Решение № 61 от 20.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20245001000548 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 10545 /08.08.2024г. от Д. М. Б., постоянен синдик на несъстоятелния длъжник А.С.

ООД, против решение № 201/11.06.2024 г., постановено по т.д. № 43/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 1241/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, съществуването на вземания на С.П. ООД спрямо длъжника А.С. ООД , както следва: вземане в размер на 474 648.37 лв., представляващо главница, и вземане в размер на 5 648.24 лв., представляващо лихва за посочен период върху главница от 242 683.85 евро, възникнали по договор за кредит №****/ 08.08.2013г. и 17 броя анекси към него, сключени между Банка Д. ЕАД, като кредитор, и А.С. ООД, като кредитополучател, които вземания са прехвърлени на С.П. ООД с договор за цесия от 10.11.2020 г., сключен между „Банка Д.“ АД и „С.П.“ ООД с нотариална заверка на подписите под рег.

№****/10.11.2020 г. на нотариус с рег. №*** на НК,и които вземания са обезпечени с първи по ред особен залог на търговско предприятие и особен залог върху движими вещи.Жалбоподателят заявява искане решението да бъде отменено ,тъй като присъдените суми не се дължат ,тъй като това вземане е удовлетворено.

1

Постъпил е отговор от А.С. ООД /н./, с който се оспорва въззивната жалба и по подробно изложените в него съображения се заявява искане решението на съда да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор и от „С.П. „ ООД , с който на първо място поддържа въззивната жалба на синдика да е недопустима поради липса на активна процесуална легитимация у същия да обжалва решението отделно от несъстоятелния длъжник.По същество счита решението за правилно и заявява искане същото да бъде повръдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт .По повдигнатия въпрос от ищеца досежно липсата на активна процесуална легитимация у синдика да обжалва решението самостоятелно и независимо от несъстоятелния длъжник настоящата инстанция счита следното : независимо ,че главни страни в производството по установителен иск за съществуване на вземане на кредитор против несъстоятелен длъжник ,какъвто е предмета на настоящия спор ,са страните в материалното правоотношение – кредитор и длъжник ,синдикът участва в това производство като страна и задължително се конституира съгласно разпоредбата на чл.694 ал.4 от ТЗ. Бидейки страна в производството по този иск синдикът разполага с всички процесуални права ,включително с правото да обжалва постановеното решение като съдебната практика на ВКС ,на която ищецът се позовава ,приемаща, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл.694 от ТЗ,поради което не е и легитимиран да обжалва решението самостоятелно и независимо от длъжника е неприложима доколкото е постановена преди изменението на разпоредбата на чл.694 от ТЗ с ДВ бр.105 от 2016 г.,ал.4 от която предвиди задължително участие на синдика в производството по иска по посочената разпоредба.

Обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

2

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от „С.П. „ООД против „А.С. „ООД/н/ за признаване за установено в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „А.С.

„ООД/н/ по т.д. № 1241/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, съществуването на вземане на „С.П.“ ООД, спрямо длъжника „А.С.“ /н./ в размер на 474 648.37 лева - представляващо главница и вземане в размер на 5 648.24 лв. - представляващо лихва за периода от 03.02.2022 г. до 10.03.2022 г. върху главница в размер на 242 683.85 евро, възникнали на основание Договор за кредит №****/08.08.2013 г. и 17 броя анекси към него, сключен между „Банка Д.“ ЕАД като кредитор и „А.С.“ ООД като кредитополучател, които вземания са прехвърлени на „С.П.“ ООД с Договор за продажба на вземане от 10.11.2020 г., сключен между „Банка Д.“ ЕАД и „С.П.“ ООД с нотариална заверка на подписите под рег. №****/10.11.2020 г. на нотариус с рег. №*** на НК,и които вземания са обезпечени с първи по ред особен залог на търговско предприятие и особен залог върху движими вещи.

Ищецът е твърдял да е кредитор на ответника „А.С. „ ООД / н/ за вземане – част от главница ,произтичащо от договор за банков кредит ,сключен между Банка Д. и ответника №****/08.08.2013 г. и 17 броя анекси към него, което вземане ищецът е придобил с договор за цесия от 10.11.2020 г. ,надлежно съобщена на длъжника. Твърдял е вземането по посочения договор да не е удовлетворено независимо от предприетото изпълнение по реда на ЗОЗ ,тъй като от цедираното вземане е в размер на 576 637.41 евро ,а реализираното чрез продажби по реда на този закон вземане е до размера на 477 170 лв., за което били представени доказателства - Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти №**, том I, рег. №***, дело №** от 12.02.2021 г. по описа на Нотариус с рег. №*** на НК, вписан в СВ гр. П. с вх. рег. № 1196/12.02.2021 г., акт №***, том 3, дело №***/2021 г.; Договор за покупко-продажба на движими вещи по чл. 37 от ЗОЗ от 12.02.2021 г.с нот. заверка на подписите на страните с рег. №*** от 12.02.2021 г. на нот. с рег.

№*** на НК. Твърдял е получените суми от продажба на заложено имущество и сумите, получени на основание влязло в сила съдебно решение за вдигане на наложен запор върху несеквестируеми вземания / субсидии / общо да са в размер на 758 146.50 лв. ,поради което има неудовлетворено вземаме в претендирания размер, обезпечено с учредяване на особен залог по реда на чл. 21 от ЗОЗ и чл.4,ал.1, т.1 ЗОЗ .Това вземане ,както и вземане за лихва в размер на 5 648.24 лв. - представляващо лихва за периода от 03.02.2022 г. до 10.03.2022г. ищецът предявил в производството по несъстоятелност на длъжника ,които не били приети от синдика ,не било уважено и направеното от него възражение ,поради което предявява разглеждания тук установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ.

От Е.Н.П. , постоянен синдик на „А.С.“ ООД/н/ ,заменена в хода на делото от жалбоподателя Д. Б., е постъпило становище, според което предявеният иск е допустим ,но неоснователен ,тъй като вземанията на кредитора „С.П. „ООД ,произтичащи от договора да кредит №**** 3

//08.08.2013 г. и 17 броя анекси към него,сключен между Банка Д. и длъжника , което вземане ищецът е придобил с договор за цесия от 10.11.2020 г. е напълно удовлетворено посредством насочено изпълнение върху заложено имущество по реда на ЗОЗ.Затова е заявила искане за отхвърляне на така предявения иск.

Ответникът „А.С. „ ООД/ н/ е депозирал отговор ,в който излага факти ,напълно идентични с изложените от ищеца и по същество счита предявения иск за основателен.

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване , е приел от събраните по делото доказателства и от назначената съдебно икономическа експертиза да се установява дължимите от „А.С.“ ООД суми към ищеца „С.П.“ ООД след проведеното изпълнение по ЗОЗ като главница, лихви и разноски по Договор за продажба на вземане с нотариална заверка на подписите рег.

№****/10.11.2020 г. на нотариус №***, сключен във връзка с вземанията на цедента „Банка Д.“ АД по Договор за кредит №****/08.08.2013 г. да са в общ размер на 524 082, 83 лв., от които непогасена главница - 474 648, 37 лв.; непогасена лихва за периода от 10.11.2020 г. до 12.02.2022 г. включително - 1 255, 18 лв. и непогасена законна лихва за периода от 13.02.2022 г. до 07.02.2023 г. - 48 179, 28 лв.. Предвид това и доколкото е посочил от заключението на ССЕ да се установява счетоводството на ищеца да е редовно водено , съдът и стигнал до извода така предявеният иск да е основателен ,поради което е уважил същия изцяло като е приел за установено съществуването на вземане в размер на 474 648,37 лв. – главница и вземане в размер на 5 648,24 лв. лихва за периода 03.02.2022 г. до 10.03.2022г.

От това решение недоволен е останал синдика на несъстоятелния длъжник ,който обжалва същото с въззивна жалба ,която има почти бланкетен характер като единственото ,за което жалбоподателят настоява е вземането на ищеца по договор за покупко-продажба на вземане да е в размер на 1 600 000 евро с левова равностойност 3 124 800 лв. , а постъпилите суми от продажба на активи на ответника да са в размер на 3 127 255 лв.,което надхвърля стойността на договора за цесия, поради което предявеният иск по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ е неоснователен.

Не е спорно по делото ,че с договор за продажба на вземане от 10.11.2020г. Банка Д. АД като цедент е прехвърлила на ищеца „С.П.“ ООД като цесионер свое вземане спрямо ответника „А.С. ООД /в качеството му на кредитополучател/ и „А.С.“ ООД /в качеството му на съкредитополучател/, произтичащо от договор за кредит №****/08.08.2013г., а именно в вземане размер на 576 637.41 евро главница като не е спорно и че вземането по този договор е обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на длъжника и особен залог надижими вещи,надлежно вписани.

Не е спорно и това ,че с други два договора за цесия ,сключени между Банка Д. като цедент и ищца като цесионер са прехвърлени и вземания на банката спрямо ответника ,произтичащи от договор за банков кредит №**** 4

/08.08.2013г., в размер на 1 600 000 евро главница ,също обезпечен с особен залог на търговското предприятие на длъжника ,както и вземане

,произтичащо от договор за банков кредит №****/30.06.2014г. в размер на 970 172.14 лева главница.

По делото е изслушано заключение на

ССЕ – основно и допълнително.Същите установяват от представените документи от страните в резултат на престъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ на заложено в полза на кредитора имущество ищецът да е получил за удовлетворяване на вземането по процесния тук договор за кредит №**** / 08.08.2013г. общо сумата от 758 146,50 лв. ,която сума е получена преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника както следва : на

01.03.2021г. е получена сума в размер на 234 180 лв. от продажба на движими вещи с наредител а депозитаря адв. М.С. ; на 01.03.2021 г. е получена сума в размер на 242 999 лв.. от продажба на недвижим имот с наредител депозитаря адв.М.С. ; и на 01.03.2022 г. е получена сумата от 280 976,50 лв . от изпълнение по ЗОЗ с наредител депозитаря адв.М.С.. В резултат на тези плащания от допълнителната ССЕ се установява остатъкът за плащане по договор за цесия на вземане ,произтичащо от договор за банков кредит между Банка Д. и ответника №****/08.08.2013г., да е в размер на сумата от 474 648,37лв.Предвид така установеното и тъй като експретизата установява счетоводството на ищеца да е редовно водено ,то следва да се приеме за доказано ,че е налице неудовлетвроен остатък от вземането на ищеца ,произтичащо от този конкретен договор за кредит ,което вземане е придобил по договор за цесия от 10.11.2020г. ,поради което установителният иск за съществуването му ,предявен в условията на чл.694 от ТЗ се явява основателен.Неоснователно е въведеното от жалбоподателя възражение ,че тъй като вземането по договора за цесия е в размер на 1 600 000 евро ,а сумата ,получена от продажба на активи е в размер на 3 127 255 лева,което надхвърля стойността на договора за цесия ,то вземането е удовлетворено ,а искът неоснователен.Принципно това твърдение не е невярно ,но не е относимо по казуса .То е относимо към договор за кредит №**** /08.08.2013г. в размер на 1 600 000 евро главница ,сключен между Банка Д. и ответника ,което вземане също е прехвърлено на ищеца ,но не е предмет на установяване в настоящето производство.Вземането за главница,предмет на установяване тук ,произтича от договор за кредит № **** / 08.08.2013г. и е изцяло доказано ,а предявеният иск се явява основателен,поради което правилно е уважен с обжалваното решение ,което следва да бъде потвърдено.