Определение № 2524 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502103 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Лендиво“ ООД, ЕИК: 203811241, чрез АД „************.“, чрез адв. Х. М. против Определение № 744/ 22.06.2026г. по гр.д.№ 2037/2025г по описа на РС-Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решение № 77/ 10.03.2026г. по гр.д.№ 629/ 2025г. в частта му на разноските.

Постъпил е писмен отговор от адв.Д. Г., АК-Ловеч, като п/к на Т. Г.Й. , в който оспорва частната жалба като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС е обосновал неоснователността на доводите на молителя за неяснота на представения по делото договор за правна помощ, отчитайки представеното по делото пълномощно от пълномощника за изрично делегирани права на процесуалния представител за предявяване на различни искове от името на ищцата. Последното не се е явило в противоречие с ГПК при липса на забрана за делегиране на по-големи права от представителството по едно дело, като не се явява основание и за отказ от присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед съдебната практика на ВКС, че за присъждането му не е необходим договор, достатъчно е упълномощаване по делото и претендиране на разноски на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв.

Отчетено и приеманото и от настоящата въззивна инстанция становище, че адвокатът при подаване на искова молба от името на клиента си няма възможност да знае номера на делото, което ще бъде образувано от съответния съд за целите на вписването му в договора за правна помощ.

1

На следващо място преценката на определеното по размер възнаграждение за заплащане на пълномощника на ищцата, районният съд е съобразил с указаните критерии в решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. с постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, в резултат на което и настъпилите изменения в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ 14 от 18.02. 2025 г.

Отчитайки, че адвокатът заслужава достойно заплащане за своя труд, както и конкретиката в настоящия случай относно определения размер като съответен за работата, извършена по делото, РС е определил възнаграждение от 200 евро - размер, близък до минималния 204.52 евро, който макар и незадължителен , е преценен като справедлив с оглед положения труд.

По отношение на поддържаните и формулирани доводи на частния жалбоподател в жалбата във връзка с хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв приема се от практиката на ВКС, че посоченото в ДПП фактическо основание за оказване на безплатна правна помощ от проц.представител не е предмет на изследване от съда при представяне на доказателствата за проц.представителство, вкл. при липсата на изрично оспорване от другата страна в първоинстанционното производство.

От въззивния състав е приеманото също за неоснователно възражението на жалбоподателя, че поради завеждане на многобройни производства между страните, на ищеца не се дължат разноски за всяко производство, което не е в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Горното по смисъла си възражение на частния жалбоподател за наличие и на други идентични или аналогични заведени дела, е несъстоятелно, тъй като соченото обстоятелство не е основание за неизвършване на преценка относно обема и вида на извършените процесуални действия на проц.представител по чл.38 ЗА в настоящото производство по образуваното исково производство, тъй като последните са в зависимост от поведението на страните по всяко дело във връзка с възникналото между тях правоотношение и необходимостта от реализиране на търсената защита от потребителя по съдебен ред, обусловена от индивидуалните характеристики на облигационното правоотношение по всеки отделен потребителски договор.

Не на последно място следва да се отчете, че преценката относно определяне размера на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА е обусловена и с оглед вида предявения осъдителен иск в съответствие с разпоредба на чл.2, ал.5 от НВАР, обуславящ предмета и обема на предмета на доказване в процеса от всяка от страните.

По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваният съдебен акт ще се потвърди като правилен и обоснован.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 744/ 22.06.2026г. по гр.д.№ 2037/2025г по описа на РС-Карлово, с което е оставена без уважение молбата на „Лендиво“ ООД, ЕИК: 203811241, чрез АД „************.“, чрез адв. Х. М. по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 77/ 10.03.2026г. по гр.д.№ 629/ 2025г. в частта му на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3