Решение № 2582 от 26.09.2025, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 395/2025
- Вид
- Решение № 2582
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Ивайло Йосифов, Росица Басарболиева, Диана Калоянова
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2582
Русе, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ канд № 20257200600395 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 183/16.04.2025 г., постановено по АНД № 308/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 22-1085-004127/30.01.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на С. С. К. от гр.Пловдив са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Като касационно основание сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Касаторът иска решението на районния съд да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Ответницата по касационната жалба С. С. К. е депозирала заявление с вх. № 3865/28.08.2025 г., в което счита решението на районния съд за правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е приел, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно посочена дата на нарушението в акта за установеното административно нарушение (АУАН), неправилно посочване в НП на марката на лекия автомобил, с който то е извършено, както и поради съставянето на този санкционен акт след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, изразяващо се в неточно посочена в АУАН дата на извършване на нарушението – 08.04.2022 г., вместо коректната дата 08.04.2021 г., когато процесното нарушение било заснето с АТС; на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в неправилно посочване в обстоятелствената част на НП на марката/модела на процесното превозно средство, с което е извършено нарушението – вместо л.а. марка/модел „Пежо 308“ с рег. № [рег. номер], било записано л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер] и на последно място, нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен на 04.04.2022 г., а НП е издадено на 30.01.2025 г. или близо 2 год. и 10 мес. след съставяне на акта.
Решението на районния съд е неправилно. Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
С НП на ответницата по касация, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП - за това, че като собственик на л.а.“БМВ“ с рег. № [рег. номер] не може да посочи на кого е предоставила МПС (неизвестно за нея лице), с което МПС е извършено следното нарушение: на 08.04.2021 г., в 16:23 часа, в община Русе, на път първи клас № 5 гр.Русе - гр.Велико Търново, в района на км. 4+800, в посока гр.Русе, като водач на л.а. „Пежо 308“ с рег. № [рег. номер], превишил разрешената максимална скорост за населено място до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като се движел с измерена скорост 143 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство радар „CORDON-M2“, с инв. номер MD1197, фиксиращо дата, час и скорост, чрез заснет видеоклип № 2551, наказуема скорост (приспаднат толеранс от 3%): 138 км/ч. Скоростта била превишена с 58 км/ч. В НП е изрично посочено, че АУАН, въз основа на който е издадено то, е съставен във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Непосредствено след така изложеното словесно описание на нарушението е посочена и дадената му правна квалификация: с това деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП като е цитиран единствено текстът на последната разпоредба, а именно „водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч.“. Видно обаче от словесното описание на нарушението, дадено в обстоятелствена част на НП, ответницата по касация е санкционирана за това, че водачът, управлявал автомобила, е превишил разрешената максимална скорост за населено място до 80 км/ч, въведена с пътен знак В26, т.е. текстовото описание кореспондира именно на посочената разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства се установява, че ползвател на процесното МПС, с което е извършено нарушението, е юридическото лице „Щипка щастие“ ЕООД, чийто законен представител е С. С. К., а автомобилът е собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД – клон Варна. К., като управител и едноличен собственик на капитала на юридическото лице, на което е предоставено МПС по силата на сключения договор за лизинг, не сочи друго лице, което да е управлявало автомобила на процесната дата, липсва и попълнена от нея декларация, в която тя да сочи такова лице. Ответницата по касация е била търсена многократно от контролните органи с цел връчване на съставения АУАН - по телефон, на адрес, при влизане в Р България, предвид установени данни, че към момента и след съставяне на АУАН тя живее и работи в чужбина. Тъй като тя не е била намерена въпреки предприетото щателно издирване, с резолюция от 19.05.2022 г., поставена върху АУАН, административнонаказателното производство било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Тази резолюция е отразена и във водения на електронен носител картон на АУАН като на 19.05.2022 г. в него е вписан статус: „спряно производство“. Производството било спряно до датата на връчване на АУАН на К. на 21.01.2025 г., когато отказът на ответницата по касационната жалба да го подпише, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН, бил удостоверен с подписа на свидетеля К. Ц. И., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
През времето, през което административнонаказателното производство е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, т.е. за периода от 19.05.2022 г. до 21.01.2025 г., давностният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е текъл. Този срок не е изтекъл и от съставянето на АУАН на 04.04.2022 г. до датата на спиране на производството на 19.05.2022 г., нито от датата на връчване на АУАН при отказ на 21.01.2025 г. до датата на издаване на НП на 30.01.2025 г. Не е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН от 4 години и 6 месеца (за характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН и препращането към уредбата на давността по НК вж. Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). Следователно наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, както неправилно е приел районният съд.
Противно на приетото от контролираната инстанция, в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като съществени.
Действително в съставения АУАН неправилно е посочена годината на извършване на нарушението – 08.04.2022 г., вместо коректното 08.04.2021 г. В НП обаче датата на нарушението е правилно отразена – 08.04.2021 г. Така тази неточност е отстранена от страна на административнонаказващия орган, който по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН издава наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Вярно е, че в НП има някои формални нередовности от гледна точка на съдържанието му (допуснати грешки в обстоятелствената част на санкционния акт), които са констатирани от контролираната инстанция, но те нямат характер на съществени процесуални нарушения. Съществено би било само това процесуално нарушение, което ограничава процесуалните права на страните и по-конкретно правото на защита на наказаното лице – арг. от чл.348, ал.3, т.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. В хипотезата на допуснати неточности при описанието на нарушението от обективна страна те следва да водят до неяснота както за нарушителя, така и за съда за какво точно нарушение е реализирана административнонаказателната му отговорност и при какви точно обстоятелства е било извършено то. В конкретния случай неточностите се свеждат до неправилно посочване в обстоятелствената част на НП на марката на автомобила. В същото време обаче в НП се съдържа и коректно посочване на действителните данни по отношение на марката и модела на автомобила – „Пежо 308“, а не „БМВ“. Освен това МПС се индивидуализира не чрез своята марка и модел, а посредством регистрационния си номер, който е правилно посочен – [рег. номер].
На следващо място, при посочване правната квалификация на деянието наказващият орган действително е цитирал единствено текста на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, не и текста на ал.2. Както беше посочено по-горе, това е не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като от словесното описание на нарушението, дадено в обстоятелствената част на НП, става пределно ясно за какво нарушение е санкционирана К., а именно превишение при управление на МПС на допустимата максимална скорост на движение в населено място – до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Налице е препратка и към чл.188, ал.1 от ЗДвП, макар и не много прецизна, тъй като в случая е приложима втората алинея – наказанието за извършеното нарушение се налага на законния представител на ползвателя-юридическо лице като по делото не е спорно, че К. не е посочила друго лице, което да е управлявало автомобила на процесната дата (същата твърди, че предвид изминалия дълъг период не може да си спомни кое лице точно е управлявало МПС, автомобилът бил служебен и се управлявал от повече от едно лице).
Касационната инстанция счита, че процесното нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед на което правилно с НП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на ответницата по касация са били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като на основание чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде потвърдено.
Касаторът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски във въззивното и касационното производство като липсват и доказателства такива да са направени, поради което в полза на последния такива не следва да бъдат присъждани.
Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55617a13-73f5-49f9-8faa-2d57f42d3668