Определение № 1025 от 25.03.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. П., 25.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104796 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Делото е образувано искова молба от Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес:

***; С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и М. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** и тримата чрез адв. В., срещу „***” ЕАД (преди „***/“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, ***, и Община П. представлявана от ***, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са единствени наследници на С.Г.С. – б.ж. на гр. П., починал на *** г., който на 05.04.2013 г. заедно с И.В.С., Е.Г.С., сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит от 05.04.2013 г., съгласно който банката отпуснала на И.В.С. кредит в размер на *** лева, с краен срок на издължаване - 05.04.2023 г. Сочат, че поради нередовно обслужване на кредита банката подала заявление пред ПРС, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу трите задължени лица, по което било образувано ч.гр.д. № *** г. на ПРС, прекратено срещу техния наследодател, тъй като съдът е установил, че е починал преди подаване на заявлението в съда. Твърдят, че банката при условията на чл.51, ал.1 от ЗН е поискала от съда да определи срок на наследниците на С.Г.С. дали приемат оставеното от него наследство, по която пред ПРС било образувано ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Сочат че с разпореждане от 23.03.2023 г., съдът е указал на ищците в едномесечен срок от съобщаването да заявят дали приемат или се отказват от оставеното им С.Г.С. наследство, като им били указани и 1 последиците в случай на бездействие от тяхна страна. Излагат доводи, че в определеният им от съда срок не са подали отговор и не са заявили дали приемат или се отказват от оставеното им от С.Г.С., наследство, поради което с определение № 2605 от 25.10.2018 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, съдът разпоредил на основание чл.51, ал.3, вр. чл.49, ал.1 от ЗН, да се впише, че ищците са загубили правото да приемат оставеното им С.Г.С. наследство. При тези обстоятелства ищците твърдят, че се свързали с И.С., който ги уверил, че нямало да се случи нищо, след като той си плащал кредита.

Ищците твърдят, че никога не са се отказвали от наследството оставено им от С.Г.С., като описаният в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 96, том I, per. № 2667, дело № 92 от 13.03.2018 г., недвижим имот владеят след неговата смърт и към днешна дата, като сочат, че същият го декларирали през 2019 г. като наследствен имот, за който плащали и съответните данъци. Излагат доводи, че вписания отказ от наследство е нищожен, тъй като е бил вписан след като ищците лично са извършили действия по приемане на наследството декларирайки наследството върху недвижимия имот.

В обстоятелствената част на исковата молба твърдят, че са единствени наследници на починалия, поради което не можели да инициират делбено или друго производство, в което да се позоват на нищожността на отказа от наследство, като и банката не е предявила иск срещу ищците. Сочат, че нито един от тримата ищци не е изразил изрична воля пред съда, че се отказва от оставеното им наследство, а това е вписано по разпореждане на съда в производство по чл.51 от ЗН. Излагат доводи, че ищците желаят да имат възможността да се разпореждат с оставеното им наследство, което обуславяло правният им интерес да предявят иска пред съда.

Искането към съда е:

1. Да се постановите решение, с което да бъде прогласена нищожността на отказа от наследството на Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, оставено й от С.Г.С., ЕГН **********, починал на *** г., извършен на основание определение № 2605 от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, вписан под съответния номер и дата в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство по отношение на ответника БАНКА „***” ЕАД /преди „***/ ЕАД и ответника Община - П., тъй като преди вписването на отказа е 2 приела наследството декларирайки оставеното й недвижимо имущество съответната полагаща ми се като наследник част от дворното място и къщата построена в него и заплащайки занапред и напълно задължението за данък сгради и ТБО за същите, както и че ползва и оставените приети след смъртта му оставени от него вещи и покъщнина в къщата и до днес, като се постанови да бъде заличен вписания отказ от наследство.

2. Да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на отказа от наследството на С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, оставено му от С.Г.С., ЕГН **********, починал на *** г., извършен на основание определение № 2605 от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, вписан под съответния номер и дата в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство по отношение на ответника БАНКА „***” ЕАД /преди „***/ ЕАД и ответника Община - П., тъй като преди вписването на отказа е приел наследството декларирайки оставеното му недвижимо имущество съответната полагаща му се като наследник част от дворното място и къщата построена в него и заплащайки занапред и напълно задължението за данък сгради и ТБО за същите, както и че ползва и оставените приети след смъртта му оставени от него вещи и покъщнина в къщата и до днес, като се постанови да бъде заличен вписания отказ от наследство.

3. Да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на отказа от наследството на М. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** оставено й от С.Г.С., ЕГН **********, починал на *** г., извършен на основание определение № 2605 от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, вписан под съответния номер и дата в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство по отношение на ответника БАНКА „***” ЕАД /преди „***/ ЕАД и ответника Община - П., тъй като преди вписването на отказа е приела наследството декларирайки оставеното й недвижимо имущество съответната полагаща ми се като наследник част от дворното място и къщата построена в него и заплащайки занапред и напълно задължението за данък сгради и ТБО за същите, както и че ползва и оставените приети след смъртта му оставени от него вещи и покъщнина в къщата и до днес, като се постанови да бъде заличен вписания отказ от наследство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „***” АД (като правоприемник на „***“ ЕАД, с предходно наименование „***), ЕИК ***, със 3 седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. К., са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище, че предявените искове са недопустими, тъй като ищците са били призовани в срок да направят изрично волеизявление дали приемат или се отказват от оставеното им от С.Г.С. наследство, като са били предупредени и за последиците, в случай на липса на отговор, те ще изгубят правото да приемат оставеното им наследство. Излагат доводи, че след като не са сторили това в определеният им срок, а са приели наследството, който факт са укрили, то и този срок е преклузивен. В отговора излагат доводи, че банката не притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения срещу тях иск, тъй като лицата, които се ползват пряко от вписания отказ са следващия ред наследници, а именно братята и сестрите на починалото лице, за което представят удостоверение за съпруга и родствените връзки. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да прекрати производството по делото спрямо банката, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът Община П. чрез ю.к.

Л., са подали отговор, в който са заявили становище, че не са легитимиран ответник, тъй като Община П. не е призована към наследяване. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което предявеният срещу Община П. иск да бъде отхвърлен.

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, и становищата в депозираните отговори по същата, намира следното:

Съдът намира, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

По отношение на предявения иск срещу „***” ЕАД:

С молба по чл.51 от ЗН всяко заинтересувано лице може да поиска от районния съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви приема ли определено наследство или се отказва от него. Производството по чл.51 от ЗН е охранително по своя характер, и макар и да е определяно като охранително, то е особено.

Основното действие, което съдът извършва в производството по чл.51 от ЗН е да определи срок на призования към наследяване, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Правните последици от извършването на съответното изявление, респ. от липсата на такова, настъпват по силата на 4 самия закон и съдът разпорежда единствено тяхното вписване в особената книга на съда. Срокът се определя по преценка на съда, а този срок е преклузивен и решителен. С изтичането на този срок се погасява самото субективно право на наследника.

Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си.

Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да предяви иск за установяване на наследствения дълг, респ. срещу кого да насочи действията по събирането на този дълг. Поради това по реда на чл.537, ал.2 от ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

В случая видно от приложеното към исковата молба определение № 2605 от 14.08.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, производството по реда на чл.51 от ЗН е инициирано от „***” ЕАД. В това производството тримата ищци лично са получили акта на съда, с който им е определен срок, в който да заявят дали приемат оставеното им С.Г.С. наследство, или се отказват от същото. В обстоятелствената част на иска ищците твърдят, че не са предприели действия да уведомят съда, че са приели оставеното им от С.Г.С. наследство. Вписването в особената книга на съда, че призованите към наследяване са изгубили правото да приемат наследството има сила не само спрямо заинтересованото лице, по чието искане е образувано производството, а и спрямо всички заинтересовани лица и независимо от участието им в конкретното производство.

Съгласно т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., наследник, който поддържа, че вписан отказ от наследство е нищожен, тъй като преди вписването му е извършен акт, съгласно който наследството е прието, не следва да води самостоятелен иск за установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. В такива хипотези защитата на наследника е посредством предявяването на иск, основан на наследяването (за делба на наследство, вещен или облигационен иск, основан на наследяването), в производството по който да се позове на нищожността.

Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.

5

В случая съдът намира, че ищците разполагат с друг иск, тъй като видно от приложеното към отговора на исковата молба от банката удостоверение за съпруга и родствените връзки, е видно, че има следващ ред наследници, който се ползва от извършеното вписване по чл.51 от ЗН, а именно: че ищците са изгубили правото да приемат наследството оставено им от С.Г.С., който е - братята и сестрите на починалия, поради което и предявеният иск срещу „***” ЕАД, сега „***“ АД е недопустим на предявеното самостоятелно основание. Нещо повече ищците не твърдят банката да предявява претенции срещу тях. В отговора на исковата молба банката също не твърди, срещу ищците да има вземане. При това положение от една страна предявения спрямо първия ответник иск е недопустим, тъй като ищците разполагат с друг иск, а от друга страна липсва правен интерес от неговото предявяване.

По отношение на предявения иск срещу Община П.:

Съдът намира, че и предявения иск срещу Община П. е недопустим, тъй като ответната община не е призована към наследяване по реда на чл.11 от ЗН. Това е така, тъй като от приложеното към отговора на исковата молба от банката удостоверение за съпруга и родствените връзки, е видно, че има следващ ред наследници, които се ползват от извършеното вписване по чл.51 от ЗН, поради което и Община П. не е призована към наследяване. При това положение изложените в отговора на исковата молба възражения на Община П. са основателни, като производството и спрямо втория ответник следва да бъде прекратено, като недопустимо, тъй като Община П. не е призована към наследяване, респ. не е заинтересовано лице, спрямо което ищците могат да предявят иск, поради това че не се ползва от вписаното от съда загубване на правото на ищците да неследят оставеното им от С.Г.С. наследство.