Решение № 663 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Величка Борилова

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20241000502389 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по въззивна жалба на М.

Й. М. от гр.София, чрез адв.Н. В. от САК насочена срещу Решение № 6084/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3542/2023 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата сестра Е. Й. С., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 11.07.2021 г., на ПП-1 Е-79, км. 386+150, в района на Кресненското дефиле, по вина на водача Й. С. Т. на л.а. „Фолксваген Голф“ с румънски рег. № *******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от CITY INS Румъния, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното плащане. С решението в тежест на въззивната са възложени и сторените от насрещната страна разноски.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно търпените от М. неимуществени вреди поради настъпилата смърт на неговата сестра, в противоречие с материалния закон – чл.432, ал.1 КТ и чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Твърди се първоинстанционният съд да не е анализирал и ценил обективно показанията на свидетелката Н. М., която установила релевантните за предмета на спора факти относно изключително близките отношения между въззивника и неговата сестра приживе, както и търпените от него вреди от внезапната й смърт.

Последното процесуално нарушение препятствало решаващият съд да установи точно относимите към спора факти, а от там и да приложи правилно материалния закон.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата 1 инстанция да отмени обжалваното решение в неговата цялост и по съществото на спора да постанови уважаване на предявения иск в пълен размер.

В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. се обжалва изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск и е подписано.

Решаващият въззивен състав счита същото и за правилно, като за да достигне до този краен извод взе предвид от фактическа и правна страна следното:

СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.511 КЗ от М. Й. М. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/.

Твърдяло се е в исковата молба, че на 11.07.2021 г., в Кресненското дефиле, румънският гражданин Й. С. Т., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещият се лек автомобил ,Дачия Сандеро” с peг. № ********. В резултат на описаното ПТП починала сестрата на ищеца - Е. Й. С., която е била водач на лек автомобил ,Дачия Сандеро” с peг. № ********.

С присъда № 27/09.11.2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, Й. С. Т. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във вр. с чл.16, ал. 1, т.1, чл.20 ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДВП, чл.36 от НК.

Твърдяло се е ищецът и починалата му сестра да били много близки, двамата си помагали и разчитали един на друг.

От смъртта й ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силни отрицателни психоемоционални изживявания и продължителен душевен дискомфорт.

Към датата на увреждането гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с в CITY INS Румъния. Затова и ответникът, като представител на чуждестранните застрахователи на територията на РБългария, на основание чл. 506 и сл. КЗ, следвало да поеме отговорността на виновния водач.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2021 г. до окончателното им изплащане.

В отговора по исковата молба ответното сдружение, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер.

Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, както следва : 1/към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на Й. С. Т., като водач на лек автомобил 2

„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* , да е била застрахована в CITY INS Румъния;

2/настъпването на процесното ПТП; 3/ че същото е причинено поради виновното и противоправно поведение на Й. С. Т.; 4/ механизма на настъпилото ПТП; 5/ отговорността на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина „Зелена карта“, в качество му на брат на починалата Е. С. вследствие на ПТП, в т.ч. и твърдяната близост между ищеца и починалата му сестра. Поддържа да не са налице предвидените в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГНК на ВКС изключения, обосноваващи присъждането на обезщетение като търсеното в случая.

Поддържа ищецът да не е от кръга на най-близките на починалото лице, поради което и не може да се обоснове извод за наличие на връзка, надхвърляща по характера си близост, която дава основания за допускане на изключение от възприетите в ТР принцип на обезщетяване. Твърденията на ищеца не сочели на изключителност, която да излиза извън рамките на обичайните за обществото, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра.

Оспорва и твърдените от ищеца неимуществени вреди по обем, характер, интензитет и продължителност, като акцентира същият да не се заявява наличието на емоционални страдания, като посочените в ТР № 1/2016 г.

Оспорва иска и по размер, като несъответен на претърпените вреди и изключително завишен с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи, вкл. претенцията за лихва и началната дата от която евентуално се дължи.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по релевантния факт за наличието на валидно застрахователно правоотношение, действало и към момента на настъпване на процесния инцидент, по застрахователен договор „Зелена карта“ за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, сключен със CITY INS Румъния, действащ към датата на ПТП.

Няма спор /липсват и твърдения в обратната насока/ и по факта, че застрахователят на виновния водач не е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, което предпоставя надлежната пасивна процесуална и материална легитимация на ответникавъззиваем по предявения иск, в качеството му на компенсационен орган по смисъла на чл.

506, ал. 3 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 515 КЗ.

Не се е спори и е установило от данните по първоинстанционното дело, че въззивникът-ищец е сезирал въззиваемото сдружение с писмо рег. № 2-0166/15.02.2023 г. с извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие смъртта на неговата сестра Е. Й.. За последния факт - родствената връзка между въззивника и починалата, са ангажирани писмени доказателства, които го установяват еднозначно.

Горепосоченото обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд относно установеността на изискуемите се от КЗ предпоставки обуславящи допустимостта на предявения иск срещу Сдружение

НББАЗ, наличието на които и не се оспорват с въззивната жалба.

Ангажираните по делото писмени доказателства установяват безсъмнено и факта, че на 11.07.2021 г. на ПП-1 Е 79, км. 386+150, в района на Кресненското дефиле, в посока от гр.

Симитли към гр. Кресна, между управлявания от румънския гражданин Й. С. Т. л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* и движещия се в насрещното платно за движение л.а.

„Дачия Сандеро“ с рег. № ********, управляван от Е. Й. С. настъпило ПТП, причина за 3 което било поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. Последният факт е установен с влязлата в сила присъда № 27/09.11.2022 г. по НОХД № 773/2022 г. по описа на ОС Благоевград.

Със същата Й. С. Т. е признат за виновен в това, че на посоченит по-горе дата и място, като правоспособен водач, управлявайки л.а.м.“Фолксваген Голф“ е нарушил правилата за движение по ЗДвП, установени от чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и чл.25, ал.2, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а. „Дачия Сандеро“, причинявайки смъртта на Е. Й. С..

Присъдата е влязла в сила на 25.11.2022 г.

Тези факти, за които страните също не спорят, установяват наличието в кумулативна даденост на настъпването на ПТП, поради противоправното деяние на водача на л.а.м.“Фолксваген Голф“, чиято задължителна застраховка „ГО“ е сключена с румънски застраховател - CITY INS Румъния - т.е. в държава, подписала Многостранното споразумение на автомобилистите в системата „Зелена карта“ и причинените на ищеца вреди, вината на причинилия я водач и причинно-следствена връзка между противоправното му деяние и смъртта на сестрата на въззивника - ищец.

При така изложеното спорът пред настоящата въззивна инстанция е съсредоточен по спорните за разрешаване въпроси относно наличието на активната материалноправна легитимация на въззивника-ищеца да претендира застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата си сестра, както и размера на обезщетението за тези вреди, определяемо по реда на чл. 52 ЗЗД.

По тези релевантни въпроси решаващият въззивен състав намира следното:

Критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, са разяснени по задължителен за настоящата инстанция начин в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се обяви за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според възприетото в тълкувателното решение разбиране материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени цитираните Постановления на Пленума на ВС и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Включително и в посочената хипотеза обезщетение се присъжда при доказани две кумулативни предпоставки : 1/ особено близка връзка с починалия и 2/ действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.