Акт от 12.12.2022, Административен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 425 гр. Добрич, 12.12.2022 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 268/ 2022 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 107, ал. 2 от

Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И.Б.И., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.К., ДАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1696/ 11.04.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе.

Според жалбоподателя ЗППАМ е незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с процесуалните правила. Оспорва наличието на нарушението, описано в ЗППАМ. Настоява, че описаната от административния орган фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение. Твърди, че лицето, по чиито обяснения е прието наличието на нарушение, е неграмотно, не може да чете и да пише, не е пътувало преди това с жалбоподателя. Настоява, че пътуването е било по повод сватбено тържество в Германия, а заплащането на горивото е следвало да бъде поделено между пътуващите. Предвид оспорването излага становище, че за адресата на Заповедта не е била налице необходимост от наличие на заверено копие към лиценз на Общността, ,нито за вписване на автомобила в списък с моторни превозни средства към лиценз, издаден от МТС, тъй като не извършва международен превоз на пътници. Допълва, че е налице процесуално нарушение при издаване на Заповедта, тъй като в нея не е отразен срок по т.2 относно отнемането на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) и в тази връзка настоява, че липсата на съображения в акта относно продължителността на мерките представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, а оттам и нарушение на материалния закон.

Позовава се на съдебна практика на ВАС. Моли да бъде отменена Заповедта и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски..

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата.

Ответникът е изпратил преписката по издаване на оспорения акт, която е приобщена към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание е разпитан по искане на жалбоподателя като свидетел М.В.М..

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.04.2022 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цел превантивно осигуряване безопасността на пътуващите, при поискано съдействие от служители на РД „Гранична полиция“ - Русе, е установено, че И.Б.И., ЕГН **********,***, на 08.04.2022 г., около 16.10 часа, управлява лек автомобил Мерцедес модел Спринтер, кат. М1, с рег. ***, регистриран в Р България на 21.08.2017 г., собственост на водача И.Б.И., като превозва 8 броя пътници, поименно изброени, вкл. лицата **** и М.В.М. (л. 9).

При проверката водачът и собственик на автомобила, И.Б., декларирал в саморъчни обяснения, че пътува за Германия, не посочил с кого, но че си делял парите за пътя с баща си, по 200 лв., като отивал на сватба.

Извършена е справка в информационните масиви на ИА „АА“ и е установено, че международният обществен превоз се извършва, без за конкретното МПС да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторни превозни средства към лиценз, издаден от МТС.

За констатираното нарушение на И.Б.И. е съставен AУAH № 322063 от 08.04.2022 г. (л. 14) за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, като в АУАН е цитирано името на пътника, от когото са снети обяснения.

Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС,

СРМПС и 1 бр. рег. табела № ***.

Въз основа на съставения АУАН на собственика и водач на автомобила, И.Б.И., е издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД – 14 - 1696/ 11.04.2022 г., с която на основание чл.

107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“, ал. 2, т.

1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са приложени процесните принудителни административни мерки, описани в т.1 и т.2 от ЗППАМ.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят поиска събирането на гласни доказателства, с които да опровергае фактическата обстановка в Заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Като свидетел беше разпитан св.

М., едно от лицата, пътували в автомобила.

Не се оспорва обстоятелството, че за процесния автомобил не е издадено удостоверение за обществен превоз на пътници и няма заверено копие към лиценз на Общността. В тази насока е приложена справка по делото.

Не се оспорва собствеността на автомобила, а са събрани и писмени доказателства в тази насока.

Въз основа на тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Оспорената по съдебен ред Заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД – 01 - 43/ 23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ (ИА „АА“), Изпълнителният директор на ИА „АА“ е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, съгласно т.4 от тази Заповед (л. 13), какъвто е издателят на процесната ЗППАМ.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени материалноправните и процесуални изисквания.

По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон.

По приложената хипотеза в т.1 от ЗППАМ на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, а по смисъла на приложената хипотеза по т.2 от Заповедта – 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – се налага принудителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като мерките се налагат чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, съответно чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във връзка с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата „превоз“. В случая от приложените по делото писмени доказателства (обяснение на лицето ****) се установява наличието на уговорка за плащане. Видно от представените по делото писмени доказателства, в хода на административното производство е било снето по реда на чл. 44 от АПК писмено сведение от физическо лице – пътник в автомобила, което сведение е оформено надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В случая приподписалият е служител на РД „АА“ – Русе – инспектор ***. Лицето е дало сведенията, като е отразено, че за верността му се подписва. Обстоятелството, че превозът е бил осъществяван срещу уговорка за заплащане, се доказва именно от представените по делото писмени сведения, снети от ***, който заявява, че работи в Германия, в строителството, познава се с шофьора и пътува с него за втори път, като за транспортните заплаща на шофьора по 100 – 140 евро до Германия, които му дава, като пристигнат. Липсват доказателства, които да установяват, че по някаква причина това лице твърди факти, които са против жалбоподателя.

Същевременно разпитаният по искане на жалбоподателя св. М. с показанията си подкрепи изцяло защитната теза на жалбоподателя, че всички 8 лица са отивали на сватба в Германия. Настоящият състав не кредитира тези показания. Те преповтарят жалбата и обясненията на водача-собственик на МПС, вкл. и с твърдението, че лицето, от което са снети писмени сведения, било наскоро излязло от затвора и затова било под стрес и дало показания в подкрепа на обвинението. Тези твърдения обаче не бяха подкрепени с никакви други доказателства. Прави впечатление, че този свидетел пътувал заедно с лицата „на сватба“, но на запитване от съда за лицето ***, също пътник в МПС, отговори, че на лицата не им знаел българските имена. Освен това съдът няма основание да не даде вяра на обясненията на ****, които са събрани по предвидения в АПК процесуален ред. Твърдението, че г-н Атанасов бил неграмотен, не знаел да чете и пише, са ирелевантни, доколкото в самите обяснения изрично е записано, че за изготвени под негова диктовка, прочетени са му и за верността им се подписва. (л. 18) Фактическите констатации, на които се основава оспорената Заповед, са обективирани в съставения АУАН и в писмените обяснения на този пътник.