Решение № 127 от 21.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Кърджали, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500165 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 228 от 14.05.2024 г. по гр.д. N 42/2024 г. по описа на РС – Кърджали, Д. „П.“ с.Р., общ.К. е осъдена да заплати на Т. С. Д. от гр.К. следните суми:

1/. Сумата от 1 902.86 лв., представляваща сбор от разликата от получената от нея суми за времето от 01.01.2023г. до 26.07.2023г. индивидуална основна работна заплата в размер на 1 533 лв. за м. от януари до юли 2023г., до увеличения размер на индивидуалната основна работна заплата за същия период от 1762.95 лв., дължим съгласно 15% увеличение; 2/. Сумата от 899.09 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ; 3/. Сумата от 2 530 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД; 4/.Сумата от 400 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно с дължимата законна лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба – 10.01.2024г., до окончателното им изплащане, както и сумата 1200 лв. с ДДС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РСКърджали и сумата 277.31 лв., представляваща дължима държавна такса в производството.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете Д.

„П.“ с. Р., общ.К., който чрез представител по пълномощие, с въззивна жалба вх. N 5914/04.06.2024 г. по входящия регистър на РС – Кърджали го обжалва като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове да се отхвърлят.

Оплакванията на жалбоподателя се изразяват в несъгласие на приетото от първоинстанционния съд, че нямало пречка за колективен трудов договор да бъде приложена разпоредбата на чл.20 от ЗЗД с оглед тълкуване на общата воля на страните по договора, тъй като предмет на делото е трудов спор, за който е приложим специалният закон – КТ, а не общият – ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд приел, че клаузата на чл.27, ал.1 от процесния Анекс към КТД следвало да се тълкува в смисъл, че за лицата, които са били в трудово отношение към 01.01.2023г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование, се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., защото съгласно чл.4 от КТД договореностите по него се прилагат за заетите в народната просвета. Освен това, при систематическото и логическото тълкуване на чл.27, ал.2 от от Анекса към КТД се установява, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на „заетите“ в системата на предучилищното и училищното образование „педагогически специалисти и непедагогически персонал“ и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, с довод, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно установени по делото факти и обстоятелства и формирал неправилен извод досежно спора по съществото му. Въззивникът оспорва и изводите в мотивите на обжалваното решение за увреждане на работниците и служителите, полагали труд към 01.01.2023г., но прекратили трудовото си правоотношение към 10.08.2023г., за дискриминация на тези, придобили право на пенсия на законово основание с прекратяване на трудовото им правоотношение и тези за прилагане по аналогия на правото на основни принципи, заложени в ЗНА, с тълкуване на волеизявление при трудово правоотношение, уредено в КТД, както и тези по приложението на чл.51, ал.2 от ЗНА. Излагат се подробни съображения относно допуснати според въззивника противоречия в мотивите на обжалваното решение във връзка с тълкуване на волята на страните по процесните КТД и анекс към него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. С. Д. от гр.К.

В съдебно заседание въззивникът Д. „П.“ с. Р., общ.К. поддържа въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият Т. С. Д. от гр.К. лично и с представител по 2 пълномощие оспорва въззивната жалба и претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ищеца Т. С. Д. от гр.К., с която срещу ответника Д. „П.“ с.Р., общ.К., са предявени/ в т.ч. и след допуснато изменение по размер/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите, за които е постановено обжалваното решение.

Исковете са основани на следните обстоятелства: полаган от ищеца труд по силата на сключен трудов договор от 16.09.1999г. на длъжност „с.“ в Д. „П.“ с.Р.; прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.07.2023г. със заповед N 34/26.07.2023г. на директора на Д. ”П.“, с.Р. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, в която са посочени дължимите й се обезщетения, както и основното й възнаграждение в размер на 1 533 лв.; сключен на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Анекс N Д 01- 192 към Колективен трудов договор/КТД/ N Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.27, ал.3, т.2 от който за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати с увеличение не по-малко от 15 %, като конкретно предвидените в тези разпоредби условия са приложими и спрямо получаваната от ищеца индивидуална основна заплата преди 26.07.2023г., за което ищецът отправила искане към Д. „П.“ с.Р., препратено до Община Кърджали, с последвал отказ да получи увеличението на тази заплата за минал период, обуславящо правния интерес от предявяване на исковете за изплащане на разликата в дължимите се на ищеца индивидуална основана заплата за периода от м.януари 2023г. до м.юли 2023г. включ. и обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД.

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. „П.“ с.Р., общ.К., чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете по съображения, изложени и във въззивната жалба, за недължимост на претендираните суми поради неприложимост спрямо ищеца на разпоредбите на Анекс N Д 01-192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023г., с оглед обстоятелството, че към датата на подписването му, ищeцът не е била в трудово правоотношение с ответника и за последния нямало основание да начисли претендираните суми.

3

Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, наличие на трудово правоотношение между страните, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ със Заповед N 34/26.07.2023г. на директора на ДГ ”П.“ с.Р. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 26.07.2023г., при условията на чл.326 от КТ при неспазено двумесечно предизвестие, докогато от ищеца е изпълнявана длъжността „с.“. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на уволнената да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо 86 работни дни; по чл.222, ал.3 и във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД N Д01-269 от 06.12.2022г. в размер на 11 брутни заплати поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие – 2 месеца.

Установява се от служебна бележка изх. N 6/22.02.2024 г., изд. от председател на ИК на Синдикат на българските учители, че ищецът е била синдикален председател на Синдикалната организация на СБУ в Д. „П.“ с.Р. и е плащала редовно членския си внос до прекратяване на трудовото й правоотношение, като в това й качество е в бележката е посочено, че има право да ползва всички синдикални права, дадени от КТД за отрасъл „образование“, подписан на 28.11.2023г.

Приет е като доказателство по делото Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование N Д01-269 от 06.12.2022г., ведно с Анекс към него с N Д01-192 от 10.08.2023г., подписани между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, СБУ към КНСБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа, както и Анекс N Д01- 192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., подписан на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – синдикати.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от Анекса, за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., като за педагогически специалист –старши учител и старши възпитател то е 1 763 лв.. В чл.27, ал.2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от анекса индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и 4 новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %.

Не е спорно, че преди прекратяване на процесния трудов договор основната заплата на въззиваемия Т. Д. е в размер на 1 533 лв., т.е. не надвишава предвидения чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от анекса нов размер на минимална основа заплата от 1 763 лв. и не се спори, че размерът от 1 533 лв. попада в хипотезата на увеличението от гл.т. на предвидения диапазон на размер.

От неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че при база на минимална работна заплата след увеличението от 1 763 лв., разликата между полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс N Д01192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 1 902.86 лв., от която 1 359.09 лв. основно трудово възнаграждение и 543.77 лв. допълнително възнаграждение за прослужено време; разликата между полученото от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 899.09 лв.; разликата между полученото от ищеца обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 2 530 лв. и разликата между полученото от ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 460 лв..

След изслушване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищецът е увеличил предявените искове до размерите, установени от заключението, без този по иска по чл.220, ал.1 от КТ, до които увеличени размери, както и до предявения от 400 лв. размер по чл.220, ал.1 от КТ, първоинстанционният съд е уважил исковете, като върху всяка главница съгласно заявеното в исковата молба е присъдил законна лихва, считано от 10.01.2024г./дата на предявяване на исковете/ до окончателното им изплащане.