Определение № 406 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20231001000494 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 54918/09.06.2023 г. от „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 175141749, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Симеон“, № 31, срещу Определение № 1758/25.05.2023 г., по т.д.

№ 2241/2022 г., на СГС, ТО, VI-17 с., с което в хипотезата на чл. 130 ГПК, е прекратено производството досежно предявените искове за прогласяване нищожността на решение на ОСС в „Биолайф – И“ ООД, взето на 30.11.2022 г., за изключване на съдружника Е. В. Р. – С., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, евентуално за отмяна на същото решение като незаконосъобразно, на осн. чл.

74 ТЗ.

Частният въззивник твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове. Относимите към атакуваното произнасяне на първоинстанционния съд доводи се свеждат до следното: Въззивникът счита, че в постановеното определение липсвали мотиви досежно качеството съдружник на ищеца. Счита, че посочената от първоинстанционния съд практика на ВКС касае ЮЛНЦ, а процесното дружество е капиталово, при което е налице разпределение на капитала между отделните съдружници и това разпределение е от изключитена важност за всеки от тях, както и с кого ще бъдат съдружници. Твърди, че защитимия му правен интерес да атакува и посоченото решение е налице, тъй като чрез него се смущава правната му сфера на съдружник. Сочи, че решението е взето от лице, което е било изключено като съдружник с предходно решение на ОСС. Сочи, че правният му интерес се формира и от това, че за него не е без значение разпределението на капитала между съдружниците, което рефлектира върху рефлектира върху упражняването на членствените му права чрез възможността да се вземат решения с изискваното мнозинство. Представя писмени доказателства в подкрепа на 1 изложеното в жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството по т.д. № 2241/2022 г. на СГС, ТО, VI-17 с. е образувано по искова молба вх. № 83508/06.12.2022 г. от „Ес Пи Транс“ ЕООД срещу „Биолайф - И“ ООД, ЕИК 201180350. Ищецът е твърдял, че е съдружник в ответното дружество като такива първоначално били и Е. В. Р. - С. и В. Г. П., последния и управител. На ОСС проведено на 28.11.2022 г. съдружникът В.

П. бил изключен и освободен като управител. Притежаваните от него 50 дяла били поети от останалите двама съдружници, пропорционално на дяловото им участие, вследствие на което ищецът притежавал 90 дяла, а Е. С. - 10 дяла.

Изключеният съдружник П. бил уведомен за взетите решения на 29.11.2022 г., което било удостоверено с констативен протокол на нотариус С. Т.. Въпреки това на 29.11.2022 г. изключеният В. П. провел ОСС, в което участвал само той и взел решение за изключване на ищеца като съдружник. Това решение било атакувано от ищеца с искова молба вх. № 81735/30.11.2022 г., на СГС.

Със заявление № 20221201235020, П. заявил за вписване в ТР и решения, взети на ОСС на 30.11.2022 г., обективирани в протокол от същата дата. С взетите решения бил изключен и съдружника Е. С., П. поел дяловете й и гласувал промяна на дружествения договор.

Ищецът твърди, че такова ОСС на 30.11.2022 г. въобще не се състояло, което било установено и в констативен протокол от 30.11.2022 г. на нотариус С. Т.. Това ОС било нелегитимно и предвид липсата на кворум за провеждането му, а решенията били взети само от изключения съдружник П., който е притежавал 50 % от капитала. Твърди се и, че в нарушение на чл. 21 от дружествения договор, дяловете на изключения съдружник Е. С. са поети само от П., а не пропорционално от останалите съдружници, измежду които и ищеца. Твърди, че на 11.11.2022 г. му била връчена покана за ОСС, в която липсвал проект на решение за съдбата на тези дялове, а и не му били предоставени никакви материали свързани с твърдяните нарушения на съдружника С.. Още излага, че решението за изключване било прието в нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ като не били налице предпоставките за изключване, а от друга страна влошените отношения между съдружниците не са елемент от посочената норма. На посочените основания е поискана отмяна на всички решения на ОСС от 30.11.2022 г.

С уточняваща молба вх. № 87016/15.12.2022 г., ищецът е заявил, че претендира установяване нищожността на решенията от ОСС от 30.11.2022 г., в условията на евентуалност - тяхната отмяна. Сочи, че решенията са нищожни, тъй като са невзети (липсващи), а са отразени като съществуващи в съставения протокол от ОСС и, защото се основавали на предходно нищожно решение от 29.11.2022 г., с което ищецът бил изключен като съдружник.

Това решение било оспорено от съдружника Е. С., в резултат от което било образувано т.д. № 2220/2022 г., на СГС и от ищеца като било образувано т.д.

№ 2195/2022 г., на СГС. Решенията били нищожни и поради това, че за тях бил гласувал само П., който нямал качеството съдружник, тъй като бил 2 изключен с решение на ОСС от 28.11.2022 г.

С Определение № 49/06.01.2023 г., СГС оставил без уважение молбата от 15.12.2022 г. за приемане за съвместно разглеждане на искове за прогласяване нищожността на процесните решения на ОС. Приел е, че в действителност с молбата недопустимо се внася изменение и на петитума, и на основанието на предявеният иск, тъй като под формата на уточнения се въвеждали нови основания за порочност на решенията.

С Определение № 50/06.01.2023 г., съдът върнал исковата молба, поради недопустимост на предявените искове по чл. 74 ТЗ. Приел, че не притежава процесуална легитимация да предяви подобни искове, доколкото нямал качеството съдружник към момента на проведеното събрание.

Въпросите за вида на предявените искове и за тяхната допустимост в светлината на процесуалната легитимация на ищеца е разрешен с Определение № 89/09.02.2023 г., по в.ч.т.д. № 76/2023 г., на САС, 11-ти търг. с.

С атакуваното Определение № 1758/25.05.2023 г., съставът на СГС, върнал исковата молба на ищеца, в частта, по предявените главен иск за нищожност на взетото на ОСС, проведено на 30.11.2022 г., решение за изключване на съдружника Е. С. и евентуален иск за отмяна на същото решение като незаконосъобразно, на осн. чл. 130 ГПК.

Постановеното Определение се преценява от въззивния съд като неправилно.

Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор, но легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице. Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални субституенти. По-конкретно, правният интерес от иска по чл. 124 от ГПК е идентичен с този по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но последният е предоставен на страна, която твърди порок на вече вписано обстоятелство, следователно при иска по чл. 124 от ГПК на още по-голямо основание ищецът следва да обоснове правен интерес от провеждане на защитата, т.е. да е налице опасност за правната сфера на ищеца от предстоящо вписване на порочното решение и промяна в обстоятелствата, която ще настъпи в резултат на вписването.

От друга страна, конститутивният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците (и акционерите) в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник.

Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата 3 отмяна.

В случая, обстоятелствата на които са основани главния и евентуалния предявени искове в резюме се свеждат до следното: - общо събрание на съдружниците в дружеството на посочената дата 30.11.2022 г. въобще не е било провеждано, поради което решенията, обективирани в протокол от същата дата са липсващи (невзети); - решения от общо събрание на съдружници не са вземани, тъй като участвалия В. П., не е съдружник в дружеството, поради изключването му на ОСС на 28.11.2022 г.; - на ищеца не са били предоставени материали за събранието; - ищецът е бил лишен от правото му да участва и гласува на проведено ОСС, поради което и не е бил налице изискуемия кворум; - не са били налице предпоставките за изключване на съдружника С., предвидени в разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ;

- ищецът бил лишен от правото му да поеме част от дяловете на изключвания съдружник, в съответствие с чл. 21 от дружествения договор.

Така резюмирани твърденията на ищеца обосновават правен интерес от предявените искове, не само за последващите, изключването на С., решения, но и за решението за изключването й. След като ищецът твърди, че подобно събрание не е било провеждано и обективираните в изготвения протокол от 30.11.2022 г. решения не са били вземани, респ. са взети от лице, което не е съдружник, а не на проведено общо събрание на съдружници като надлежен волеобразуващ орган на дружеството, то опасността от вписване на такива решения, в тяхната цялост, е реална и пряко засяга правната сфера на ищеца като съдружник в дружеството. Що се касае до отмяната на решенията като незаконосъобразни, на посочените от ищеца основания, то за него също е налице правен интерес от атакуването на решенията в цялост, доколкото са налице твърдения, че е бил лишен от правото изобщо да участва на събранието и да гласува, за което и да е от взетите решения, а правото на участие в общите събрания и правото на глас са едни от основните права на всеки съдружник, представляващи част от членственото му правоотношение.

За пълнота, следва да бъде посочено и, че на първоинстанционния съд са били дадени задължителни указания от предходен състав на САС, че са налице обстоятелства – наличието на висящи съдебни производства по т.д. № 2195/2022 г. и 2220/2022 г., на СГС, които са налагали спирането на настоящото производство, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а не прекратяването му, доколкото. Вместо да се съобрази с тези указания, първоинстанционния съд отново е прекратил производството, макар и само в частта по едно от атакуваните решения.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1758/25.05.2023 г., по т.д. № 2241/2022 г., на СГС, ТО, VI-17 с., с което в хипотезата на чл. 130 ГПК, е прекратено производството досежно предявените от „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 175141749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеон“, № 4

31, искове за прогласяване нищожността на решение на ОСС на „Биолайф – И“ ООД, взето на 30.11.2022 г., за изключване на съдружника Е. В. Р. – С., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, евентуално за отмяна на същото решение като незаконосъобразно, на осн. чл. 74 ТЗ и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.