Решение № 121 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600007 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Делото е образувано по въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали и въззивна жалба от адв. И. Б., повереник на частните обвинители Н. В. А. С. Х. В. и Р. Х. В. срещу Присъда № 5 от 10.06.2024 г., постановена по НОХД № 190/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

С посочената присъда, съдът е признал подс. Н. И. Н. с ЕГН **********, за невинен в това да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда, съдът е признал подс. Т. Ю. Ю. с ЕГН **********, за невинен в това да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

С обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Във въззивния протест и допълнителното изложение към протеста на 1

Окръжна прокуратура – Кърджали се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин се доказва, че подсъдимите Н. и Ю. виновно в условията на независимо съпричиняване са извършили престъпленията за които са предадени на съд по чл.123, ал.1 от НК. Прави се искане въззивният съд да отмени оправдателната присъда, като признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и им наложи съответни наказания.

Във въззивна жалба на адв. И. Б., повереник на частните обвинители Н.

В. А. С. Х. В. и Р. Х. В. се излагат доводи, че присъда е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалния закон. Прави искане въззивният съд да отмени оправдателната присъда, като признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и им наложи съответни наказания.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира да се отмени протестираната присъда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и делото да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Счита, че обвинителният акт не е прецизен и не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. Има неяснота относно докладването - кой на кого трябва да докладва - подсъдимият Ю. на подсъдимия Н., съобразно йерархията и длъжностните им характеристики, което нарушава правото им на защита, а отделно двамата подсъдими имат противоречиви интереси, а са един защитник, което би трябвало да бъде констатирано още в разпоредителното заседание от първоинстанционния съд.

Ако не бъде уважено това му искане, представителят на държавното обвинение заявява че поддържам протеста и допълнителното изложение към него и предлага алтернативно, въззивният съд да отмени присъдата и осъди двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение в първата инстанция. В тази насока излага доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства от който се установява виновното поведение на подсъдимите. Счита, че изводите на първостепенният съд, че пострадалият нямал нужда от допълнителен инструктаж, тъй като бил дългогодишен работник и е бил наясно с всички опасности, които при тази процедура по хлориране на водата са били налични са неправилни. Освен изобщо не е имало дори някаква ажурна ограда пред басейна, за да може да предпази евентуално от подхлъзване и падане, както и там средства някакви за сядане - пейка, стол и т.н. конструкцията на вратите, пукнатините по металните части, греди и бетонната конструкция. Прокурорът счита, че има десетки нарушения, а в един момент Окръжен съд – Кърджали прави извод, че двамата са невинни и постановява оправдателна присъда, който извод е незаконосъобразен.

Адв. Б. се солидаризира и поддържа мотивите, изложени от представителя на държавното обвинение по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното съдебно 2 производство, което е посочила и в жалбата си. Освен това излага доводи, че мотивите към присъдата са изключително несъстоятелни, защото съдът е изложил всички факти и доказателства, имащи значение относно обуславяне съставомерността на деянието по чл. 123 НК и независимо, че първоинстанционният съд е посочил всички онези доказателства, които подкрепят обвинителната теза, накрая е правил извод, че подсъдимите не са виновни и не са събрани доказателства за тяхната виновност. Счита, че съдът неправилно е приел, че те не са виновни, защото някой друг е трябвало да отговаря, а именно ръководният орган на дружеството. На второ място, че не е било необходимо да се извършва такъв инструктаж, какъвто по закон се изисква, тъй като пострадалият бил дългогодишен работник. И на трето място, че пострадалият, макар и пенсионер не е трябвало да работи или не е трябвало да се съгласява да работи тази работа, тъй като не бил си поставил условията при какви по-добри условия трябва да работи. И не на последно място по важност е посочила, че при обсъждане на доказателствата и на експертизите първоинстанционният съд първоначално приема, че актът му се подкрепя и е солидарен със заключенията на вещите лица по тези експертизи, а след това не е възприел заключението на изготвената по делото строителнотехническа и здравословни и безопасни условия на труд експертиза, защото давала отговори на правни въпроси. Според повереника на частните обвинители това съвсем не е така, защото към експертизата при нейното назначаване са поставени конкретни въпроси, свързани със спецификата, която трябва да бъде изследвана, а именно за здравословни и безопасни условия на труд, за строително-техническата обезопасеност на този обект. В никаква степен вещите лица не са си позволили да дават отговори на правни въпроси, а това, че заключението на вещите лица не обслужва оправдателната теза, е съвсем друг въпрос. Предлага въззивният съд уважи както въззивната жалба, така и протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали, подкрепян от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив.

Защитникът на подсъдимите Н. И. Н. и Т. Ю. Ю. моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да потвърдите атакуваната присъда на Кърджалийския окръжен съд като обоснована, постановена при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд положи достатъчно усилия, за разлика от прокуратурата и разследващите органи на досъдебното производство, да изясни делото от фактическа и правна страна. Независимо, че подзащитните му не били привлечени като обвиняеми веднага, а това е станало едва две години и половина след настъпилия трагичен инцидент с техния колега. Твърди, че по искане на защита били разпитани както поемните лица, така и полицейските служители и служителите на „Гражданска защита“ и „Пожарна безопасност“, които първи са се отзовали на подаден сигнал за намерен труп в гравитачния резервоар. Тези гласни доказателства не били събрани повече от две години и половина. Именно поради това делото било изяснено от фактическа и правна 3 страна, като от писмените и гласните доказателства се установило, че със своите действия и бездействия подзащитните му не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123 от НК. Счита, че само експертизата - съдебнотехническа, строителна и здравословно и безопасни условия на труд експертиза, чието заключение правилно съдът не кредитирал не е достатъчна за осъдителна присъда. Освен това, в конкретния случай се установило безспорно, че пострадалият като дългогодишен работник във „ВиК“ ЕООД не е имал задължението да извършва хлориране и дезинфекциране на водата в този гравитачен резервоар, който се е намирал над село П.. Нито му е било възложено, нито е бил задължен да хлорира и това обстоятелство се установявало не само от гласните доказателства, събрани по надлежния ред и от инструкциите за безопасна работа с хлорна вар, но и от представените писмени доказателства относно съхранението на хлорната вар, редът и начинът на работа от отделните служители. В конкретния случай на 12-ти срещу 13-ти май 2020 г. единият от подзащитните му не е възложил, не е имало изискване хлорната вар да бъде изсипана в този гравитачен резервоар, което и по принцип не е правилно, тъй като хлорната вар и хлорирането и дезинфекцирането на водата във водопреносната мрежа на с. П. е ставало в друг обект, собственост на „ВиК“ ЕООД. От друга страна, по отношение на твърдението, че било извършено и нарушение на Наредбата за инструктажа, тъй като пострадалият не бил ежедневно инструктиран, съдът е изложил подробни съображения, още повече, че осъществяваната дейност не е изисквала ежедневен инструктаж. Той е бил инструктиран и доказателствата са представени по делото и са обсъдени от съда, че на него му е проведен начален, както и периодичен инструктаж, срещу което той се е подписал.

Поради изложеното защитата счита, че не се установява по някакъв начин със своите действия или бездействия подзащитните му да са допринесли и да са причинили при независимо съпричиняване смъртта на Х. А., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, която представлява източник на повишена опасност. По отношение на твърдението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на двамата подсъдими, счита, че в конкретния случай не е налице противоречие в техните интереси, поради което и не е налице пречка същите да бъдат защитавани от един защитник. С оглед на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваната присъда като правилна, обоснована и постановена при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Подс. Н. И. Н. заявява, че поддържа това, което е заявил неговият защитник. Изразява съжалява, че колегата му си отишъл по такъв нелеп начин, но не счита, че има вина в случая, поради което моли да се потвърди присъдата на Окръжен съд - Кърджали.

Т. Ю. Ю. също поддържа становището на защитника му. Заявява, че съжалява за случката с колегата му но е невинен и иска се потвърди решението на Окръжен съд – Кърджали.

4

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящата въззивна инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание водят до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса и тъй като тези нарушения са от рода на абсолютните такива и са неотстраними в този етап на наказателното производство, те всякога водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд - аргумент от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

В мотивите към съдебния акт на проверявания съд липсва цялостен анализ на доказателствата, съобразен с императивната норма на чл.305, ал.3 НПК, задължаваща съда да посочи въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени посочените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - а това се субсумира под разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, което също е абсолютно основание за отмяна на присъдата. Мотивите на съда не покриват критериите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за пълно, всестранно и обективно обсъждане на доказателствените източници по делото, както и за внимателната им преценка след поединична и съвкупна преценка и оценка на всички писмени и гласни доказателства с оглед на действителното им съдържание и логичен смисъл. Дължимият анализ и надлежна оценка на доказателствата съдът е заменил с декларативното изброяване и позоваване на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, на приетите и приложени по делото писмени доказателства и на заключенията на изготвените по делото експертизи с изключение на изготвената съдебна строително-техническа и здравословни и безопасни условия на труд в частта й относно направените констатации и изводи за отговорността и виновността на посочените в експертизата лица, а именно двамата подсъдими и пострадалия, тъй като съдът е приел, че това са правни въпроси, чиито отговор следва да се даде с присъдата, а не от вещите лица. В мотивите липсва пълен и задълбочен анализ на попосочените доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.