Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 233 от 26.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 74/2024
Вид
Определение № 233
Подписан
26.01.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100500074 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Й. А. А. срещу Заповед № 552 от 13.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1210/2023 г. на Районен съд – Несебър, с която му е разпоредено да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, сумата от 473,14 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 02.01.2023 г. до 01.04.2023 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер № 1010476140, отнасяща се за обект, находящ се в гр.*** ул.*** № **, с ИТН № 3097000, както и сумата от 13,35 лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв., представляваща сторени от заявителя разноски.

Жалбоподателят сочи, че за същото задължение към същия кредитор вече има влязла в сила Заповед № 332 от 28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 687/2023 г. на РС-Несебър. Изтъква, че още на 10.07.2023 г. е изплатил цялото си задължение към кредитора.

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е депозирало отговор на частната жалба, в която разяснява, че няма две дела, както твърди жалбоподателят, а делото е пратено по компетентност от Районен съд – Пазарджик. Признава, че на 10.07.2023 г. длъжникът е изплатил изцяло задължението си.

Настоящият съд констатира, че частна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.

Аргументите за това са следните:

1

Производството е образувано по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, депозирано пред Районен съд – Пазарджик на 07.06.2023 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й. А. А. за заплащане на сумата от 473,14 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 02.01.2023 г. до 01.04.2023 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер № 1010476140, отнасяща се за обект, находящ се в гр.*** ул.*** № **, с ИТН № 3097000, както и сумата от 13,35 лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв., представляваща сторени от заявителя разноски.

С определение от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2085/2023 г. Районен съд – Пазарджик е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Несебър, тъй като настоящият адрес на длъжника се намира в гр.*** общ.***.

В Районен съд – Несебър е образувано ч. гр. д. № 687/2023 г. на РСНесебър, по което е издадена Заповед № 332 от 28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК съобразно заявлението на кредитира.

На 02.10.2023 г. по делото е постъпило писмо от Окръжен съд – Пазарджик, с което е поискано ч. гр. д. № 2085/2023 г. по описа на РСПазарджик да бъде изпратено за послужване във връзка с атестиране на съдията-докладчик.

На 03.10.2023 г. съдът е разпоредил само ч. гр. д. № 2085/2023 г. да се изпрати на Окръжен съд – Пазарджик.

На 04.01.2024 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, с което е заявил, че е изплатил сумите по заповедта за изпълнение, като е приложил платежно нареждане от 10.07.2023 г.

Възражението на длъжника е изпратено за становище на кредитора. На 08.01.2024 г. той е заявил, че задължението по делото е платено и не поддържа заявлението.

С оглед извършеното в срока за възражение плащане и становището на кредитора, на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, и е прекратил производството. Препис от определението е изпратен на кредитора, но няма данни да е връчен, т.е. не може да се прецени дали определението е влязло в сила.

На 13.11.2023 г. ч. гр. д. № 2085/2023 г. е върнато от Окръжен съд – Пазарджик и е образувано ново гр. д. № 1210/2023 г. Още същия ден е издадена Заповед № 552, която е за идентични задължения и между същите страни, както първоначално издадената заповед.

На 03.01.2024 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, като отново е приложил разписка за плащане.

Съдът е изпратил възражението за становище на кредитора в тридневен срок, като му е указал, че, ако не подаде такова, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението е получено на 05.01.2024 г. и в тридневния 2 срок становище не е подадено.

От данните по делото е видно, че районният съд е издал погрешка втората заповед за изпълнение, мислейки си, че делото на Окръжен съд – Пазарджик му се праща по подсъдност за пръв път. Причината е обективна – делото е образувано под нов номер, вместо да се свърже с първоначалното.

Жалбоподателят обаче е упражнил правата си по чл. 414а ГПК по отношение и на двете заповеди. Така първата е обезсилена (и ще влезе в сила, когато изтекат сроковете за обжалване), а втората предстои да бъде обезсилена.

Съдът не е имал възможност да обезсили обжалваната заповед, тъй като длъжникът е подал частна жалба и е трябвало да се развие производството във връзка с нея.

Частната жалба е недопустима, защото според чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Редът за защита е чрез възраженията, уредени в чл. 414 и сл.

ГПК. В случая длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК. Следвало е да изчака процедурата, разписана в този член, да приключи, а не да подава частна жалба. При положение че кредиторът не оспорва плащането на задължението, заповедта ще бъде обезсилена от районния съд.

Поради изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 68/04.01.2024 г. по входящия регистър на Районен съд – Несебър, подадена от Й. А. А., ЕГН **********, срещу Заповед № 552 от 13.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1210/2023 г. на Районен съд – Несебър.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 74/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба до Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3