Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 230 от 14.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Частно наказателно дело 322/2025
Вид
Определение № 230
Подписан
14.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Петър Пандев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Благоевград, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Пандев при участието на секретаря Магдалена Коцакова в присъствието на прокурора Н. Ив. Г. като разгледа докладваното от П. Пандев Частно наказателно дело № 20251200200322 по описа за 2025 година

Настоящото производство е по реда на чл. 65 от НПК и е образувано въз основа на постъпили молби от адв. В. К., защитник на обв. Г. К. и адв. П. Т., защитник на обв. И. Я., за изменение на наложени мерки за неотклонение от „домашен арест“ в по-леки такива.

В молбата си адв. К. сочи, че от определянето на настоящата мярка за неотклонение „домашен арест” по отношение на обв. К., до настоящият момент е изминал период от повече от два месеца, като и разглежданата молба по реда на чл. 65 от НПК е втора. Отбелязано е, че в рамките на производството по чл. 65 от НПК на първо място, съдът следва да прецени, дали са налице основания за продължаване на изпълнението на втората по степен мярка за неотклонение и дали от доказателствата по делото все още е налице обосновано предположение за вина. От събраните до този момент доказателства по делото могло да се направи извод, че интезитетът от опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление е намалял. Отделно от това искането било обусловено и от бездействието на прокуратурата и разследващите органи по отношение на К.. Обвиняемият бил лице с безспорно установена самоличност, поради което и не била налице опасност същият да извърши престъпление, в случай, че спрямо него бъде 1 определена по-лека мярка за неотклонение или да се укрие.

В искането на адв. Т. е отбелязано, че с постановление от 05.11.2024г. И.

Я. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 414/2024г. по описа на СО - СГП, пр.пр.№ 1880б/2024г. по описа на СГП. Лицето е служител на МВ, като към момента е отстранен от длъжност с прилагане на мярката по чл.69 от НПК.

Отстранен е от длъжност и по реда на ЗМВР в рамките на развиващо се дисциплинарно производство. Срещу Я. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.З, вр.ал.2 от НК. По делото били привлечени като обвиняеми и други двама служители на РУ – гр. Петрич, в т.ч. началника на управлението. С определение на ОС-Благоевград от 06.11.2024г. спрямо обв.Я. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Определението било потвърдено на 14.11.2024г с въззивно определение от Софийски апелативен съд. Фактическото задържане на обв.Я. датирало от 04.11.2024г. със заповед по реда на ЗМВР.

Съгласно определение от 19.12.2024г. на АС – гр.София по ВЧНД № 1614/2024г. в последващо производство по реда на чл.65 от НПК, мярката за неотклонение спрямо обв.Я. била изменена от „задържане под стража" в „домашен арест". От 19.12.2024г. и до момента обвиняемият е с тази мярка за неотклонение.

И. Я. е неосъждан и спрямо него не се развивали други наказателни производства. Същият имал постоянен адрес, който съвпадал с фактическото му местоживеене в гр.Петрич, където се изпълнява и мярката „домашен арест". Живеел със семейството си, както и негов болен дядо. Твърди се, че семейството на обвиняемия търпяло допълнителни несгоди от ограничената възможност за придвижване извън дома. Я. имал дете, за което се грижи съвместно с работещата си съпруга. Имал и кредити, които трябвало да обслужва, респ. да организира изменение на правоотношенията в отделни техни елементи, тъй като в условията на отстраняване от длъжност, липса на работа и липса на възможност за напускане на жилището си, той не могъл да ги изплаща, нито да препятства настъпването на тяхна предсрочна изискуемост и свързаните с това неблагоприятни имуществени последици, чието отражение би засегнало не само неговата сфера, но и тази на съпругата му, както и начина на живот на цялото семейство.

Сочи се също така, че по делото са повдигнати обвинения за 2 организирана престъпна дейност с квалификация по чл.321 от НК, като са изброени и редица състави на престъпления от различни глави на особената част на НК. От привличането на Я. като обвиняем били изтекли повече от четири месеца. Доказателства в досъдебното производство били събирани както преди привличането на обвиняемите, така и впоследствие. Нямало данни обв.Я. да е препятствал процесуалната дейност на разследващите по делото. Не бил налице и риск за темпа, обема и качеството на разследването и при определяне на друга, по-лека мярка за неотклонение спрямо лицето.

Преценката на събраните доказателствата за нуждите на това производство, подкрепяла извод, че всяка една мярка за неотклонение, при която обвиняемият ще може да се придвижва свободно, би способствала за постигане на целите по чл.57 от НПК.

В съдебно заседание страните поддържат исканията си. Развити са допълнителни съображения

Представителят на СГП намира, че не за налице условията за изменение на взетите по отношение на К. и Я. МН, поради което предлага същите да бъдат потвърдени. Сочи, че са налице предвидените в закона предпоставки – обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъпленията, предмет на повдигнатите обвинения, в която насока били събрани многобройни и разнообразни доказателства, както и реална опасност при по лека МН същите за извършат престъпления.

Страните не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, ОС намери следното:

ДП № 414/2024г. по описа на СО - СГП, пр.пр.№ 1880б/2024г. по описа на СГП, е било образувано с постановление от 04.11.2024 г.

От материалите по същото се установява, че по отношение на три лица Б.Г., И. Я. и Г. К. са били повдигнати и предявени обвинения за престъпления: по чл. 321, ал. 3,във вр. с ал.1 от НК по отношение на обвиняемия Б.Г. и по чл.321,ал.3,във вр. с ал.2 от НК по отношение на Я. и К., първият от тях като ръководител, останалите като участници в организирана престъпна група, и тримата в качеството им на държавни служители, като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.

302 НК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 253 НК, чл. 287 НК, чл. 357 НК и в нея участват 3 длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.

С протоколно определение №1183/06.11.2024 г., постановено по ЧНД №1198/24 г., Окръжен съд – Благоевград е взел по отношение на тримата обвиняеми мерки за неотклонение (МН) „задържане под стража“. С определение №1480/14.11.2024 г. по ВЧНД №1441/24 г. Апелативен съд – гр.София е потвърдила първоинстанционния съдебен акт.

С определение №1342/12.12.2024 г., постановено по ЧНД №1363/2024 г., ОС – Благоевград е оставил без уважение исканията на защитата за изменение на наложените по отношение на обвиняемите К. и Я. МН от задържане под стража в други, по-леки такива. Апелативен съд – гр.София, с определение №№ 1691/19.12.2024 г., в рамките на ВЧНД №1614/24 г., е отменил протоколно определение от 12.12.2024 г., постановено по НЧД № 1363/2024 г., по описа на ОС - Благоевград, като вместо него изменил взетата по отношение на обв. И. Я. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в "домашен арест", която следва се изпълнява на адрес: гр.П., както и взетата по отношение на Г. К. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в "домашен арест", която следва да се изпълнява на адрес: с. с.К..

Както преди, така и след първоначалното задържане на обвиняемите са били извършени множество процесуално-следствени действия, вкл. разпити на свидетели; изготвяне на ВДС; назначени са различни експертизи и представени съответни заключения; приобщени са писмени доказателства, вкл. от мобилните оператори на територията на Република България, веществени доказателства и др.

С определение №103/06.02.2025 г., постановено по ЧНД №125/2025 г., ОС – Благоевград, на основание чл.69, ал.1, ал.2 и ал.3от НПК, е отстранил обвиняемите по ДП №414/2024 г. по описа на СО-СГП, пр. преписка №18806/2024 г. по описа на СГП, Б.Д.Г., с ЕГН:********** ; И. Д. Я., с ЕГН:********** и Г. Т. К., с ЕГН:**********, от длъжностите, които заемали в РУ - гр.Петрич при ОД на МВР.

При така установеното във фактическо отношение ОС намира молбите на защитниците за изменение на взетите по отношение на обвиняемите Г. К. и И. Я. МН за неоснователни.

В производството по чл. 65 от НПК съдът следва да прецени всички 4 обстоятелства, свързани с основателността на наложените МН при наличието на нови обстоятелства - срок на задържането, здравословното състояние на задържания, такива, касаещи повдигнатите обвинения и др. В настоящия казус съдът приема, че е налице ново обстоятелство, а именно изтеклия 2месечен период след последното произнасяне на съдилищата във връзка с МН по отношение на обвиняемите.

Същевременно ОС съобрази това, че липсва изменение в квалификацията на деянията, предмет на повдигнатите срещу Я. и К. обвинения . И към настоящия момент същите са по чл.321,ал.3,във вр. с ал.2 от НК – участие в организирана престъпна група с обв. Гецев, в качеството им на държавни служители, като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302 НК, чл. 354а ал. 1 НК, чл. 253 НК, чл. 287 НК, чл. 357 НК, като в нея участват длъжностни лица по смисъла на чл.93,т.1,б.“а“ от НК. За посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода срок от 3 до 10 години и същото се явява тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НПК.

Анализът на доказателствения материал определено сочи, че Я. и К. са съпричастни към деянията, във връзка с които се води разследването по посоченото по-горе ДП. Както са отбелязвали и други съдебни състави в рамките на предходни производства по искане за вземане, респ. изменение на взети МН, са налице достатъчно доказателства в тази насока: гласни – показанията на свидетели, вкл. такива с тайна самоличност, ВДС, писмени доказателства, както и заключения на назначени в хода на ДП експертизи.

Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че на настоящия етап от развитие на делото и в рамките на настоящото производство, съпричастността на обвиняемите към деянията, предмет на повдигнатите обвинения, не следва да бъде установена по несъмнен начин така, както напр.изисква закона при постановяване на осъдителна присъда.

Същевременно, както бе отбелязано и по-горе, за периода, през който Г. К. и И. Я. търпят МН „домашен арест“ не са събрани доказателства, които да оборват това предположение.

На следващо място съдът намира, че и понастоящем е налице реална опасност при изменение на МН „домашен арест“ в по-леки, обвиняемите да извършат друго престъпление. В тази връзка настоящият съдебен състав се 5 солидаризира с изводите на предходните съдилища, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Наред с това Съдът съобрази броя, продължителността и разнообразния характер на извършваните отделни деяния, предмет на повдигнатите обвинения, създадените отношения с множество лица от няколко населени места и др. С оглед заявеното от страна на прокуратурата предстои провеждането на разпити на още свидетели. Не на последно място Съдът взе под внимание и част от съдържанието на изготвените ВДС, видно от което е отношението на обвиняемите към лица, които са подали жалби до правоохранителните органи. Тези обстоятелства определено сочат на високата степен на обществена опасност на стореното, към което, както се посочи по-горе, с голяма доза вероятност обвиняемите са съпричастни.

Съдът намира, че не е налична реална опасност от укрИ.е на Я. и К., доколкото същите са с известен адрес, семейни са, няма данни за трайни ангажименти извън страната.

Що се отнася до обстоятелствата, които следва да се изяснят в настоящото производство, Съдът счита, че не са налице нито нови такива, освен изтеклия срок след последното произнасяне на съда, нито доказателства, които да го мотивират да измени така взетите МН в по-леки такива.

Не е налице и неразумност на сроковете на МН доколкото, както се посочи, обвиняемите са задържани общо от около 4 месеца. Ето защо и следва да се приеме, че срокът на задържането е в рамките на нормата на чл.

65, ал.4 от НПК. Т.е. както се посочи, липсва неразумност на търпенето на МН освен по смисъла на НПК, така и с оглед възприетите критерии от ЕСПЧ, и съгласно Конвенцията за правата на човека и основните свободи.