Протокол № 237 от 16.07.2021, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 237 гр. Ямбол , 16.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20202330102124 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителят И. С. С., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. М. Х. от АК – Я., редовно упълномощена.

Ответникът С. А. Д., редовно призована, не се явява. За нея се явява пълномощника й адв. Н. от АК – В..

Явява се призования свидетел П. Н. П..

Не се явява свидетеля Г. И. И..

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Адв. Х.: Уважаеми господин Председател, поддържам молбата така, както е предявена, с допълненията, които са направени, но считам, че е налице преклузия за събиране на нови доказателства в настоящото производство, тъй като сме минали първо съдебно заседание по настоящото гражданско дело. С Ваше определение сте допуснали доказателствено средство, а именно дискове, представени от двете страни, но считам, че такова доказателствено средство не следва да бъде допуснато и ще Ви моля да отмените определението си, с което сте допуснали доказателственото средство, а именно диска, представен от другата страна. Водим допуснатите свидетели Р. И. С. и С. Г. Р., които да бъдат изслушани в днешното с.з., като само ще допълня, че психическото насилие от страна на ответницата С. А. Д. по отношение на молителя продължава и към настоящия момент, като същото се изразява чрез осъществяване на психическо такова, чрез малолетното дете на доверителя ми, чрез отказ на същата, обективиран в протокол от ДСП-П., Отдел „Закрила на детето“, с отказ да бъдат провеждани срещи между малолетното дете и бащата, като доверителят ми от 29.04.2021 г. до настоящия момент е осъществил само две такива срещи с малолетното си дете, като втората среща е била едва вчера, единствено и само под давленитео на Отдел „Закрила на детето“, като на проведената среща на 01.07.2021 г. след многократни сигнали от наша страна, че бащата е възпрепятстван да осъществява срещи с малолетното си дете, отново С.Д. е проявила агресия в ДСП – П.. Това е единствено само твърдение по отношение на нейното агресивно поведение, като в тази връзка Ви представям доказателство за продължаващото психично насилие по отношение на доверителя ми. Ответната страна е запозната тези доказателства, тъй като са страна по делото по домашно насилие, на осъщественото такова по отношение на доверителя ми.

Едното доказателство е протокол от проведен заключителен преглед по случай, в който социалните удостоверяват, че майката С.Д. отказва срещи на бащата с детето, а другото е нашия сигнал до ДСП-П., Отдел „Закрила на детето“.

2

Адв. Н.: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че спорът е очертан с молбата, с която е образувано делото. Всички тези твърдения за продължаващо насилие, нямат нищо общо с посоченото в молбата, които са конкретни и съобразно ЗЗДН. Няма как да е продължавано, доколкото това, за което днес се говори са нови факти, които нямат нищо общо с твърдяното насилие на посочените дати. Единствено може да послужи за сведение на съда за развитие на отношенията между страните, но не е относимо към настоящия спор. Молбата, която сме депозирали пред съда, за нередовностите по молба ищеца, считам, че съдът може да възприеме това във всеки един етап от първоинстанционното производство преди да обяви делото за решавате, и не виждам пречка, че съдът сам е установил, че има нередовности. Моля да се приемат доказателствата, представени с молбата, доколкото те имат пряко отношение с твърдяното насилие. Тъй като молителите продължават да твърдят, че моята доверителка продължава да осъществява насилие спрямо И. И., представям и моля да приемете писмени доказателства, те са приети по другите ни дела – становище от Община П., от „***“ от 10.06.2021 г., заключителен доклад от Фондация „***“, която изследва изцяло случая на С.Д. и заключава в своето психологично заключение, че тя е жертва на едно продължаващо домашно насилие, включително и в периода, за който молителят твърди, че той е станал обект на домашно насилие. Както и желая да представа социални доклади, известни на другата страна, от ДСП П. и ДСП С., от които е видно, че майката ползва социални услуги, настанена е в кризисен център, първо в С. и след това в П., където са осъществени две срещи на детето с бащата, по желание на майката, вкл. и вчерашната. Затова се е осъществила срещата на детето с бащата по нейно желание. По отношение на искането на молителя да се отмени определението на съда в частта, с която е допуснал изслушването на 2 бр. дискове, представени от страните, считам, че това не са доказателства, които можем да ползваме в процеса и се присъединявам към искането на колежката, като заявявам, че не желаем да бъдат слушани записите от дисковете, с оглед на това, че същите не са годни доказателствени средства по ГПК.

3

С оглед изявленията на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си в частта, с която е допуснал изслушването на представените в с.з. 2 броя диска.

След приключването на делото с вляза в сила съдебен акт, същите ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на страните.

С оглед изявленията на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на самоличност СЕ СНЕ, както следва: допуснатия свидетел, чиято

П. Н. П. - 46 год., българин, бълг.гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност, която носи съгласно разпоредбите на чл.290, ал.1 от НК. Същият обеща да говори истината.

Свид. П.: Работя в РУ – гр. С., като ***. Мисля, че се сещам за какво става въпрос. Беше получен сигнал от ОДЧ за възникнал скандал на ул.

„*** в гр. С., на 26.08.2020 г. Точния час не се сещам, може би беше около 13.30 часа, по обяд. Бяхме с колегата И. и Ж., извън С., за което отреагирахме малко по-бавно. Пристигайки на място, скандал вече нямаше, установихме само живущите на адреса И.С. и родителите му. От тях разбрахме, че малко преди нашето пристигане, е възникнал скандал между бащата на И.С. и майката на детето С., и майка й С., по време на осъществяване на свиждане. Ответната страна бяха вече отвън, след което изслушахме и двете страни. Депозираха жалби и двете страни.

Съставихме предупредителни протоколи съгласно ЗМВР и общо взето това е, което знам по случая. Имат спор за упражняване на родителските права, водят и двете страни дела. И това са поводите за скандалите 4 помежду тях. По данни на тъжителите, подали сигнала, С.Д. била избутала бащата на И.С. по стълбите на къщата. Лично аз на други техни скандали не съм ходил. Няколко жалби имат, които съм ги разглеждал аз, между двете страни, но на скандали между страните лично не съм ходил.

Детето е в момента е при майката. Там, във въпросния случай в края на месец април бях в отпуск, и не съм запознат със случая.

На въпроси от адв. Х.: Сещам се за С. Р., но не си спомням дали са снети сведения от нея. Мисля, че на по-късен етап, след като жалбата беше входирана, може и да е било същия ден, но не помня. С. Р. живее срещу И. и е била очевидец на случилото се.

На въпроси от адв. Н.: Нямам спомен, каквото е отразено в сведението, което съм снел, това е. Общо взето е едно правене „на пук“ малко. Претенциите на Стела са за детето основно. Единствено само съм ги търсил по повод проверка по жалбите. Ако е идвала в С., не мие известно. Всички жалби които съм разглеждал са във връзка с детето.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели в режим на довеждане, чиято самоличност СЕ СНЕ, както следва:

С. Г. Р. – 70 г., българка, бълг. гражданин, неосъждана, без родство със страните.

Р. И. С. – 58, г., българка, бълг.гражданин, неосъждана, майка на молителя И. С. С..

С. С. Б. – 55 г., българка, бълг.гражданин, неосъждана, майка на С.Д..

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят съгласно чл. 290, ал.1 от НК. Същите обещаха да говорят истината, след което в залата остана само свидетелката С. Р..

5

Свид. С. Р.: Живея в С., на ул. „***, точно срещу И.С.. Знам за какво съм тук. На 26.08.2020 г. дойдоха в С. С. и майка й, да видят детето.

Някъде към обяд беше. Точно не мога да кажа часа. С. започна да вика по улицата още от пътната вратичка, да крещи – „Дайте ми детето, искам да го видя, И., ти си ***, ти си ***, ти си ***“. Почна да го обижда. Аз бях във двора си. Имам точно до оградата барбекю, където правих буркани.

Р. и И. бяха отвън, и казаха – „С., не викай толкова много, детето спи.

Като се събуди ще го видиш“. Обаче тя продължи да го обижда и вика на Р. – „Млъкни, ма,***, ти ли ще ми кажеш какво да правя аз“. А на И. викаше – „Ти си ***, ***, ***“. Такива глупости. После майка й я дръпна на една страна и тръгнаха нагоре по улицата и след малко се върнаха и влязоха вече в тях. Детето се беше събудило. И. и Р. ги поканиха, баща му на И. го нямаше. Те влязоха вътре, а аз не можех да чувам вече какво си говориха. После се върна баща му на И. - С., какво са си говорили не знам, изведнъж запознаха да се чуват високи гласове, като пак не се разбираше какво се говори. Майката на С. излезе на улицата с детето, а С. го настигна С. по стълбите, блъсна му ръцете, дръпна С., той изтърва багажа, чантата, носеше покупки, те се пръснаха по стълбището. Това е, което видях. След известно време те изчезнаха и вече ги нямаше. Една седмица преди това на 21-ви, мисля че беше, те дойдоха пак С.и майка й, обаче И. и баща му бяха завели детето на море. Бяха ангажирали стая за два дни да са там. С. беше предупредена, че ще ги няма. Те ми казаха – „Ние ще отиваме на море, тя С. се обади, че ще идва, но ние вече бяхме ангажирани стаята и ние я предупредихме за това.“ Но въпреки това, те дойдоха. Дойдоха, гледат - заключено викат – „Къде са тези хора“.

Казвам им – „На море отидоха“. И те викат – „Ами колата им е тука.“, а аз им казвам – „Ами те са с другата кола.“ Те хората си имат две коли.

Всичко си имат устроено. Преди това са идвали на рождения ден на детето. Майка й дойде преди обяд, С. дойде след обяд. Не дойдоха заедно двете. Посрещнаха ги пак. Винаги са ги посрещали. Малко преди рождения ден, идва С. с една нейна приятелка, със сестра й, с мъжа на сестра й, много хора бяха. Три деца водеха. Пак ги посрещната. Децата си играха до късно на улицата, ритаха топка. Сигурно до 7 часа вечерта си играха децата. Не знам, лошо нищо не мога да кажа за тези хора. Те са хора уважавани. Не са някои така да ги наричат, да ги обиждат. Това 6 нещо за първи път го виждам и чувам. Сега не живеят с И. заедно. С. даде детето на И.. С. идва да вижда детето си в С., след като го даде на И..

Винаги са й давали да си вижда детето, никога не са й отказвали. Вече, последно време срещите с детето бяха в социалните грижи. Вече там им бяха срещите. Те не са й отказвали никога да вижда детето, но може би след този инцидент, който стана, не знам какво е станало по-нататък, но срещите ставаха в социалните грижи.

На въпроси на адв. Х.: С. излезе с детето на улицата. Те и другите комшии чуха, когато обиждаше И.. Даже внучето им беше на гости, детето им спеше, то се събуди от гюрлутията. Даже ме питат – „Каква е тази гюрлутия?!“. Аз им казвам – „Ами С. викаше отвън.“ На въпроси на адв. Н.: Правих буркани тогава и аз не мога непрекъснато да седя, но то се чува дори и да си прав или седнал.

Оградата ми е открита. Ние сме хора любопитни. На едно ниво са ни дворовете – моят и на И. двора. Има видимост. Бях в отпуска тогава и си правих буркани, затова помня.

На въпрос на съда: Аз видях полицейска кола. Идва едно момче.

Понеже нямаше вече гюрлутия, аз не обърнах внимание.

Свид. Р. И: Аз съм майка на И. С. С. и желая да свидетелствам. Ще Ви кажа, че С., откакто дойде в нас, ние я приехме като наша снаха.

Грижехме се всичко добро да бъде, все пак имаме един син. Но това момиче, в последствие започна проявява странно и агресивно поведение.

Не знам в каква депресия беше изпаднала, но начупи банята. Посягала е на И. и пред мен да го бие, изобщо за няма нищо. На 08.08.2020 г., мисля че беше, надвечер звъня С. на Вайбър. Преди това бяхме на рожден ден, тя идва със сестра си и други хора, но на 8-ми август, може би към 7 и нещо, звънна по Вайбър, за да види детето. И. пусна Вайбър-а, аз го държах детето. С., не знам защо, но се показа по черен сутиен и веднага започна да вика, да псува – „***, ***“. Започна да обижда В., да го псува.