Решение № 6295 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6295 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Василена Дранчовска

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно гражданско дело № 20261100504957 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5621/24.03.2026 г., постановено по гр. д. № 43295/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 113-и състав, са отхвърлени предявените от И. О. И. срещу Софийски районен съд обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД-15-18/27.06.2025 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и за отмяната му; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен секретар“ при ответника; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2774.40 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 27.06.2025 г. – 31.07.2025 г., както и обезщетение в размер на 6675 лв. за периода 01.08.2025 г. – 28.12.2025 г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума.

С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил И. О. И. да заплати на Софийски районен съд сумата от 437.15 евро, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. О. И., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Излагат се доводи за липса на мотиви относно анализираните доказателствени средства, въз основа на които съдът е възприел, че заповедта за уволнение е постановена при спазване на законните правила. Изтъкват се аргументи касателно наличие на неяснота и противоречие в издадената заповед, водещи до невъзможност да бъде установено какво е извършеното нарушение – „злоупотреба с доверието на работодателя“ или „неспазване на основни трудови задължения“, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителката, а наред с това – дали обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази насока добавя, че заповедта не 1 съдържа данни в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина и свързаните с него факти и обстоятелства. Във въззивната жалба се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода за системност на нарушенията. Счита се, че събраните в хода на производството доклади и докладни записки на съдебни служители имат сигнални функции и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Подалата сезиращият съда акт е несъгласна с приетото от първата инстанция, че не се дължи произнасяне дали е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, доколкото не били релевирани такива доводи в исковата молба. Поддържа се съдът неправилно да е приложил материалния закон, в частност чл. 189, ал. 1 от КТ. Отбелязва се, че съдът не е обсъдил наличието на две заповеди за прекратяване на едно и също трудово правоотношение – заповед № РД-15-18/27.06.2025 г. и на заповед № РД-21-1554/27.06.2025 г. В допълнение, се посочва изрично направеното искане за отвод поради съмнение в безпристрастността на първоинстанционния съд, оставено без уважение. Въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна намира за необосновано оплакването за наличие на основания за отвод на разгледалия спора съдебен състав. Счита, че подробно и аргументирано първата инстанция е формирала изводи за наличието на деяния, извършени на различни дати, представляващи нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, тежестта на нарушенията и повишените изисквания към етичното поведение на съдебните служители. Намира, че от събраните по делото доказателства се извежда законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Обръща внимание, че със заповед № РД-15-18/27.06.2025 г. и със заповед № РД-211554/27.06.2025 г. се уреждат различни трудовоправни въпроси. Аргументира, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на процедурата по чл. 193 от КТ, макар да липсва оспорване в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и при приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцата в първоинстанционното производство, чрез пълномощник с надлежно учредена представителна власт. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ държавна такса не се дължи. Изложеното обуславя извода, че въззивната жалба е редовна и допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато нарушение на императивните материалноправни норми. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

На първо място, с оглед твърдението, че съдията от Софийски районен съд не си е направил отвод, доколкото били налице основания за такъв поради служебната му ангажираност при ответника съдът ще отбележи, че актът на отвод/самоотвод е личен и не подлежи на последваща преценка. На следващо място, по делото не са налице данни за наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 от ГПК, които да обусловят приложението на посочените разпоредби. На следващо място, съдията – докладчик подробно и мотивирано е застъпил становището защо не е зависим, респ. пристрастен да разгледа спора, позовавайки се на следните факти – уволнената служителка е полагала труд в наказателно отделение на съда, в който работи докладчикът, който няма впечатления за ищцата, както и аргументи във връзка с бързината на производството. Основанието за отвод по т. 6 от цитираната норма представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от 2 независим и безпристрастен съд в разумен срок и няма два доведе до неоснователно забавяне на делата. Наред с това при липса на данни за субективно отношение спрямо някоя от страните, твърдението не е подкрепено от доказателства, поради което релевираното възражение следва да бъде отхвърлено.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на извършеното със Заповед № РД-15-18/27.06.2025 г. уволнение за незаконно, възстановяване на уволнения служител на работа, изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението и обезщетение за времето, през което служителят полагал труд на понископлатена работа поради уволнението.

Що се касае до отправените твърдения за липса на мотиви въз основа на кои събрани по делото доказателства съдът е заключил, че уволнението е извършено законосъобразно, въззивната инстанция ще посочи следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от длъжностната характеристика, приложена по делото, допълнително споразумение за размера на месечната заплата, справка за данни за осигуряването, че ищцата заемала длъжността „съдебен секретар“ в във Втора административна служба „Съдебни секретари – Наказателно отделение“ в Софийския районен съд, т.е. в администрацията на ответника. Не се спори за издаването на Заповед № РД-15-18/27.06.2025 г. на председателя на Софийския районен съд за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ - "злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието" и "неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове" и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, както и за датата на връчване - 27.06.2025 г.

В мотивите на заповедта са посочени действията на служителката от 18.05.2025 г. по отправяне на твърдения за извършване от магистрат в СРС на сексуални действия със съдебен служител в сградата на Съда и за извършеното от Л.Ч. прелюбодеяние с магистрат в сградата на Съда, а на 20.05.2025 г. - извършване на запис на мобилно устройство на провеждания разговор без знанието и съгласието на участващите в разговора съдебни служители в стая 124 в сградата на Съда, отправяне на твърдения пред съдебни служители и външни лица /диспечери на Спешен телефон 112/ за осъществено спрямо нея физическо насилие, крещене и провеждане на разговори на висок глас в стая 124 в сградата на Съда и по коридорите на първия етаж на сградата, отправяне на клетви и закани по отношение на съдебния служител А.Л. - съдебен секретар. Посочено е, че конкретните данни се съдържат в доклад вх. № РД-30-3697/20.05.2025 г. от г-жа Б.Б. – съдебен администратор на СРС и приобщените към него сигнал от 21.05.2025 г. от Л.Ч. съдебен секретар в Първа АС „СС-НО" и сигнал от 21.05.2025 г. от А.Л. - съдебен секретар във Втора АС „СС-НО“ при СРС.

С доклад вх. № РД 30-3697/20.05.2025 г. от съдебния администратор на СРС, са изложени твърдения за проведена на 20.05.2025 г. среща, в стая № 124 на етаж 1 в сградата на Софийския районен съд, находяща се на бул. „Ген. М. Д. Скобелев" № 23, на която освен съдебния администратор, присъствали и Л. - съдебен секретар във Втора административна служба „Съдебни секретари - НО“, и Ч. - съдебен секретар в Първа административна служба „Съдебни секретари - НО“ и И. - съдебен секретар във Втора административна служба „Съдебни секретари - НО“. По време на срещата последната извършвала звукозапис на разговора с мобилния си телефон, което обстоятелство Б. възприела при показване на телефона на И. и я приканила да преустанови изготвянето на звукозапис. И. блъснала съдебния администратор, а Б. я хванала за ръката. Уволнената служителка напуснала стая 124, а по-късно съдебният администратор била уведомена, че И. върви по коридорите на първия етаж на сградата, плаче и изнася пред служителите твърдения, че е било упражнено физическо насилие спрямо нея от съдебния администратор. Впоследствие съдебния администратор е била посетена в кабинета си от служители на 04 РУ – СДВР, изпратени по сигнал от И., подаден на телефона за спешни повиквания 112, че спрямо нея е било упражнено физическо насилие от съдебния администратор.

Представени са и сигнали от Ч. и Л., от които се извежда информация за събитията от 18.05.2025 г. - Ч., И. и Л. се намирали в стая 124 на СРС, НО, като Ч. била дежурен съдебен секретар в почивния ден. Пред Л. И. изложила твърдения, че Ч. имала сексуални отношения 3 с магистрат от състава на Софийския районен съд в сградата на съда през работно време, поради което влизала в стаята „рошава“. И. изявила намерението си да уведоми съпругата на магистрата за твърдяното прелюбодеяние. По отношение на 20.05.2025 г. съдебните служителки заявяват, че не е имало упражнено физическо насилие от страна на съдебния администратор спрямо секретар И., както и че и впоследствие двете не са възприели никакви наранявания по И.. В обясненията на двете се съдържат и данни, че И. се е заканила на секретар Л., че ако последната не потвърди пред служителите на МВР, че съдебният администратор е упражнил физическо насилие спрямо нея, „ще пострадат децата й".

Разпечатката съдържа 26 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555dc348-2889-4562-8a81-cb6feaca3658