Решение № 564 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502626 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3988/03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 12844/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да заплати на И. Г.

З., сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.3, алт.1 вр. ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 2637/2023 г. по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2, 40 лв. – разноски по делото Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Г.А З.А. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необоснован и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно съдебната практика релевантните обстоятелства за размера на обезщетението при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца ограничения във връзка с наказателното производство; личността на увредения, включително притежавания служебен и обществен авторитет; настъпили помени в отношенията в семейството; допълнително настъпили 1 промени в отношенията в семейството; допълнително настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето; всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху душевното и здравословното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойно. Счита, че решаващият съд не е отчел обстоятелството, че първоначално ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, съответно периодът от постановяване на осъдителната присъда – 15.06.2022 г., до нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда и влизането й в сила на 16.06.2023 г., за ищеца е бил още по – тежък, изживеният психически стрес и негативни емоции са или много по – интензивни. Не е отчел и обстоятелството, че ищецът е бил неосъждан, за първи път му е повдигнато обвинение, поради което негативните му преживявания са били значително по – силно изразени във връзка с наказателното преследване спрямо него. Неправилно решаващият съд е приел, че притесненията на ищеца през разглеждания период са били в голяма степен за това как ще се отрази евентуалната осъдителна присъда на дейността на търговското му дружество. Тези притеснения са били основателни, тъй като приходите от дейността на дружеството, което ищецът е основал през 2007 г., са били единственият източник на доходите му.

Естествена последица от воденото спрямо него наказателно производство е да изпитва описаните в исковата молба чувство на безсилие, силно притеснение и тревога за семейството му, за бизнеса и името, което е градил през годините.

Неправилно съдът е приел, че не следва да се обезщетяват претендираните неимуществени вреди, свързани с доброто име на неговата фирма, като не е зачел постановената оправдателна присъда. Не е отчел, че периодът, през който е бил обвиняем и подсъдим се е отразил негативно на психичното и емоционалното му състояние, изпитвал притеснение от финансовите затруднения и стреса, който е преживяло семейството. Не са отчетени последиците върху психичното и икономическото му състояние, както и неблагоприятното отражение на наказателното производство върху бизнеса и семейството му. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

Решаващият съд не е съобразил в необходимата степен интензивността, продължителността и общоприетото понятие за справедливост, не е отчетена остротата и тежестта на причинените на ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Излага съображения, че по делото не са представени годни доказателства относно действително претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са непосредствен резултат от обвинението, за което ищецът носи доказателствена тежест. Решаващият съд е посочил в решението какви фактически положения са установени, но не е отбелязал от кои доказателства следват направените правни изводи, от какви събрани по 2 делото са установени фактите. Не е посочено с какви доказателства са доказани по делото претендираните от ищеца неимуществени вреди.

Решаващият съд не е обсъдил приетите по делото доказателства и как са се отразили на ищеца тежестта на престъплението, продължителността на наказателното производство, броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия на досъдебната фаза и съдебната фаза на производството, начина, по който обвинението се е отразило върху ищеца. не са обсъдени доказателства, от които се извежда причинната връзка между наказателното производство и твърдяната от ищеца промяна на личността. Не са обсъдени обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната. Счита, че по делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Не са обсъдени и доводите на ответника, заявени в писмения отговор на исковата молба, свързани с интензитета на образуваното наказателно производство. Твърди, че продължителният период на наказателното производство е в неговата съдебна фаза, в която ответникът няма ръководни функции. При преценка продължителността на наказателното производство счита, че следва да се отчете неговата фактическа и правна сложност, поведението на останалите участници в наказателния процес. Счита, че житейски логично е наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на всеки човек. Дори ищецът да е изпитал болки и страдания, счита, че с оглед конкретните обстоятелства и наличието на комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи живота на ищеца, не е доказана по делото причинно – следствената връзка с неоснователното обвинение за заявените по – големи неимуществени вреди. Поддържа, че ответникът не може да носи отговорност за неоснователно претендираните, непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди. Счита, че съдът е кредитирал безкритично събраните по делото свидетелски показания на близък на ищеца по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство, в нарушение на чл.172 ГПК. Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е „парична гаранция“, не са взети други мерки за процесуална принуда, ограничаващи правото му свободно придвижване. Съдът не е обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените вреди – кои от тях са от категорията на обикновените, които могат да се предполагат и кои не.

Счита, че определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено, в нарушение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. С обжалваното решение съдът е присъдил законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а ищецът претендира такава от момента на завеждане на делото. Счита, че това води до недопустимост на съдебното решение в тази му част. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да намали обезщетението за неимуществени вреди, като обезсили решението в частта на присъдената лихва, считано от 16.06.2023 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 3

ЗЗД. Ищецът твърди, че с обвинителен акт по ДП № ЗМ 15 088/2011 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 25539/2011 г., пр. пр. НСН № 152/2013 г. по описа на СП срещу него е внесено в СРП обвинение за това, че на 11.05.2011 г., в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 79, в съучастие като извършител с В. З. И., противозаконно е присвоим чужди движими вещи – сумата от 125 983, 60 лв., собственост на различни граждани, като не е върнал тази сума на собствениците й на 11.05.2011 г. при налична възможност към 11.05.2011 г. да бъде организирано от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. туристическо пътуване – екскурзия с дестинация Палма де Майорка – Испания, пакет – с включени:8 дни/7 нощувки за времето от 15.05.2011 г. до 22.05.2011 г. в хотел от категория три звезди „Java can Pustillia“ 3+, на база изхранване „Фулборд“ – закуска, обяд , вечеря, с включени вода и вино, самолетни билети София-Палма де Майорка - София с авиокомпания „България Еър“, трансфер летище-хотеллетище, летищни такси, медицинска застраховка, представител на агенцията, за заплащане на което пътуване собствениците на горепосочената сума я предали на В. З. И., която сума тя владеела заедно с ищеца, последният като управител на туристическа агенция „З. Травел“ ЕООД и която сума следвало да послужи за организирането от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. на туристическо пътуване – горепосочената екскурзия, като обсебването е в особено големи размери. В исковата молба са посочени конкретните суми и лицата, на които те са собственост – общо 118 лица. В СРС е образувано НОХД № 9152/2018 г. по описа на 111 състав, по което са проведени множество заседания. На 15.06.2022 г. е постановена присъда, с която е признат за виновен по повдигнатото срещу ищеца обвинение, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години, а на основание чл.304 НПК е оправдан в частта от обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимата В. З. И. и по квалификацията за чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба, въз основа на която в СГС е образувано ВНОХД № 2637/2023 г. по описа на 12 въззивен състав. на 31.05.2023 г. е постановена присъда, с която е отменена обжалваната присъда , в частта, с която е признат за виновен по повдигнатото обвинение и вместо това е признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл.206, ал.3, алт.1 вр. ал.1 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан. Периодът от началото на 2011 г. до средата на 2023 г., която оправдателната присъда е влязла в сила, бил изключително тежък за ищеца като изживяване. През това време изпитвал тежко разочарование от действията на прокуратурата, преживял страх за общественото и социалното си положение и статус. Като бизнесмен и управител на „З. Травел“ЕООД, основан през 2007 г., развиващ туроператорска и транспортна дейност, ежедневно комуникирал с широк кръг от хора, които до този момент имали положително мнение за него и професионалните му качества. Бил изцяло отдаден на работата и семейството си. Започнал кариерата си през 1996 г. и направил много за развитието на собствения си бизнес, имал подкрепа и доверие от редица търговски партньори и клиенти, които били прекъснати след повдигнатото му обвинение. След повдигане на обвинението настъпила промяна в отношението на околните. Сред дългогодишните му клиенти, служители и партньори се зародили съмнения относно неговия професионализъм и 4 качеството на услугите, които предлага. За периода 2011 г. – 2014 г. имало сериозен отлив на клиенти и множество прекратени договори. Служител на дружеството напуснал след повдигнатото му обвинение. Изпаднал в състояние на тежка депресия и постоянен страх за бъдещето и бизнеса, прехраната и нормалния си начин на живот. На 11.05.2011 г. бил задържан в 05 РУ-СДВР за срок от 24 часа. Отнето било личното му оръжие, както и разрешението за носенето му. По повод повдигнатото му обвинение в медиите имало статии, отразяващи случилото се на 11.05.2011 г. тези публикации станали достояние на неговите познати, колеги граждани и клиенти. През 2016 г. медиите продължавали да отразяват случая. Бил дълбоко унизен и пропуснал реални възможности за професионална реализация. Променил поведението си, ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си, страдал от безсъние и други негативни емоции. Били засегнати престижа, честта и доброто му име в обществото сред партньори и клиенти, което приел и преживял изключително тежко. До завеждане на наказателното производство се ползвал с безспорен авторитет в обществото, сред партньори, клиенти и приятели.