Определение № 30657 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30657 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110118853 по описа за 2026 година

С молба от 20.08.2026 г., докладвана на съда на 24.08.2026 г., поради обстоятелството, че същата е била адресирана до 161-и състав, а не до разглеждащия делото – 63-и състав, ищецът твърди да е изпълнил указания на съда, дадени с определение № 28803/08.08.2026 г.

С определение Рег.№ 28803 / 08.08.2026 по настоящото дело на страната са дадени указания за отстраняване на нередовност по исковата молба, свързан с неяснота относно предмет на делото.

Ищецът твърди, че предявява частичен отрицателен установителен иск.

Същевременно обаче посочва, че изпълнителното дело е било образувано при общ дължим размер по изпълнителния лист от 13 795.30 евро. До момента твърди, че са платени 6389.06 евро от ищеца-длъжник по изпълнителното дело. Следователно посочва, че разликата от тези две суми е 7 406.24 евро. От тази сума намира, че част от нея е погасена по давност. На следващо място, посочва, че извън тези 7406.24 евро /част от които смята, че не дължи поради настъпила давност/, то остатъкът до 17 425.65 евро не се дължал въобще, защото тази формираща се сума от 10 019.41 евро /17425.65-7406.24/ била получена от служебно капитализирани законни лихви върху непроменяната от 13 години главница. Същата бил непроменяна, защото ЧСИ неправилно разпределял постъпвалите ежемесечно плащания към други пера, а не към главницата. От тези твърдения съдът намира, че се установява притиворечие между тях и твърдението, че искът се предявява като частичен. Страната твърди, че не дължи 10 019.41 евро, както и давностената сума от остатъка 1

7406.24 евро, като посочва, че в действителност от изложеното в молбата става ясно, че се твърди, че има остатък по изпълнителното дело, който се дължи /смята, че е под 5400 евро/. Следователно оставащата по изпълнителното дело сума, която се твърди, че към момента на исковата молба е 17 425.65 евро, се смята, че се дължи частично, а за останалата част се претендира недължимост поради настъпила давност и поради неправомерно разпределение на постъпленията от страна на ЧСИ. Следователно по тези мотиви не може да се направи заключение, че се твърди претенция за частичен отрицателен установителен иск, въпреки че страната го твърди изрично.

С допълнителна уточнителна молба от 20.08.2026 г. ищецът е посочил, че не дължи 11 665.76 евро, представляващи главница и лихва по изпълнителното дело, която сума представлявала частична претенция. В този смисъл указанията на съда не са изпълнени. Отново е налице противоречие в твърдението „частичен иск“ и изложените мотиви.

От така подадената искова молба не става ясно отново дали се претендира част от обща недължима сума, коя е тя и каква част от нея е предмет на настоящия иск. Още повече, ищецът твърди, че една част от сумата от 11 665.76 евро не се дължи поради плащане, а друга поради изтекла погасителна давност, като отново не става ясно за коя сума какво е твърдението.

Съдът следва да укаже на страната да заяви по ясен и недвусмислен начин каква сума смята, че не дължи и каква част от нея претендира с настоящия иск. В получената от съда молба от 20.08.2026 г. се посочва, че се оспорва дължимостта на 11 665.76 евро по изпълнителното дело, като не се посочва тези 11 665.76 евро да са недължима част от по-голяма сума. Въпреки това страната отново посочва "частичен отрицателен иск", като не изяснява коя е общата сума, която твърди, че не дължи и за каква част предявява настоящия иск.

Частичен иск има, когато ищецът твърди, че има едно по-голямо вземане, но предявява иск само за част от него. Например, ако твърди, че не дължи общо 10 000 евро, но иска съдът да установи недължимост само на 5 000 евро.

А не, когато изпълнителното дело е за по-голяма сума, от която се оспорва като недължима само част.

В случая обаче, ако твърдението е, че от общо 17 425.65 евро, 11 665.76 2 евро не се дължат, и ищецът иска съдът да установи недължимостта именно на тези 11 665.76 евро, това не е частичен иск само защото се оспорва част от общия дълг. Това е иск за конкретно определена част от изпълняваното вземане. Въпреки това страната поддържа твърдението, че предявява частичен иск, като посочва, че смята, че 11 665.76 евро не се дължат поради настъпили плащания и частична давност.

Следва да бъдат дадени последни указания на страната да посочи ясно каква сума счита, че не се дължи поради извършени плащания и каква сума счита, че не се дължи поради настъпила погасителна давност. Следва да посочи дали сборът на тези суми представлява пълния предмет на предявения иск или същите са само част от по-голяма сума, чиято недължимост твърди. В последния случай следва да посочи какъв е общият размер на сумата, чиято недължимост твърди, и каква част от нея предявява с настоящия иск.

По делото е направено и искане за допускане на обезпечение на предявения по чл. 439 ГПК иск чрез спиране на изпълнителното дело. Същото е отправено с исковата молба, по която съдът, на когото делото първоначално е било разпределено, е констатирал нередовности и е дал указания за отстраняването им, като е отложил произнасянето по искането за обезпечение до изпълнение на дадените указания.

Към настоящия момент нередовностите не са отстранени, въпреки дадените с две разпореждания указания. Същевременно искането за обезпечение следва да бъде разгледано своевременно, доколкото естеството на обезпечителното производство предполага бързо произнасяне по направеното искане. С оглед на обстоятелството, че произнасянето по обезпечението вече е било отложено поради предоставената на страната възможност да отстрани нередовностите, но същите не са отстранени, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното искане.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция. За да извърши тази преценка, съдът следва да разполага с ясно определен предмет и размер на предявения иск.

3

В настоящия случай обаче предметът на иска продължава да не е ясно определен. Страната поддържа, че предявява частичен отрицателен установителен иск, като същевременно не е изяснила какъв е общият размер на сумата, чиято недължимост твърди, и каква част от нея е предмет на настоящия иск. Не е изяснено и каква част от претендираната недължимост се основава на извършени плащания и каква – на изтекла погасителна давност.

При тази неяснота съдът не може да извърши необходимата преценка за наличието на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК, включително относно вероятната основателност на иска и съответствието на поисканата обезпечителна мярка с предмета и размера на спора.

Поради изложеното искането за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното дело следва да бъде оставено без уважение.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправено с исковата молба искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното дело.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като представи уточнителна такава с препис за насрещната страна, като уточни исковата молба съобразно мотивите на настоящото разпореждане и посочи какъв е размера на твърдяната за недължима сума, както и дали предявява в настоящия иск само част от нея или твърди, че не дължи конкретна сума, която представялва и целия предмет на иска.

Определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС чрез СРС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4