Решение № 1027 от 29.10.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

1027/29.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На втори октомври през две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2547 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са пет положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на претендираната договорна лихва, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на такса разходи, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД – по отношение на претендираната неустойка и чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за мораторна лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт К.

Г. В. М.срещу Е. Р.Ю., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на 28.08.2017 год. между „***“ АД и ответника Е. Р.Ю. бил сключен Договор за паричен заем с №3025141 по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответницата сумата от 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорена лихва в размер на 124.56 лева, чрез 8 месечни погасителни вноски всяка в размер на 115.57 лева, платими в срок до 28.04.2018 год. В същото време заемателят при подписване на договора е поел задължение в 3-дневен срок да предостави на заемателя обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, чиито доходи да отговарят на конкретни условия. Това условие не било изпълнено от длъжника, поради което съгласно клаузите на договора на последния била начислена неустойка в размер на 726.80 лева, която сума следвало да бъде разсрочена на осем равни месечни вноски, всяка една в размер на 90.35 лева. Общата погасителна вноска по този начин била в размер на 206.42 лева. На същия била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 31.10.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва бил 23.31 лева, който представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

В исковата молба излагат, че длъжникът заплатил сумата от 206.42 лева, с която били погасени 90.85 лева – неустойка, 26.66 лева - договорна лихва и 88.91 лева – главница. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 28.04.2018 год., като същият не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.01.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., сключен между „***“ АД и „***“ ООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №3025141/28.08.2017 год.

Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват пет положителни установителни иска с цена съответно 711.09 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с №3025141 от 28.08.2017 год., 97.90 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2017 год. до 28.04.2018 год., 635.95 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.10.2017 год. до 28.04.2018 год., 18.00 лева – такса разходи и 23.31 лева –обезщетение за забава, считано от 31.10.2017 год. до 31.05.2018 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 30.09.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора оспорва активната процесуална легитимация на ищцовото дружество и на пълномощника на същото. Твърди, че клаузите на договора относно неустойката, договорената между страните лихва и претендираната такса са нищожни, поради нарушение на добрите нрави и несъобразяване с разпоредбите на чл.26 от ЗЗД.

Оспорва валидността на договора за цесия, като твърди, че длъжникът не е бил редовно уведомен за същата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично.

За него се явява назначения особен представител – адв.С.Г. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства заявява, че счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2017 год. между „***“ АД и ответника Е. Р.Ю. бил сключен Договор за паричен заем с №3025141 по силата, на който Заемодателят предоставил на ответницата сумата от 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорена лихва в размер на 124.56 лева, чрез 8 месечни погасителни вноски всяка в размер на 115.57 лева, платими в срок до 28.04.2018 год.

Съгласно клаузите на договора в случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни дължи на заемателя заплащане и на такса разходи, включваща изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др. за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни, като размерът на всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45.00 лева. В тази връзка на длъжника била начислена такса разходи в размер на 18.00 лева. Заемателят при подписване на договора е поел задължение в 3-дневен срок да предостави на заемателя обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, чиито доходи да отговарят на конкретни условия. Това условие не било изпълнено от длъжника, поради което съгласно предвиденото в чл.4 от договора на последния била начислена неустойка в размер на 726.80 лева, която сума следвало да бъде разсрочена на осем равни месечни вноски, всяка една в размер на 90.35 лева. Общата погасителна вноска по този начин била в размер на 206.42 лева.

На същия била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 31.10.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва бил 23.31 лева, който представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът заплатил сумата от 206.42 лева, с която били погасени 90.85 лева – неустойка, 26.66 лева - договорна лихва и 88.91 лева – главница. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 28.04.2018 год., като същият не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.01.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., сключен между „***“ АД и „***“ ООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №3025141/28.08.2017 год. „***“

АД /понастоящем „***“ ЕАД/ е правоприемник на „***“ ООД. Последното било упълномощено в качеството си на цесионер по договора да изпрати уведомление до длъжника. До ответника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД били изпратени Уведомителни писма от „***“ АД на 03.01.2018 год. и 07.08.2018 год., които са били върнати с отбелязване, че не съществува такъв адрес.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:

Договор за паричен заем

№3025141/28.08.2017 год., Тарифа на „***“ АД, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 год., Потвърждения за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Приложение №1/01.01.2018 год. към договора за цесия, Пълномощно, Уведомително писмо от 03.01.2018 год., Уведомително писмо от 06.08.2018 год., Известие за доставяне, Пълномощни, Вносна бележка за заплатена държавна такса, от материалите приложени по ЧГД №1570/2018 год. по описа на ШРС, трудов договор №219/08.09.2017 год., служебна бележка изх. №371/17.06.2019 год., 2 бр. седмични отчети за парични постъпления от КК, пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че остатъка от задължението на ответницата към датата на цесията е 1465.38 лева, от които 711.09 лева - главница, 97.90 лева - договорна лихва, 635.95 лева – неустойка, 18 лева – разходи за събиране, 2.44 лева – лихва за забава; че след прехвърляне на вземането не са постъпвали плащания от ответницата, законната лихва за забава за периода от 01.02.2018 год. до 01.05.2018 год. е 20.87 лева; че общо задължението на ответницата към датата на подаване на заявлението н съда е в размер на 1486.25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения на 28.08.2017 год. между „***“ АД и ответника Е. Р.Ю. Договор за паричен заем с №3025141 Заемодателят е предоставил на ответницата сумата от 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. В същото време не се спори между страните, че Ю. е забавила плащането на част от падежните вноски, като последното и единствено плащане е постъпило на 09.10.2017 год. в размер на 206.42 лева и с него е била погасена главница в размер на 88.91 лева, лихва в размер на 26.66 лева и неустойка в размер на 90.85 лева или това е била първата погасителна вноска по договора.