Решение № 6 от 07.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Перник, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. Т. А. срещу решение № 724/ 18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 23/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която същият е осъден да заплати в полза на М. В. Н. на основание чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС сумата 582,18 лева – част от разходите, платени от М. В. Н. за извършване на необходим ремонт на общи части – част от покрив на сграда, находяща се в ***, осъществен през м.10.2022 г., съразмерно на притежаваните от В. Т. А. идеални части от общите части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и в частта по присъдените съдебни разноски.

Жалбоподателят В. Т. А. изразява становище, че решението в атакуваната му част е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Сочи, че е налице неточност при изписването на фактите относно правото на собственост на ответника, както и прилежащите му идеални части от общите части на сградата. В решението било посочено, че по делото освен обсъдените не са представени други относими към предмета на спора доказателства в нарушение на процесуалните правила. Не били разгледани в цялост и взаимна връзка всички представени от страните писмени доказателства, подкрепящи тезите им и направените оспорвания.

Въззивникът изразява становище, че неправилно съдът приел за доказани обемът и стойността на извършените строително-монтажни работи. Не били ясни доводите, поради които сумата 14 279,68 лева била приета като действително сторени и дължими разноски. Не били разгледани останалите дадени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза варианти на стойности. Според последното ремонт, който бил наложителен, касаел участък около капандурата на покрива с площ от 9 кв.м., но не и на останалата му част. В жалбата е 1 посочено, че изчисленията на първоинстанционния съд относно дължимата от ответника сума при съотнасянето на стойността от 14 279,68 лева към процента идеални части (4,007) са неправилни, като сумата която се получава е 572,186778 лева, а не 582,18 лева.

Неправилно било прието за неоснователно възражението на ответника, че не е доказано посочените от ищеца суми да са заплатени в полза на изпълнителя по договора за строително-монтажни работи на покрива. Поддържа се, че направеният от първоинстанционния съд извод, че не е необходимо решение за ремонта на покрива от общото събрание на етажните собственици преди извършването му или одобряване на разходите във връзка с него, противоречи на ЗУЕС и предпоставя произвол от страна на недобросъвестни собственици да извършват ремонт в сграда-етажна собственост без да се допитват до останалите собственици и да ангажират угодни на тях изпълнители на строително-монтажни работи. Изложено е, че първоинстанционният съд се е позовал само на показанията на свидетелите на ищеца, които дори не установили по безспорен начин в какво се изразявало повреждането на покрива, дали на целия покрив или на част от него.

Освен това показанията им не били обсъдени при съобразяване с нормата на чл. 172 ПК, доколкото единият от тях бил добър приятел на ищеца, а вторият – негова съпруга, като била налице заинтересованост от изхода на делото. Жалбоподателят твърди, че показанията на тези свидетели не са логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, както било прието в обжалваното решение. Излага становище, че свидетелските показания били тълкувани неправилно, като сочи, че във връзка с падналото дърво върху покрива бил извършен ремонт много години преди процесния и нямал връзка с него. Първоинстанционният съд приел за неотносимо обстоятелството, че от представени доказателства се установявало провеждането на общо събрание на етажните собственици, повечето от които гласували против изплащането на съответни суми на ищеца. Същият неправилно приел за неоснователни направените от ответника оспорвания на представените от ищеца неподписани документи и доказателства за реално извършени преводи. В тях липсвало описание на договора със съответната дата, за да се установи дали наистина касаят твърдените в настоящия процес плащания. В жалбата се сочи, че ищецът на своя глава сключил договор без знанието и съгласието на останалите етажни собственици, не ги уведомил за ремонта, не представил за обсъждане договора. Чрез действията си нарушил правилата на ЗУТ, тъй като без строително разрешение променил част от покривната конструкция, което според жалбоподателя представлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. Същият поддържа, че въз основа на неправилното изчисляване на подлежащата на плащане сума са изчислени неправилно и съдебните разноски, присъдени в полза на всяка от страните. С оглед на тези съображения В. Т. А. моли решението на Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде отменено.

Въззиваемият М. В. Н. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на същата. Посочва, че според нормата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС в редакцията й към 2022 г. всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание на етажните собственици, като с решение на общото събрание разходите му се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи за плащането, а съгласно ал. 7 ако разходите не му бъдат възстановени същият има право да предяви иск срещу останалите собственици. Уточнява, че задължението за останалите етажни собственици да му изплатят припадащите им части от средствата за ремонт на общи части произтича от чл. 41 ЗС. Твърди, че покривът на процесната сграда в частта над неговия апартамент бил компроментиран – бил наличен теч.

Необходимостта от ремонт се установявала от разпитаните свидетели, представените разходни документи и заключението на съдебно-техническата експертиза. Според ответника по жалбата следва да се вземат предвид свидетелските показания относно значителното количество течове в имота му, налагащи извод за сериозни проблеми с покрива на сградата, изискващи основен ремонт за отстраняването им. Същият сочи, че според заключението на съдебно-техническата експертиза част от извършените строително-монтажни работи в участъка около капандурата с площ от 9 кв.м. били наложителни, а при неизвършването на 2 тези ремонтни дейности съществувала реална опасност от проникване на влага, компроментиране на покривната конструкция и причиняване на щети на третия етаж от сградата. Излага, че от техническа гледна точка всяка една скатна част представлява конструктивна цялост, а за надлежното качество и трайното отстраняване на проблема било необходимо цялостно разкриване на покривната конструкция, установяване на пораженията и тяхното отстраняване чрез замяна на компроментираните материали. Поддържа, че тогава единствено може да се установят повредите. По делото били представени три оферти за изпълнение на строително-монтажните работи, а за изпълнил била избрана фирмата, предложила най-ниска цена. В отговора на жалбата е изложено, че М. В. Н. направил опит за провеждане на общо събрание на етажните собственици, но не се явили необходимият брой собственици, за да бъде взето решение. Същият връчил покана на ответника за плащането на припадащата му се част от разходите за ремонт, но не последвало изпълнение на задължението. Въззиваемият поддържа, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се потвърждава, че ремонтът е извършен реално. Въз основа на тези доводи моли решението на Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 23/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на М. В. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС срещу В. Т. А.. В нея се твърди, че ищецът е собственик на апартамент № ***, находящ се в ***, трети последен етаж, а ответникът – на апартамент №***, находящ се във вход *** на същата сграда, заедно с 4,077 % идеални части от общите части на сградата. Изложено е, че имало течове от покрива на сградата години наред, било налице силно компроментиране на покриваната конструкция – пропадане на места, изгнили конструктивни елементи в резултат на възрастова амортизация, което налагало извършването на спешен и необходим ремонт. Във връзка с наближаването на зимния период М. В. Н. сезирал общото събрание на етажната собственост за това. На 10.09.2022 г. в посочения в поканата час ответникът не се явил за вземане на решение за извършването на неотложен ремонт. Ищецът направил ремонта със свои средства, за което заплатил 16 625,40 лева, включващи стойността на материалите, труда и транспорта. За целта сключил договор за строителство с „Максстрой 93“ ЕООД на 04.10.2022 г., като преди това направил проучване и приел оферти за извършването на строително-монтажни работи от други фирми. След приключването на ремонтните дейности между М. В. Н. и изпълнителя бил съставен приемо-предавателен протокол въз основа на количественостойностна сметка. Било констатирано неточно изпълнение, след което била съставена заменителна таблица към акта за действително извършени строително-монтажни работи.

Общата стойност на последните възлизала на 16 625,40 лева. Същата била преведена по сметка на „Максстрой 93“ ЕООД, както следва: на 04.10.2022 г. – 6 650,16 лева, на 14.10.2022 г. – 4 987,62 лева и на 17.10.20222 г. – 4 987,62 лева. В исковата молба се твърди, че извършеният ремонт на покрива представлява необходими разноски, тъй като е направен за запазване целостта и функционалното предназначение на сградата. Поради това е изразено становище, че ответникът като собственик на обект от същата сграда-етажна собственост следва да заплати на ищеца припадащата му се част от сумата за ремонта, съответстваща на притежаваните от него идеални части от общите части – 711,89 лева. Сочи се, че след извършването на ремонта М. В. Н. поканил писмено В. Т. А. да му заплати посочената сума. Във връзка с изпратените покани до етажните собственици било проведено общо събраните на етажните собственици на 16.06.2023 г., но ответникът категорично отказал заплащането на претендираните 711,89 лева. Поради това ищецът предявил иска, предмет на настоящия процес, с който моли да бъде постановено решение, с което В. Т. А. да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът В. Т. А. оспорва предявения иск. Твърди, че сочените от ищеца повреди 3 не били налице, поради което не било необходимо извършването на ремонта, описан в исковата молба. Никой от етажните собственици не бил уведомен предварително за извършването на ремонта. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е сезирал общото събрание на етажните собственици. Липсвала покана за свикване на общо събрание, в която да е описан необходимият ремонт. Нито един от етажните собственици не бил уведомен за твърдяното общо събрание на 10.09.2022 г. Била нарушена и процедурата за провеждане на събранието. Поддържа, че неговият имот се намира в другата част на сградата и няма връзка с ремонтираната част от покрива. На етажните собственици не били представени оферти за ремонта. В. Т. А. изразява становище, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу етажната собственост от ***, а не срещу него като отделен собственик. Оспорва твърдението на ищеца за изпратена до него писмена покана. Оспорва възможността на М. В.