за разпознаване на лица с фотолабум, протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, протоколи за оглед на веществени доказателства и др. относими писмени доказателства.

На следващо място е преценката на за проявление на кумулативното условие относно наличието на реална опасност в две нормативни алтернативи от укриване и/или от извършване на престъпление, чиято сериозност изисква реакция чрез определяне на съразмерната по тежест мярка в полза на обществената сигурност и успешното развитие на наказателния процес от една страна и от друга като адекватен показател за спазване баланса при отчитане правата на обвиняемия.

Съдът като орган, занимаващ се с контрол върху приложението на подходящата мярка за процесуална принуда има правомощието да подложи на преценка спецификата на обосновано подозираната престъпна дейност, на плоскостта на нейните количествени и качествени измерения, в т. ч. вид, характер на деянията, начин на реализиране, предполагаемия каузален принос, степента на засягане на обществените отношения и т.н.

Без да се изправя пред риска извън правомощията си да ощети точния обхват на презумпцията за невиновност и нейното процесуално преимущество, съдът счита за логически валидни следните съображения: Предполагаемата тежест на престъплението от гледище на неговия обем и многоаспектност,на включените в този обем множество рискови фактори, механизъм, обективните специфики във вр. с организирания и рисков за транспортната сигурност възможен персонален принос на обвиняемия. Равностойно внимание следва да бъде отделено и на съчетанието на вероятно изявените квалифициращи фактори- специалната цел за набавяне на имотна облага, използването на МПС, систематиката в изпълнение на деянието, придружена с ясно съзнание за целения общественоопасен резултат, индикатор за което е и опита за осуетяване на проверката и неутрализиране на наказателно-правните последици.

Следва да се отбележи,че дейността по транспортиране е вероятен сегмент от координирана 2 дейност, свързана с подпомагането на чуждия гражданин да премине държавната граница.

Обективната тежест и социална укоримост на подозираното престъпление се извежда от планомерността в действията на обвиняемия, указващи на предварително направен избор на място и време и превозно средство на осъществяване на престъплението, в рамките на една координирана и стройно обмислена схема за развитие на вероятна мащабна противозаконна дейност. В допълнение, видимо от общата оценка на доказателствения материал, в т.ч. показанията на превозваното лице, се извеждат първоначални данни за йерархия на ценности у обвиняемия, указващи на стремеж към превръщане на непозволената от закона дейност в занятие, осигуряващо финансово облагодетелстване.

Ето защо според съда се касае за вероятност от изостряне криминогенните нужди на този обвиняем в особено драстичен антиобществен вариант.

Предварителните фактически данни, почерпени от информационния капацитет на събраните до момента доказателства имат изцяло илюстративна стойност в услуга на извод за възможна дейност, целяща да спомогне за разрастване на геосоциалната патология, свързана с нарушаване на законовите стандарти на паспортно-визовия контрол и превенцията на практиките за незаконно преминаване в страната на чужди граждани.

В случая съдът отчита, че е налице и реална опасност от укриване и извършване на престъпление от обвиняемия А., гражданин на Арабска Република Египет, чиято сериозност изисква да бъде приложена спрямо него мярката за неотклонение с «задържане под стража».

Специфичен показател за висока степен на риск от укриване по отношение на обвиняемия в случая произтича именно от самоличността на А.- обвиняемият е гражданин на Р Египет, същевременно притежаващ румънско разрешително за пребиваване; липсват в това отношение конкуриращи данни от семейния статус,от имуществен и/или социален характер,трайно обвързващи обвиняемия с територията на страната. Водещото в преценката за риска от укриване на настоящия състав е именно произтичащото от гражданството на обвиняемия трайно негово пребиваване на територията на чужда юрисдикция, който фактор е обективно съпътстван и от променлива селекция на центъра на жизнени интереси на територията на различни държави, което обективно би препятствало призоваването му, извършване на проверки, при промяна на адрес и нова локация на административна уседналост, доколкото това следва да бъде извършвано в друга държава, чрез волята на съдебните й органи за съдействие, което предпоставя допълнителни ограничения и поставя в зависимост ефективността и нормалното протичане на дейността на съда и органите да досъдебното производство.

Макар и в рубриката на абстрактните показатели, опасността от укриване се извежда във формален аспект от наказуемостта на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1,предл.1 и т. 6, вр. ал. 1 НК предвид същността му на тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК, за което законодателят е предвидил санкция „лишаване от свобода“ в размер от 2 до 10 години и глоба в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв.Тук следва да се има предвид, че в практиката на ЕСПЧ е прокаран единен и устойчив критерий, кога относително високата тежест на съставомерната дейност, изведена във формален аспект от предвидената в закона санкция, може да бъде третирана като единствено основание за прилагане на мярка за неотклонение "Задържане под стража", при който се обособяват хипотезите, както на първоначалното задържане, така и при продължаването му в кратки срокове след това, сред които несъмнено попада настоящият случай.

Ето защо и водещ аргумент на настоящия състав е неизпълнимостта на целите на чл.57 НПК чрез по-леката алтернатива на мярката „Задържане под стража“, а именно „Домашен арест“ поради липсата на постоянен адрес на територията на РБ на обвиняемия, както и поради отсъствие, на каквито и да било доказателства за формиран център на жизнени интереси в пределите на страната, който да се свърже с обосновано и разумно очакване за неотклоняване на обвиняемия от наказателното производство.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗИМА спрямо А. М. Ф. А. **** обвиняем по БП№ 217/2026г. по описа на ГПУ-Бургас, пор. № 2185/2026г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ 3

„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 64, ал. 5 НПК.

УКАЗВА обвиняемият: А. М. Ф. А.*** да бъде приведен в Арест към Затвора в гр. Бургас.

УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.

УКАЗВА заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в гр. Бургас за сведение и изпълнение, като УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на обвиняемия.