Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3468 от 12.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5640/2024
Вид
Решение № 3468
Подписан
12.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3468 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100505640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба от 03.04.2024 г., подадена от ипотекарния длъжник „А.-М. Б.-ПС“ ЕАД срещу постановление за възлагане на недвижими имоти от 15.12.2023 г. по изп. дело №320/2020 г., по описа на ЧСИ А.Б., рег. №850 в КЧСИ.

Изложени са съображения, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като дружеството е получило уведомлението за изготвеното постановление за възлагане на 26.03.2024 г., след като същото е влязло в сила, но без да му е било надлежно връчено до този момент, поради което е депозирал отделна молба за възстановяване на срока за обжалване. В тази молба, подадена на 03.04.2024 г., жалбоподателят оспорва, че съдебният изпълнител е посетил на вписаните в разписката дати 15.12.2023 г., 29.12.2023 г. и 15.01.2024 г. седалището и адреса му на управление, тъй като твърди, че на тези дати е имало лица, които биха приели книжата по изпълнителното дело, поради което е неявярно обстоятелството, че дружеството е било търсено на посочените дати.

По отношение на обжалваното постановление за възлагане се иска неговата отмяна, тъй като наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, а също така имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Твърди се, че имотите са били възложени на изключително ниска цена поради това, че са придобити от ипотекарния кредитор на стойност 2 433 787 лв., въпреки че остава задължение от още 1 004 315,23 лв. и като се има предвид, че настоящият жалбоподател е закупил тези имоти от длъжника на цена от 3 180 000 лв. Изтъква, че оценителският доклад на „Адванс експертни оценки“ е изготвен близо година преди публичната продан, което водело до извод, че не са били съобразени 1 доста пазарни фактори при определяне на цената. Всички тези обстоятелства създавали основателно съмнение, че търгът е бил опорочен и имотите са били възложени на доста пониска цена от предложената по-висока такава от някои от другите участници.

Взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е подал отговор, с който оспорва жалбата като недопустима, тъй като обжалваното постановление за възлагане е влязло в сила на 16.02.2024 г., а жалбата е подадена след изтичане срока за неговото обжалване.

При условията на евентуалност развива доводи за неоснователност на жалбата, тъй като имотите са му били възложени като наддавач, предложил най-високата цена. Не оспорва, че след провеждането на публичната продан длъжникът „М.“ АД е продал недвижимите имоти на „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД, като сочи, че в самия нотариален акт е било вписано, че имотите се купуват с учредена в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД ипотека, поради което купувачът е знаел за учредените тежести и провежданото принудително изпълнение.

Длъжниците „Т.“ ЕАД, „С.С.и.Б.“ ЕООД и „Т.“ АД не са взели становище.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна старана :

Депозираната по делото молба от „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД за възстановяване на срок за подаване на настоящата жалба няма характера на молба по чл. 64 ГПК, тъй като не се твърди, че постановлението е било надлежно връчено на жалбоподателя, но срокът за неговото обжалване е бил пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства. На възстановяване подлежи единствено срок, който законосъобразно е бил започнал да тече и е изтекъл към момента на подаването на жалбата.

По същество твърденията на жалбоподателя са за ненадлежно връчване на постановлението за възлагане, тъй като адресът му в действителност не е бил посещаван от връчителя на ЧСИ на сочените дати. Наличието на твърдяната хипотеза обуславя извод, че срокът за обжалване изобщо не би започнал да тече, тъй като началният момент на броене на срока е всякога свързан с надлежно връчване (каквото се отрича от жалбоподателят).

Няма спор, а и от представената по делото разписка от 15.04.2024 г., адресирана до „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД, се установява, че постановлението за възлагане не е било връчено лично на представител на дружеството, а чрез залепване на уведомление. Тъй като разписката е официален свидетелстващ документ за извършените от връчителя действия по връчването, тя се ползва с материална доказателствена сила и задължава съда да приеме за верни отразените в нея факти относно броя и датите на посещение, освен ако не бъдат опровергани. За да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, разписката следва от формална страна да е оформена в своята пълнота, какъвто не е настоящият случай, тъй като вписаният адрес, който е посещаван е непълен, без посочване на населеното място. Предвид нередовното оформяне на разписката, настоящият съдебен състав намира, че не се установява надлежно връчване на постановлението за обжалване чрез залепване на уведомление, респ. срокът за неговото обжалване не е бил започнал да тече, а подадената жалба от 03.04.2024 г. е в двуседмичния преклузивен срок, доколкото се твърди, че жалбоподателя е узнал за постановлението на 26.03.2024 г. и за което обстоятелство е 2 приложено връчено съобщение по изпълнителното дело.

Жалбата следва да бъде разгледана по същество, но оставена без уважение като неоснователна, поради следните съображения:

Изпълнително дело №320/2020 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2020 г. по гр.д. № 42974/2020 г. на СРС, 125 състав, срещу длъжниците „Т.“ ЕАД, „С.С.и.Б.“ ЕООД и „Т.“ АД.

Няма спор, че с протокол от 20.08.2021 г. по изп. дело №320/2020 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 в КЧСИ, е проведена публична продан на собствени на ипотекарния длъжник „М.“ АД имоти, а именно: УПИ XX – 482, 760, 762, 767, в квартал 3 по плана на гр.

София, местността „в.з. Малинова долина”, целият с площ от 3252 кв.м., заедно с построените в груб строеж шест еднофамилни жилищни сгради и сграда- пропуск, подробно посочени в протокола.

В протокола е отразено, че са постъпили четири наддавателни предложения с цена, както следва: „Г.“ ЕООД – 2 410 161,60 лв. , „Първа инвестиционна банка“ АД – 2 433 787 лв., „И. 1“ ЕООД – 2 410 161,60 лв. и „У.“ ЕАД - 2 422 000 лв. Поради липса на постъпили устни наддавателни предложения за купувач е бил обявен „Първа инвестиционна банка“ АД с най-високото писмено предложение - 2 433 787 лв. без ДДС. По делото е извършено разпределение на 17.09.2021 г. на продажната цена, което е влязло в сила.

След издаване на постановление за разпределение и преди издаване на постановлението за възлагане от 15.12.2023 г., имотите, предмет на публичната продан, са били продадени от „М.“ АД на „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД с нотариален акт №81, том II, рег.

№6592, дело №244/21.09.2022 г.

В т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че лицето, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, поради което жалбоподателят, макар и да не е лично задължен за вземанията по изпълнителния лист, доколкото се явява ипотекарен длъжник, притежава активна процесуална легитимация по чл. 435, ал. 3 ГПК.

Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят извършването на проданта, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването 3 са действията на ЧСИ и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най - високата предложена цена.

Визираните в Тълкувателното решение разяснения относно предметния обхват на проверката, която съдът извършва при подадена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК, обосновават извод за неотносимост на релевираните от жалбоподателя оплаквания, свързани с твърдения за занижено определена начална цена поради неактуална и неправилно изготвена оценка от оценител, довела до постигането на по-ниска продажна цена, на която са възложени имотите. Без правно значение е и посочената в нотариалния акт продажна цена от 3 180 000 лв., на която „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД е закупил имотите от предходния ипотекарен длъжник, тъй като тя е предмет на свободно договаряне между две лица, докато публичната продан е проведена по специфичен и определен в закона ред. Същественото е, че имотът е възложен на наддавача, който е подал най-високото писмено наддавателно предложение и при липсата на по-високо по размер устно предложение, поради което оплакванията в жалбата в обратен смисъл са напълно неоснователни.

По изложените съображения, настоящият състав намира подадената жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК, за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбите са насочени срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Следва да се посочи, че става въпрос за контролно отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.(в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 03.04.2024 г., подадена от ипотекарния длъжник „А.-М. - Б.-ПС“ ЕАД срещу постановление за възлагане на недвижими имоти от 15.12.2023 г., издадено по изп. дело №320/2020 г., по описа на ЧСИ А.Б., рег. №850 в КЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5