Определение № 1983 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1983 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110154032 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – отрицателен установителен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 398649/04.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 10027/14.01.2026 г. от Й. С. Г.

ЕГН ********** с адрес: ********* срещу Е. Г. Л., ЕГН ********** с адрес за призоваване *******, И. Г. Т., ЕГН ЕГН ********** с адрес ********, Н. Г.

Б. ЕГН **********, ********* , с която са предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, както следва:

1. отрицателен установителен иск, с който да бъде признато между страните, че ответниците не са собственици при равни права …. Ид. ч. от процесния имот:

2. 2. искане по чл.537, ал.2 ГПК, с който да се отмени нотариален акт № 163, том IV, *****, дело № 713 от 2021 г. по описа на нотариус Ц.С.

3. Положителен установителен иск, с който да бъде признато по отношение на ответниците, че е собственик на процесния имот, на основание наследствено правоприемство.

В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. надежда № 1, бл.115, вх. Б, ет.8, ап.45.

Твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство заедно с ответниците като наследници на М.Г..

Твърди се, че видно от нотариален акт (н.а.) № 163, том IV, *****, дело № 713 от 2021 г. по описа на нотариус Ц.С., тримата ответниците са се снабдили и са признати за собственици.

1

С допълнителна молба уточнява, че претенцията за един недвижим имот- предявяват се два иска – отрицателен установителен иск (ОУИ) и положителен установителен иск (ПУИ) за един и същи имот. Твърди, че правят искане по чл.537, ал.2 ГПК. Твърди, че е придобила имота чрез наследствено правоприемство. Посочва, че първо е предявен ОУИ, а после ПУИ. Правният интерес произтичал от това, че вторият иск е следствие на уважаването на първия иск, тъй като в качеството й на наследник са нарушени нейните права и финансово е ощетена и реално не е получила продажната сума.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: н.а. № 163, том IIIV ,*****, дело № 713/2021 г. по описа на нотариус Ц.С., Молба до нотариуса, Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, Удостоверение за наследници на М. ВЕ.чков Г., **********, Удостоверение за наследници на С.С.Г.,

Моли да бъдат допуснати двама свидетЕ. при режим на довеждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. Г. К., със съдебен адрес: ***********, която представителна власт важи за всички съдилища (л. … от делото).

Ответниците на този етап не се представляват.

По редовността на ИМ и допустимостта на иска

Съдът е дал указания на ищеца на чист, прост български език, без необходимост да разбира от правни термини, за да има достъп до правосъдие, да посочи дали за цЕ.я имот предявява иск или за съответна част и спрямо кого. Ищецът е следвало да посочи какви искове предявява и в каква последователност и какъв е правният интерес. Указано е да посочи на какво основание счита себе си за собственик

С допълнителна молба уточнява, че претенцията за един недвижим имот- предявяват се два иска – отрицателен установителен иск (ОУИ) и положителен установителен иск (ПУИ) за един и същи имот. Твърди, че правят искане по чл.537, ал.2 ГПК. Твърди, че е придобила имота чрез наследствено правоприемство. Посочва, че първо е предявен ОУИ, а после ПУИ. Правният интерес произтичал от това, че вторият иск е следствие на уважаването на първия иск, тъй като в качеството й на наследник са нарушени нейните права и финансово е ощетена и реално не е получила продажната сума.

С допълнителна молба ищецът не посочва за каква част от земята предявява иска.

На първо място, ищецът не посочва на каква част от земята предявява 2 иска – за реална, идеална, за цялата земя. От друга страна, в обстоятелствената част твърди, че имотът е съсобствен, което определя петитум за ид.ч. В уточнителната молба твърди, че води дело за цялата земя. Така ищецът нито уточнява за каква част води делото, нито премахва противоречието между обстоятелствена част и петитум, а съдът е дал указания да посочи за каква част води имот.

Второ, съдът е дал указания да посочи на какво основание твърди, че е собственик. Ищецът посочва наследствено правоприемство. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права. Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. В този случай е налице нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 30.01.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2081/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС и Определение № 9625 / 19.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2195/2025 г. по описа на СГС). Дадени са указания на ищеца да посочи придобивното основание, но не го посочва. Следва да се отчете факта, че ищецът се представлява от адвокат, който трябва да знае термините и техния смисъл. Съдът няма задължение да цитира всички възможни съдебни решения в тази насока или да преповтаря написаното в правната доктрина.

Предявеният първоначален отрицателен установителен иск има за предмет ПИ. Предявеният втори положителен установителен иск от ищеца има за предмет също ПИ, както и искане по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищецът въвежда едно и също придобивно основание за своите вещни права – наследствено правоприемство, което няма такова основание.

С отрицателен установителен иск се цЕ. да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорния имот, защото ищецът ще придобие имота на правно основание. С положителен установителен иск се цЕ. да се признае правото на собственост на ищеца върху същия имот. Затова двата иска са тъждествени, те имат различен предмет – правото на собственост на ответниците и правото на собственост на ищците.

В практиката на ВКС по решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. Това разрешение се прилага и за случаите, когато с отрицателния установителен иск се оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните 3 по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права. В този смисъл е Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят К.М.

Следователно след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ищецът да предявява едновременно положителен установителен иск за собственост на същото право и за същия имот.

Когато първоначалният отрицателен иск се съедини с насрещен положителен установителен иск – тук и двата иска имат за предмет правото на собственост на ответника. В този смисъл е Определение № 234/03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 185/2012 г. на ВКС, Определение № 4322/05.12.2022 г. по гр. д. № 3883/2022 г. по описа на ВКС.

Предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на един и същ имот, и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното основание(реституция), отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на положителния установителен иск. В този смисъл е Решение от 14.03.2019 г. по гр. д. № 172/2018 на СГС.

Липсва правен интерес и е недопустимо ищецът едновременно да предявява положителен и отрицетелен иск. В този смисъл е Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г. о., ГК.

Нещо повече, съдът е дал указания да ищеца да посочи в каква последователност предявява два иска. Посочва първи и втори – нито кумулативно, нито евентуално.

Доколкото е невъзможно да се съединяват тези два иска за един и същи имот, за едни и същи страни, на едно и също основание, и не е посочено в каква последователност, съдът приема, че производството е недопустимо.

Ето защо същото следва да се прекрати, поради неотстраняване в срок на нередовности и поради недопустимост.

Това не пречи ищецът да си подаде нова искова молба или да поиска издаване на СУ като приложи проект за такива и заплатена държавна такса.

По разноските

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕ.:

4

ВРЪЩА искова молба с вх. № 398649/04.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 10027/14.01.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54032/2025 г. по описа на СРС, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК и поради недопустимост на така предявените искове, на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5