Решение № 169 от 12.08.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Смолян, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500269 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 73/25.03.2024 г. по гр.дело № 409/2023 г.

Маданският районен съд ОСЪЖДА Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ - гр.Мадан да заплати на Р. Ю. С. сумата от 6 080,91 лв., представляваща обезщетение по чл.226 ал.2 КТ за незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото му правоотношение е било прекратено, за периода 01.07.2023 г. - 16.10.2023 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за същото обезщетение за периода 05.06.2023 г. - 30.06.2023 г. и за горницата от 6 080,91 лв. до 7690,65 лв.

Също така, с решението е осъдено ОУ „Никола Йонков

Вапцаров“ - гр.Мадан да заплати на Р. С. разноски по делото в размер 950 лв.; а по сметка на РС Мадан в полза на бюджета на съдебната власт - сумата 480,32 лв., представляващи държавна такса и разноски за експертиза.

1

Срещу решението в ЧАСТТА, с която е осъдено да плати на Р. Ю. 6 080,91 лв. обезщетение заради незаконно задържане на трудовата му книжка, е подадена допустима въззивна жалба от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“-гр.Мадан, чрез пълномощника адв.Д.К., с искане да бъде отменено и искът – отхвърлен.

Претендира и за разноските по делото.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по нея Р. Ю. С., чрез пълномощника адв.Р.Ч., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

От своя страна Р. Ю. С. с допустима насрещна въззивна жалба атакува решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му за горното обезщетение за периода 05.06.2023 г. - 30.06.2023 г. и за горницата от 6 080,91 лв. до 7690,65 лв. Иска нейната отмяна и уважаване на иска до пълния предявен размер от 7 690,65 лв. за целия исков период.

С отговор на насрещната въззивна жалба въззиваемият по нея ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“-гр.Мадан, чрез пълномощника адв.Д.К., я оспорва.

В съдебно заседание за училището-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. От пълномощника адв. Д.К. неговата жалба се поддържа чрез изпратена писмена молба, като същевременно се оспорва насрещната жалба на Р. С..

Със същата молба изрично се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Р. Ю. С., редовно призован, се явява лично и с настоящия си пълномощник адв.В.П., оспорва жалбата на училището и поддържа своята насрещна жалба. Представена е в определения от съда срок и писмена защита от адв.П.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.

По оплакванията в жалбата на училището съобразява следното:

2

Напълно състоятелен и обоснован е решаващият извод на съда, че на 30.06.2023 г. е възникнало задължението на училищетоработодател да оформи трудовата книжка на ищеца и да му я предаде.

Този извод се подкрепя от разказа на свидетелите Я. К., бивш директор на училището, и С.С. – учител в училището. Св.К.признава неизгодния за училището факт, че към края на м.юни - началото на м.юли 2023 г. при нея идва домакинката А.В., като и дава трудовата книжка на ищеца с думите: „Това е трудовата книжка на С..“ и и съобщава, че е открила книжката в несесер на С., намиращ се върху един шкаф в учителската стая. К. сочи, че А.Ф. е била запозната с факта, че свидетелката-тогавашна директорка, не е оформила трудовата книжка на С., защото домакинката е била изпратена да пусне препоръчано писмо до същия, с което му се изпраща заповедта за освобождаване, неговото заявление, заявлението му за отказ, и уведомление да представи трудовата си книжка за оформяне. Свидетелката оформя трудовата книжка и моли св.С., която по онова време замества ищеца в часовете му по български език, да му каже, че трудовата книжка е открита сред вещите му и е оформена, да дойде да си я получи. Телефонният разговор между С. и ищеца става в присъствие на К., която разбира, че той не се чувства добре към онзи момент, за да дойде и да си получи книжката. След това работодателят не предприема изпращането на писмо с обратна разписка до ищеца. Трудовата книжка е намерена оформена в училището при проверката от Инспекцията по труда към 29.09.2023 г. в личното трудово досие на ищеца - т.9 от протокола за извършената проверка, като е дадено предписание да му се незабавно съгласно изискванията на чл.348, ал.3 КТ, със срок за изпълнение на предписанието – 12.10.2023 г.

Неправилно е разбирането в жалбата, че, след като книжката била открита случайно сред личните вещи на ищеца на 30.06.2023 г., това не означавало, че на посочената дата книжката била предадена от С. на работодателя, поради което последният не бил изпаднал в забава.

Напротив, след като книжката вече е в държане на работодателя, независимо как придобива държането и – в случая е открита от служител на работодателя сред вещите на ищеца в учителската стая, и работодателят е съвсем наясно, че следва да а оформи и да я предаде на работника, както категорично се изяснява от показанията на св.К., няма 3 значение, че не е предадена на работодателя от работника като нарочен акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, и, за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

В светлината на тези постановки правилно е прието от РСМадан, че моментът на предоставяне на трудовата книжка за оформянето и е 30.06.2023 г., когато е открита от домакинката В. сред вещите на ищеца в учителската стая и предадена на директорката К.. Няма спор, че не е изпълнена от работодателя процедурата по чл.6, ал.3 от НТКТС, поради което работодателят не се е освободил от последиците на своята забава до края на исковия период 16.10.2023 г. Изрично е прието в тълкувателното решение, че освобождаването от последиците става посредством изпращането на писмо с обратна разписка.

Ето защо не може да се приеме, че и устно уведомяване на ищеца имало същия ефект. Решението, на което се позовава жалбоподателят № 553/15.07.2010 г. по гр.дело № 206/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, е постановено преди тълкувателното решение, поради което приложение намира разрешението, възприето в тълкувателния акт. В под.смисъл е напр. Решение № 133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г., IV г. о.

Неоснователна се явява и насрещната въззивна жалба, подадена от Р. С. против решението в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за периода 05.06.2023 г. - 30.06.2023 г. и за горницата от 6 080,91 лв. до 7690,65 лв.

Не се установява през този период трудовата книжка да е била предадена от работника на работодателя.

В исковата молба се твърди, че с писмо изх.№ 70 от

4

06.06.2023г. на Р. С. му била изпратена Заповед № 281/02.06.2023 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, като в същото писмо работодателят му указал да си представи трудовата книжка за оформяне. След получаване на това писмо, ищецът провел телефонен разговор с работодателя си и го уведомил, че трудовата му книжка се намира в сградата на училището в гр. Мадан и по - конкретно в бюрото му, в учителския му кабинет, като помолил да го уведомят след оформяне на трудовата му книжка, за да си я вземе, тъй като същата му е необходима както за регистрация в бюрото по труда към Агенция по заетостта, така и при започване на нова работа.

По-късно, в подаденото от ищеца писмено становище по отговора на исковата молба с вх.№ 207/19.01.2024 г., се твърди нещо поразлично - че още на 05.06.2023 г. указал на директорката точното местонахождение на неговата трудова книжка, като дори възнамерявал да и я даде, но тя го изгонила от училището, понеже на същата дата отишъл да си оттегли молбата за напускане.

Установява се от събраните доказателства, че на 02.06.2023 г.

Р. С. подава заявление с вх.№ 165, с което уведомява работодателя, че желае да му бъде прекратен трудовият договор, считано от понеделник – 05.06.2023 г. Върху заявлението е поставена резолюция „Да.“ от тогавашния директор – св.Я.К., като е отбелязано: „съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.06.2023 г.“ Издадена е от същия директор заповед № 281/02.06.2023 г., според която на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ и заявление с вх.№ 165/02.06.2023 г., се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с училището.

На 05.06.2023 г., в 07:40 часа, ищецът подава следващо заявление, с вх.№ 168/05.06.2023 г., с което оттегля молбата си за прекратяване на трудовия договор от 02.06.2023 г. “предвид факта, че същата написах в състояние на стрес и емоционален дисбаланс по-малко от 1/един/ час след освобождаването ми от РУ-Мадан.“ В заявлението се твърди, че С. не е извършил нищо нередно и непристойно, което да го кара да се срамува или да бъде повод за освобождаването му като учител.

На същата дата 05.06.2023 г., съгласно протокола на л.31 от делото на РС, с изх.№ 169/05.06.2023 г., Р. С. отказва да получи горната заповед за прекратяване на трудовия договор - № 281/02.06.2023 г., подписан и от двама свидетели-учителки в ответното училище.

5

На 06.06.2023 г. на ищеца е изпратено писмо с изх.№

70/06.06.2023 г., с което директорът на училището, в отговор на заявлението на С. с вх.№ 168/05.06.2023 г. за оттегляне на заявлението за прекратяване на трудовия договор, го уведомява, че с посочената заповед и въз основа на заявлението му с вх.№ 165/02.05.2023 г. трудовият му договор е прекратен, считано от 05.06.2023 г. Приложена му се и изпраща заповедта за прекратяване, връчена му на 05.06.2023 г. в присъствието на свидетели.

Последното изречение от писмото е: „Представете трудовата си книжка за оформяне“. Това писмо е получено от ищеца на 07.06.2023 г., както се вижда от известието за доставяне на л.36 от делото на РС.

Както се посочи по-горе по повод въззивната жалба на училището, от показанията на св.Кичукова се изяснява, че към края на м.юни началото на м.юли 2023 г. при нея идва домакинката А. В. като и дава трудовата книжка на ищеца с думите: „Това е трудовата книжка на С..“ и и съобщава, че е открила книжката в несесер на С., намиращ се върху един шкаф в учителската стая. К. сочи, че А. В. е била запозната с факта, че свидетелката-тогавашна директорка, не е оформила трудовата книжка на С., защото домакинката е била изпратена да пусне препоръчано писмо до същия, с което му се изпраща заповедта за освобождаване, неговото заявление, заявлението му за отказ, и уведомление да представи трудовата си книжка за оформяне.

Това се потвърждава от обсъденото в предходния абзац писмо до ищеца от 07.06.2023 г.

Свидетелката К. оформя трудовата книжка и моли св.С., която по онова време замества ищеца в часовете му по български език, да му каже, че трудовата книжка е открита сред вещите му и е оформена, да дойде да си я получи. Телефонният разговор между С. и ищеца става в присъствие на К., която разбира, че той не се чувства добре към онзи момент, за да дойде и да си получи книжката. След това работодателят не предприема изпращането на писмо с обратна разписка до ищеца и така до м.октомври 2023 г.

В случая следва да се отчете споменатото по-горе противоречие между твърдението в исковата молба и твърдението на ищеца в писменото становище по отговора на исковата молба с вх.№ 207/19.01.2024 г., че още на 05.06.2023 г. указал на директорката точното местонахождение на 6 неговата трудова книжка, като дори възнамерявал да и я даде, но тя го изгонила от училището, понеже на същата дата отишъл да си оттегли молбата за напускане. В исковата молба се съобщава друго – че след получаване на писмото от 06.06.2023 г. от училището, ищецът провежда телефонен разговор с работодателя си и го уведомява, че трудовата му книжка се намира в сградата на училището в гр. Мадан и по - конкретно в бюрото му, в учителския му кабинет, отправяйки в същото време молба да го уведомят след оформяне на трудовата му книжка, за да си я вземе. Така ищецът веднъж твърди, че още на 05.06.2023 г. указва точното местонахождение в училището на своята трудова книжка, а в предходен момент – че това става в телефонен разговор в друг ден – разговор, за който е видно от писмото и обратната разписка, че не може да се е провел преди 07.06.2023 г., на която дата С. получава писмото на училището с изх.№ 70.