Решение № 15841 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15841 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110112651 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.

***************************, представлявани от „***********************“ ЕООД, чрез адв. Х. К., срещу Д. В. С. и С. Т. С., с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищците при условията на солидарна отговорност за сумата в общ размер на 156 лева, представляваща дължими такси за поддръжка и управление на етажната собственост за периода от месец септември 2018 г. до месец октомври 2020 г., включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответниците са съпрузи и собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № 43, находящ се в ************************. В проведеното на 03.11.2020 г. общо събрание на етажните собственици било констатирано, че ответниците не били внесли в касата на етажната собственост дължимите от тях суми за месечни вноски за управление и поддръжка и за извършени ремонтни дейности в общите части, които били в общ размер на 619,61 лева.

С решение по т. 2 от дневния ред на същото общо събрание на ответниците била дадена възможност в 15-дневен срок, считано от датата на провеждане на събранието, да погасят задълженията си. В предоставения им срок ответниците заплатили част от задълженията си, но непогасени останали вноските за управление и поддръжка на етажната собственост в общ размер на 156,00 лева за периода от м. 09.2018 г. до м. 10.2020 г. (26 месечни вноски по 6,00 1 лева всяка). За вземанията си ищците депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 52550 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищците. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендират направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Д. В. С. и С. Т.

С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, чрез адв. И. К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. На първо място възразява, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответниците не дължали заплащане на претендираната сума за управление и поддържане на сградата – етажна собственост, тъй като апартамент № 43 бил необитаем повече от десет години.

Жилището не се ползвало нито от ответниците, нито от трети лица. Второ, оспорва съществуването на процесното вземане поради липса на решение на общото събрание на етажните собственици, с което да е определен размерът на дължимите от всеки собственик месечни вноски за различните фондове, в това число за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Оспорва и твърдението, изложено в исковата молба, че ответниците били солидарно отговорни за процесното вземане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, се представляват от адв. К..

Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск като приеме за установена дължимостта на претендираната сума. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Д. В. С. и С. Т. С., редовно призовани, се представляват от адв. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения установителен иск.

Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установявала по безспорен начин недължимостта на процесното задължение. Жилището не се ползвало нито от ответниците, нито от трети лица, поради което била приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС в редакцията й от 2016 г. Освен това липсвало решение на общото събрание на етажните собственици, с което да е определен размерът на дължимите месечни вноски от всеки във връзка с управлението на етажната собственост. Недоказана оставала и солидарната отговорност на ответниците. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която навежда подробни доводи в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

2

Не се спори по делото, че през исковия период ответниците са били собственици и са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 43, находящ се в ************************, поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.

Видно от т. 3 на протокол от проведено на 22.04.2019 г. общо събрание на етажната собственост на адрес ********************, на което присъствали лично или чрез представител повече от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост, било взето решение месечната такса за управление на етажната собственост да бъде в размер на 6 лева на обект.

От приложени към отговора на исковата молба справка от „**************“ АД от 14.05.2021 г., писмо на „*************“ АД изх. № ЗИ-432/21.05.2021 г. и писмо на „*************“ АД изх. № ЗИ-438/03.05.2022 г. се установява, че в процесното жилище през исковия период нямало потребление на електрическа енергия и ВиК услуги.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищците е разпитана свидетелката С.Б.Д. – представляваща професионалния домоуправител пред собствениците в процесната сграда, а по искане на ответниците – свидетелката И.Й.Д.

– тяхна съседка. От показанията и на двете се потвърждава, че процесният апартамент бил необитаем от 2013 г. до настоящия момент, включително през целия исков период. Никой не живеел в него, като собствениците го посещавали няколко пъти в годината. По думите на свидетелката Д. през лятото на 2018 г. за три-четири месеца сем. С.и правили ремонт на жилището. Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че С.Д.. представлява професионалния домоуправител пред собствениците в процесната сграда, а И.Д. е близка на ответниците, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания.

Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелките, освен че се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при някоя от тях липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС:

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС (в приложимата към процесния период редакция от ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.) собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението 3 и поддържането на общите части на сградата. Легалното определение на понятието „разходи за управление и поддържане“ е дадено в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС (в приложимата редакция) – това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Следователно, това са разходи, които са функционално свързани с реалното служене с вещта, поради което отговорността за заплащането им следва да е върху този, който фактически я ползва. В подкрепа на това становище са разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, които разкриват различен подход на законодателя при определяне на задълженото лице по отношение на таксите за фонд „Ремонт и обновяване“ и на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата. В първия случай това е собственикът на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. По отношение на втората група разходи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС задължени лица може да бъдат собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като дължимите суми се разпределят поравно според броя на лицата, които реално пребивават в обекта и ползват общите части на сградата.

Доколкото по делото няма данни, а и твърдения през исковия период върху процесното жилище да е имало учредено вещно право на ползване, то за всички задължения към етажната собственост, включително за месечните такси за управление и поддръжка, следва да отговарят ответниците като собственици на имота.

В отговора на исковата молба обаче е наведено възражение, че на основание чл. 51, ал.

2 ЗУЕС Д. С. и С. С. не дължали заплащане на претендираните суми за управление и поддържане на сградата, защото не живеели в процесния апартамент, който бил необитаем от години. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата редакция) не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По приложението на чл. 51 ЗУЕС е формирана съдебна практика в следния смисъл. Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Последната предвижда, че тези лица са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси) във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). С разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните 4 домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. По изложените съображения е прието, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер (вж. Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ВКС).