Решение № 5946 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5946 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100502628 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 41041/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав, e отхвърлен като неоснователен предявеният от „МИСТЪР КЛИЙН“ ЕООД- гр. София /ЕИК 206263661/ срещу „МАРКОВС ИНВЕСТ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 201614213/ иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 300 лв.- неустойка за прекратяване на съществуващ помежду им Договор за абонаментно почистване № 2303 на обект, представляващ Медицински център „Марковс“ с адрес: гр. София, ул.“Бадемова гора“ № 20. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Мистър Клийн“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „Марковс Инвест“ ЕООД сумата 1 200 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „МИСТЪР КЛИЙН“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума- договорна неустойка, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна „Марковс Инвест“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 1

ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от „Мистър Клийн“ ЕООД осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, или като санкция. Поради това тя се дължи, независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Неустойката е акцесорно задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за плащането на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за липса на визираните в чл.92 ЗЗД материално- правни предпоставки за присъждане на претендираната договорна неустойка и респ. за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 1.03.2023 г. договор за абонамент № 2303 с предмет:

„абонаментно обслужване /почистване/ в работни дни от 6.00 до 8.30 часа на част от офис- сграда- обект „Медицински център Марковс“ с адрес: гр. София, ул.“Бадемова гора“ № 20, съгласно оферта на изпълнителя от 27.01.2023 г. и Приложение № 1, които са неразделна част от договора“. По силата на този договор ответникът „Марковс Инвест“ ЕООД /абонат, възложител/ възложил на ищеца „Мистър Клийн“ ЕООД /изпълнител/ извършването на ежедневно почистване в работни дни на части от сградата на „Медицински център Марковс“, включващи кабинети и общи площи, кухненски бокс и стая за почивка и санитарни възли, според посоченото в Приложение № 1 към договора. Дейностите по абонаментното обслужване /почистване/ са започнали на 1.03.2023 г. и са преустановени на 30.04.2024 г., когато от страна на ответника било отправено до ищеца изявление /уведомление/ за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията му по него и системно грубо нарушение на същите, изразяващо се в системно непочистване на обекта, особено на санитарните възли в него, преждевременно напускане /преди края на заложеното в договора работно време- 8.30 часа/ на обекта от служители на ищеца, оставяне на медицинския център отворен и допускане на пациенти в него преди началото на работното време.

В случая ищецът претендира заплащането на договорна неустойка за неизпълнение на произтичащо от сключен с ответника на 1.03.2023 г. договор за абонамент № 2303 /с предмет: „абонаментно обслужване /почистване/“, задължение, основана на клаузата на т.7.4 от същия, според която при прекратяване на договора от страна на абоната /ответника/ по реда на чл.7.3, без писмено предизвестие, абонатът 2 дължи на изпълнителя /ищеца/ неустойка в размер на една месечна такса, описана в т.3. Клаузата на т.7.3 от договора гласи, че прекратяване на договора може да се извърши едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие от 30 календарни дни до другата, с изключение на случаите, предвидени в т.6.2 /при неспазване на срока за плащане/. Уговорената между страните месечна такса е в размер на 3 300 лв.- съгласно т.3 от договора.

Според фактическите твърдения на ищеца процесният договор бил прекратен едностранно от ответника- абонат, без да е спазено посоченото по- горе 30- дневно предизвестие, поради което и била задействана неустоечната крауза на т.7.4 от договора.

Според фактическите твърдения на ответника договорът бил развален от негова страна, „поради грубо и системно неизпълнение на поетите задължения“ от страна на ищеца, поради което и договорно основание за плащането на неустойка в случая липсва.

Спорният по делото въпрос дали облигационната връзка между страните е прекратена поради разваляне на договора от страна на абоната- ответник, или поради прекратяването му от същия при условията на т.7.3 от договора, е разрешен правилно от първоинстанционния съд, като е прието, че договорът е развален извинсъдебно от ответника, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца.

Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са налице законовите предпоставки за упражняване правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора. Правото на разваляне на двустранен договор е законоустановено в чл.87 ЗЗД, поради което и съществува за двете страни по правоотношението. От цитираното по- горе уведомление, получено от ищцовото дружество /обстоятелство, за което не се спори между страните/, е видно, че ответникът- абонат /възложител/ е направил волеизявление за разваляне на договора, като е обосновал упражняването на това преобразуващо право с виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца- изпълнител по ежедневното почистване на процесния обект. Тъй като ответникът е бил изправен кредитор, а дружеството- ищец виновно не е изпълнявало свои договорни задължения, за „Марковс Инвест“ ЕООД е възникнало потестативното право да развали процесния двустранен възмезден договор с едностранно волеизявление /чл.87 ЗЗД/.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства /гласни доказателства: свидетелски показания на четиримата разпитани свидетели Г. С., Т. М., С. Б. и Р. К., преценени при условията на чл.172 ГПК, и електронна кореспонденция/, че работата по ежедневното почистване на процесния обект не е извършвана от служителите на ищеца точно в темпорално, количествено и качествено отношение.

Последните многократно оставяли непочистени части от обекта, за което получавали забележки и възражения от служители на ответника, като не изпълнявали и основното произтичащо от договора задължение- да извършват дейностите по почистването в определения в договора времеви диапазон- от 6.00 до 8.30 часа. Следва да се отбележи в тази връзка, че неспазването на крайния час за почистване не е оспорено от страна на ищеца. В случай, че са спазвали указания в договора краен момент за почистването8.30 ч., не би се достигнало и до оставяне на медицинския център отключен и допускането на пациенти в него по време, когато служителите му още не са заели работното си място, определено на 8.00 ч., според събраните гласни доказателства.

Преждевременното напускане на обекта е довело до неизпълнение и на друго, нормативно установено за ищеца /изпълнител/ задължение- да изпълнява 3 задълженията по договора с грижата на добър стопанин и да опазва имуществото на възложителя.

Предвид посочените недостатъци в работата на ищеца, явяващ се неизправна страна по договора, за ответника е възникнало потестативното право да развали същия при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД. С оглед естеството на извършваната работа по договора /ежедневно почистване/, имащ продължително действие, предпоставки за определянето на подходящ срок по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД в случая не са били налице.

Предвид характера на насрещните престации, в случая развалянето няма обратно действие /чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД/, а има ефект като при прекратяване, в който случай договорът престава да обвързва страните занапред.

Тъй като процесният договор е бил развален от изправната страна- ответника „Марковс Инвест“ ЕООД, за което договорна неустойка би могло да бъде уговорена в негова полза, а не в полза на неизправния ищец, а не се установява да е прекратен при условията на т.7.3 от договора и да не е спазено предвиденото в него 30- дневно предизвестие, предпоставки за задействане на неустоечната клауза по т.7.4 от същия липсват, поради което и претендираното неустоечно вземане за ищеца не е възникнало.

Искът на „Мистър Клийн“ ЕООД по чл.92, ал.1 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 322.11 евро, равни на 630 лв.разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа- чл.7, ал.2, т.2, размер, при уважаване на направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.12.2024 г., постановено по гр. дело № 41041/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 179 състав.

ОСЪЖДА „Мистър Клийн“ ЕООД- гр. София /ЕИК 206263661/ да заплати на „Марковс Инвест“ ЕООД- гр. София /ЕИК 201614213/“ ЕООД- гр. София /ЕИК 201614213/ сумата 322.11 евро /триста двадесет и две евро и 11 евроцента, равни на 630 лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5