Решение № 159 от 27.07.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Смолян , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500250 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2, т.7 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№06272/04.06.2021година от „Петрол“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 12, хотел Ловеч, представлявано от изпълнителни директори Георги Татарски и Милко Димитров срещу отказа на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие Окръжен съд-Смолян да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и порпорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, обективиран в Разпореждане от 26.05.2021г. по изп.д.№ 195/2021г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на отказа на ЧСИ. Твърди, че в случая като солидарен длъжник дружеството жалбоподател е изпълнило изцяло паричното задължение, още в първия работен ден след узнаване предявеното искане на 21.05.2021г.(петък). Твърди още на 25.05.2021г. първият работен ден след узнаването изцяло е погасило задължението в срока за доброволно изпълнение, като действията на процесуалния представител на взискателя са сведени до образуване изпълнителното дело за събиране посочените в изпълнителния лист суми, като не са извършвани и не са били необхидими действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Твърди още, че разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени до нормативно предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид основателност на жалбата се поддържа, че се дължи и намаляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Моли да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и да се намали размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

1

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя В. Р.

ИВ..

В представените от ЧСИ мотиви се поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че в представеното по делото пълномощно и договор за правна за щита и съдействие е отбелязано, че адв.В= Р. е упълномощен за образуване и водене на изпълнителното дело с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, платено в брой. Съгласно чл.36,ал.2 от ЗА размерът на договореното адвокатско възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.10,т.1 от посочената Наредба за образуване на изпълнително дело дължимия адвокатски хонорар е 200 лева, а съгласно чл.10,т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 100 лева-200 лева, а за вземания над 1000 лева-1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7.

Отчитайки че към момента на образуване на делото към 28.04.2021г. размерът на дълга е 5414,44 лева (4000 лева главница + законна лихва) дължимото минимално адвокатско възнаграждение по чл.10,т.1 и 2 е в размер на 500,36 лева. Следва да се вземе предвид и че длъжниците по делото са двама солидарни длъжници, като взискателят има право да насочи искането си за принудително изпълнение на своето вземане както към и всеки от тях така и срещу всички, като в този случай юридическата му работа е в двоен размер. Освен това при сключване на договора за процесуално представителство взискателят какъв обем от процесуални действия ще следва извърши, което зависи от процесуалното поведение на длъжника. В случая още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят чрез процесуалния си представител е посочил начини на изпълнение, като извършване на справки за длъжниците в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки и налагането на запор върху тях, извършване на справки в имотния регистър за наличие на недвижими имоти на длъжниците и налагане на възбрани върху тях. Като при евентуално недобросъвестно поведение на длъжника , когато същият отказва да заплати в срока за доброволно изпълнение се налага предприемането на редица действия по принудително изпълнение за удовлетвораване на взискателя.

Смолянски окръжен съд, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите в мотивите на ЧСИ и след преценка на събраните по делото доказателства и проверка на правилността на атакуваното действие приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна-длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Изпълнително дело 195/2021г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с рег.№881, с район на действие Окръжен съд-Смолян е образувано по молба с вх.№ 04400/28.04.2021г. депозирана от В. Р. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр.Девин, ул.“Цветан Зангов“ № 4 ,чрез пълномощника му адв.В.Р.въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2021г., издаден на основание влязло в сила Решение № 260047/30.11.2020г., постановено по гр.д.№ 403/2020г. по описа на ПАС, с което е потвърдено в обжалваната част Решение № 104/13.04.2021г.,постановено по гр.д.№ 54/2019г. по описа на СмОС срещу солидарни длъжници „Петрол“ АД, с е ЕИК ** и адрес на 2 управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, хотел Ловеч и „Венто Енерджи“ ЕООД, с ЕИК * и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 57, ап. 17 за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждането за образуване на делото от 18.05.2021г. ЧСИ е посочил, че освен главницата от 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017г. длъжниците дължат и публични вземания в размер на 4 488,65 лева ,800 лева разноски за адвокатско възнаграждение , 331,20 лева такси по изпълнителното производство и 1 077,64 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От изисканото удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения се установява, че „Венто Енерджи“ ЕООД има общо публични задължения в размер на 4 488,65 лева, за които задължения на основание чл.458 от ГПК е присъединена като взискател Държавата чрез НАП.

В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят чрез процесуалния си представител адв. В.Р. е направил искане ЧСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на двамата длъжници и да наложи запори върху тях, както и да извърши проверки в имотния регистър за наличие на недвижими имоти, собственост на двамата длъжници и да наложи възбрани върху тя, което е направено от ЧСИ, като е извършена справка по регистъра на БНБ и до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД са изпратени запорни съобщения, както е извършена справка и по имотния регистър .

На 21.05.2021г. на длъжника „Венто Енерджи“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба вх.№ 05819/26.05.2021г. жалбоподателят „Петрол“ АД е посочил, че на 21.05.2021г. е получил покана за доброволно изпълнение, в която общо дължимата сума е 7 207,64 лева.С молбата е поискал да бъде преизчислена законната лихва към датата на плащането 25.05.2021г., да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерни на основание чл.78,ал.5 от ГПК, предвид факта на извършено доброволно плащане, както и в тази връзка да бъде намалена дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Представена е вносна бележка от 25.05.2021г, с която длъжникът „Петрол“ АД е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 7207,64лева.

С обжалваното Разпореждане № 1398/26.05.2021г. ЧСИ е намалил размера на дължимата върху главницата от 4000 лева законна лихва за периода от 02.11.2017г. до 25.05.2021г. до размер на 1444,44 лева и е оставил без уважение искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до предвидения минимален такъв в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждния. Разпореждането е съобщено на длъжника „Петрол“ АД на 31.05.2021г.с известие за доставяне(стр.62).Постъпилата на 04.06.2021г. жалба е подадена в срок.

С протокол за погасяване от 10.06.2021г.(стр.76) е извършено погасяване на задължения като постъпилата на 25.05.2021г. от длъжника „Петрол“ АД сума в размер на 7 207,64 лева е разпределена за ЧСИ- 616,19 лева за дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ и за взискателя В. Р.

ИВ.- 5 703,04 лева. От приложената сметка № 0000033388 от 14.06.2021г. е видно, че таксата по 3 т.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 5 444,44 лева, изплатена на взискателя на 14.06.2021г. е 452,99 лева без ДДС.

С протокол за погасяване от 10.06.2021г.(стр.81) е извършено погасяване на постъпилите от „Райфайзенбанк България“ АД суми в размер на 4 411,96 лева на 21.05.2021г. и 531,60 лева на 31.05.2021г.като на ЧСИ са заплатени 454,91 лева за дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ и за ТД на НАП-Стара Загора -4488,65 лева.От приложената сметка № 0000033374/14.06.2021г. е видно, че таксата по т.26 върху сумата от 4 488,65 лева е 379,10 лева бе ДДС.

С 4 бр. платежни нареждания от 14.06.2021г. на ТД на НАП Стара Загора са изплатени общо сумата от 4 488,65 лева.

При така установеното въззивният съд счита, че жалбата относно намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателна.

Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението на адвоката се определя в договор между адвоката и клиента, в справедлив и обоснован размер, който не може да е по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.10, т.1 от посочената Наредба е предвидено за образуване на изпълнително дело минималния адвокатски хонорар да е в размер на 200 лева, а в чл.10 т.2 от Наредбата е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. минималния адвокатски хонорар да е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.

В настоящия случай се установява, че дължимата по изпълнителния лист сума е в размер на 4000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017г. до 25.05.2021г., която е в размер на 1444,44 лева. При тези данни съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата минималният адвокатски хонорар се изчислява като към сумата от 580 лева се прибави 5% за горницата над 5000 лева (5% от 444,44= 22,22лева) или 602,22 лева. ½ от това възнаграждение по чл.10,т.2 от Наредбата е в размер на 301,11 лева.

Видно от представения по делото договор да правна защита и съдействие договореното възнаграждение е за образуване и защита по изпълнителното дело, поради което дължими са и двете минимални възнаграждения- по чл.10,т.1 за образуване 200 лева и по чл.10,т.2 за процесуално представителство -301,11 лева или общо 501,11 лева е минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до който размер жалбоподателя претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.

При така установеното от фактическа страна съдът счита ,че това искане е основателно.

Съгласно чл.79,ал.1, от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като по аргумент от т.1 това задължение е безусловно, когато плащането е направено след 4 започване на изпълнителния процес. По отношение на адвокатския хонорар разноските се следват в пълен размер, както за образуване на изпълнителното дело, така и за предприемане на принудителни изпълнителни действия. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на двамата длъжници и да наложи запори върху тях, както и да извърши проверки в имотния регистър за наличие на недвижими имоти, собственост на двамата длъжници и да наложи възбрани върху тях, което е направено от ЧСИ, като е извършена справка по регистъра на БНБ и до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД са изпратени запорни съобщения.