Решение № 26 от 06.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Смолян, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.317 във вр. с чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.

С Решение № 113/13.10.2023г., постановено по гр.д.№ 225/2023г. по описа на Районен съд-Мадан са отхвърлени предявените от Р. Ю. С., ЕГН **********,с адрес: с. Ч., ул. „Л.“ № *, общ. Р. против Основно училище „Н. Й. В.“, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес: гр. М., ул.“О.“ № * искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

225, ал.1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ***/02.06.2023г. на Директора на ОУ „Н. Й. В." гр.М., с която трудовото правоотношение на Р. Ю. С. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, да бъде възстановен Р. Ю. С. на заеманата от него длъжност преди прекратяването на трудовото правоотношение, да бъде осъден ответникът ОУ „Н. Й. В." гр.М. да заплати на Р. Ю. С. обезщетение за времето, през което бил в отпуск по болест в периода 05.06.2023г. до 05.07.2023г. в размер на 1415лв.,ведно със законната лихва, считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за оставане без работа в размер на 11 152,05 лева за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2510/09.11.2023г. от Р. Ю.

С. чрез пълномощника му адв.Н. М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Излагат се доводи, че районният съд необосновано е приел за доказани формалните предпоставки за упражненото от 1 работодателя право да прекрати трудовото му правоотношение, тъй като на 02.06.2023г. от жалбоподателя е изразено желание в писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение, което е възприето от работодателя и същият е дал писмено съгласие, т.е спазена е писмената форма и за двете страни по договора, като направеното от жалбоподателя последващо оттегляне на изявлението му на 05.06.2023г. не е породило правно действие, тъй като е направено след като първоначалното предложение вече е било достигнало до ответната страна и е било прието от нея. Районният съд е приел, че волята на работодателя да приеме предложението се установява недвусмислено от написаната резолюция върху молбата и издадената заповед от 02.06.2023г. Твърди се, че тези изводи на съда са необосновани, тъй като на самата резолюция липсва дата на поставянето й, а и не може да се приеме, че заповедта действително е издадена на 02.06.2023г., като се има предвид, че срещата с директора на посочената дата е била на обяд(петък), а училището не работи след обяд. Твърди се още, че невярно са поставени входящи номера на подадените от жалбоподателя заявления за прекратяване на трудовото правоотношение №

165/2.06.2023г. и за ползване на отпуск № 167/02.06.2023г., като първото предхожда второто, а трябва да е обратно, поради което счита, че заповедта е написана на 05.06.2023г., а не на 02.05.2023г. Сочи се още, че в нарушение на чл.236,ал.2 от ГПК решението е немотивирано. Необоснован е и извода на съда за недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че депозираното от него изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение е дадено под натиск от страна на директора на ответното училище.

Неоснователно съдът е разгледал посочения порок на волята му през призмата на чл.30 във вр. с чл.44 ЗЗД, тъй като спора е трудов и са приложими нормите на КТ. Съдът не е взел предвид, че в исковата си молба ищецът сочи за натиск от страна на директора, проявен с това, че след като му казала, че й се обаждали от РУО, от Общината, тя е започнала да му диктува какво да пише в заявлението и така е упражнила психическа принуда, което е предизвикало у него основателен страх, как ще се процедира, ако не напише и подпише, това, което му диктува и дали няма да бъда уволнен дисциплинарно при условие, че директорът не е искал да има в училището си учител, обвинен в блудство и това да стигне до медиите. Твърди, че именно поради това директорката го е извикала по спешност в училище и му е дала 2 бланки на заявления, в които под нейна диктовка написал ръкописния текст, като в него липсва ЕГН и писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и от каква длъжност моли да бъда освободен.

Неправилно районният съд е приел, че показанията на св.В. К. и Й. К.-Л. имат характер на косвени доказателства с ниска доказателствена стойност, макар че те са били учители на жалбоподателя, поддържал е контакти с тях и те имат непосредствени впечатления за характера му и посочват колко притеснен е бил на следващия ден след подаване на заявлението, при което повече от очевидно е какъв страх е изпитвал в деня на подаване на заявлението, когато след една кошмарна нощ в полицията е бил извикан по спешност от директора и накаран от нея да подаде заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение. В случая в противоречие с морала и закона, включително и в нарушение и на Етичния кодекс на училищната общност на ОУ „Н. Й. В.", гр. М.,-чл.35 директорът на 2 училището му е продиктувал текста на заявлението и го е накарал да го подаде, с оглед на което волеизявлението му е опорочено, тъй като при отправянето му не е могъл да разбира и ръководи действията си. Незаконосъобразно съдът е приел, че подобна хипотеза представлява временно или краткотрайно състояние, дължащо се на болест, алкохолно опиянение или въздействие на наркотични вещества, хипноза, анестезия и пр., като не е взел предвид, че в мотивите на ТР №5/30.05.2020г. по тълк.д.№ 5/2020г.на ОСГТК в което е посочено, че „опорочаващият факт на волеизявлението е извършено при разстроено съзнание“. Твърди, че в конкретния случай съзнанието му е било разстроено, поради изненадващото задържане за 24 часа, през което време е оставен без жизнено необходимите му лекарства, без храна, телефон и връзка с близките му. Сочи, че е освободен на 02.06.2023г. в 11.30 часа, но му е разпоредено след 2 часа отново да бъде в полицията. При посоченото безспорно съзнанието му е било разстроено, бил е притеснен и не е могъл да обмисли действията си, когато директорът го е извикал и срещата им е била за изключително кратко време. В жалбата се твърди още, че районният съд не е преценил внимателно показанията на св.К. и Л. относно неадекватното му състоянието на следващия ден на 03.06.2023г., което с още по-голяма сила важи за предходния ден, когато е подал заявлението и не е имал време да обмисли какво подписва.Посочените свидетелски показания установяват, че заявлението за напускане не е акт на действителната му воля, а насилие над волята му, която е била опорочена и не е имал намерение и не е искал да напусна работата си в ответното училище, а инициативата за прекратяването на трудовото му правоотношение е била на директора. Сочи се също ,че под натиск и възбуждане на основателен страх у него е написал диктуваното му от директорката в двете заявление и с ги е подписал с някакъв подпис, който не е обичайният му подпис, понеже е бил в състояние на стрес и емоционален дисбаланс непосредствено след освобождаването му от РУ-М..

Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като двете насрещни волеизявления на страните следва да са в писмена форма и да съдържат ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, в който смисъл е Решение №10/01.02.2017г.по гр.д.

№ 2801/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС. Твърди, че от писменото му волеизявление под диктовката на директора, не се разбира дали волята му е за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. С оглед на това фактическия състав на чл.325,ал.1,т.1 от КТ не е осъществен и издадената Заповед №***/02.06.2023г. е незаконосъобразна,тъй като е издадена при липса на ясно изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съгласно Решение № 714/13.12.2010г. по гр.д. № 68/2010г. на ІІІг.о. на ВКС, „договарянето/ включително за прекратяване на трудов договор изисква зряла воля, нормално протекъл познавателен процес и истинска мотивация… Взаимното съгласие има договорна същност. То следва да е свободно изразено, осъзнато, действително желано и съвпадащо като елементи на предложението и приемането му между страните". Жалбоподателят твърди, че в случая липсва неговото съгласие, което да е свободно изразено, осъзнато и действително желано. Противното не се установява от показанията на ангажираните от ответното училище свидетели, които съдът е възприел 3 безкритично, като същите са заинтересовани като служители в ответното училище и показанията им противоречат на писмените доказателства. Напълно нелогично е точно преди края на учебната година, преди оформянето на учениците да подаде молба за напускане, при това от работата, която обича и за която е мечтал. Затова не може да се направи обоснован извод за наличие на сериозно, осъзнато и мотивирано желание у жалбоподателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. При оспорване на основанието по чл.325, ал.1, т.1 от КТ не се установява наличие на воля у двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и не може да се приеме, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие, в който смисъл е Решение №60/07.05.2015г. по гр.д. № 5467/2014г., ІІІ г.о., ГК, Решение № 714/13.12.2010г. по гр.д.№68/2010г.ІІІ г.о., Решение № 69/20.04.2012г. по гр.д. № 898/2011г. ІІІ г.о. Дори ангажираният от ответника свидетел П. в с.з. сочи, че е била свидетел на 05.06.2023 г., когато жалбоподателят е подхвърлил заявлението си за оттегляне на молбата му за напускане и директорката я е накарала да подпише като свидетел на случката, което също сочи на липса на воля за прекратяване на трудовото му правоотношение. Разпоредбата по чл.8, ал,2 от КТ въвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде оборена при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на работодателя. Установеният в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България принцип да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите" е нарушен именно чрез действието на работодателя и приложеният от него натиск, който е породил основателен страх. Вътрешната убеденост на директора, че жалбоподателят е извършителят на престъплението, заради което е задържан представлява нарушение на чл.4 от Закона за защита от дискриминация и нарушение на чл.21 за недискриминация, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Не следва да се забравя и един от основните принципи на трудовото право, че работникът или служителят традиционно е считан за по-слабата от социално-икономическа гледна точка страна. След преценка на всички изложени обстоятелства, моли въззивният съд да приеме, че не е налице валидно изразена негова воля за прекратяване на трудовото му правоотношение и районният съд необосновано е приел, че макар да е бил в силно негативно емоционално състояние, дължащо се на обстоятелството, че непосредствено преди срещата си с директора е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, липсва основание да се приеме, че това му състояние го е лишило от психическата му годност да разбирам и ръководя действията си, установяването на което е от компетентността на специалист в съответната област. Счита, че ако въззивният съд не е убеден в правотата на изложеното от него, може да назначи СПЕ, която след запознаване с данните по делото и личното му освидетелстване да отговори задържането му в МВР и изключително краткото време на срещата му с Директорката отразило ли се е на психичната му годност да разбира и ръководи действията си. Необосновано и при липса на доказателства районният съд е приел, че представените медицински документи, касаещи поставената му диагноза „ Световъртеж от централен произход" са съставени след 05.06.2023г., а релевантно е конкретното му психично състояние към момента на отправяне на оспореното волеизявление-02.06.2023г. В 4 тази връзка се е снабдил от РУ-М. с Фиша за спешна медицинска помощ, съставен ми на 01.06.2023г. в 13.12 ч. при задържането му, в който е посочено, че се оплаква от световъртеж, кръвната му захар е висока 7.3 и е поставена работна диагноза синусова тахикардия. От посоченото е видно, че още при задържането му на 01.06.2023г. вече е бил със световъртеж и недобре здравословно.Необосновано съдът е приел, че макар да страда от неинсулинозависим диабет, е приемал предписаните му медикаменти, при условие, че внезапно е задържан е не е могъл да приеме вечерния и сутрешния прием на лекарството за диабет, което се установява и от показанията на свидетелите К. и Л., че е бил изключително притеснен. Необоснован в тази връзка е извода на съда, че не се установява заболяването от диабет да е довело до психична негодност да разбира и ръководи действията си и че липсват доказателства, които категорично и несъмнено да водят до извода, че психичното му състояние към релевантния момент е довело до опорочаване на волеизявлението му . Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени изцяло предявените искове.