Решение № 840 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501501 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 18805/11.06.2025 г. от Н.

К. С., ЕГН ********** и М. Я. С., ЕГН **********, в качеството им на длъжници по изп.д. № 20258950401643 на ЧСИ Людмил С.-рег. № 895 и район на действие ВОС, подадена чрез адв. К., срещу постановленията за разноски, обективирани в покани за доброволно изпълнение с изх. № 17035/10.06.2025 г. и с изх. № 17038/10.06.2025 г. по изпълнителното дело.

В жалбата е посочено, че не се оспорва обстоятелството за дължимостта на сума в размер на 2400 лв., представляваща присъдени в полза на взискателите разноски по воден между страните спор, за която сума взискателят се е снабдил с изпълнителен лист. Оспорват изцяло дължимостта на разноски по изпълнението – както за претендираното адвокатско възнаграждение, така и разноски по изпълнителното дело, определени в размер на 696,52 лв. за всеки от длъжниците. Считат, че освен прекомерни, същите следва и при дължимост да бъдат понесени от взискателите. Излагат, че на дата 07.05.2025 г. по гр. д. № 12215/2023 г. по описа на ВРС е депозирано искане за задължаване на А. К., Д. К. и „Шанс – 95“ ЕООД да посочат банкова сметка, по която да бъдат платени присъдените им разноски за производството. С разпореждане № 19062/09.05.2025 г. ВРС задължил страните да посочат банкови сметки с оглед заплащането на дължимите суми.

Сочи, че на 23.05.2025 г. с нова молба заявили готовност за доброволно изпълнение. „Шанс – 95“ ЕООД предоставило информация, като дължимата сума била заплатена още на 28.05.2025 г. На 10.06.2025 г. на длъжниците били 1 връчени ПДИ с посочени по – горе изх. номера по описа на ЧСИ, в които освен сума, дължима за разноски, в тяхна тежест били възложени и разноски по изпълнението.

Поддържа, че такива не се дължат, поради което подава настоящата жалба на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Намира постановленията на ЧСИ в тази част за незаконосъобразни. Твърди, че отговорността за разноските следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството, респективно за начисляването им. Посочва, че те, като длъжници не са получили необходимото съдействие от техните кредитори с оглед изпълнението на задължението им. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че разноските следва да бъдат понесени от взискателите.

Моли за отмяна на така обжалваните актове.

В срок е постъпило възражение от взискателите А. К. и Д. К., подадено чрез адв. Т.. Изказват становище, че жалбата е недопустима, тъй като на първо място жалбоподателите е следвало да отправят искане до съдебния изпълнител относно разноските и след евентуален негов отказ да бъде подадена жалба. Поддържат, че плащането е било осъществимо, като сумата бъде наредена с пощенски запис или да бъде депозирана в банка на името на взискателите. Позовават се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, като посочват, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за издаване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителите действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Сочат, че ЧСИ е обвързан от изпълнителната сила на влязлото в сила решение, както и че той е сезиран с надлежно искане за принудително изпълнение. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които застъпва позицията, че подадената жалба е неоснователна с подробно изложени доводи. Излага съображения, че разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника само в предвидените в чл. 79, ал. 1 ГПК хипотези, които са изрично изброени и в случая нито една от тях не е налице.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С решение № 4360/03.12.2024 г., постановено по гр. д. № 12215/2023 г. по описа на ВРС, е отхвърлен предявеният от Н. С. и М. С. иск срещу „ШАНС – 95“ ЕООД, А. К. и Д. К. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Ищците са осъдени да заплатят на „ШАНС – 95“ ЕООД сума в размер на 800 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и на А. К. и Д. К. сума в размер на 2400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

По жалба на ищците пред ВОС е образувано в. гр. д. № 272/2025 г., по което е постановено решение № 417/16.04.2025 г., с което 2 първоинстанционното решение е потвърдено, а Н. С. и М. С. са осъдени да заплатят на „ШАНС – 95“ ЕООД сума в размер на 800 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и на А. К. и Д. К. сума в размер на 2400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Адв. Т. – процесуален представител на А. К. и Д. К., е подал молба вх.

№ 36246/22.04.2025 г. по описа на ВРС, с която е поискал издаването на изпълнителен лист на доверителите му за направените разноски пред ВРС.

На 08.05.2025 г. е подадена молба с вх. № 40497/08.05.2025 г. от адв. К. – процесуален представител на Н. С. и М. С., с която е помолила да бъде указано на ответниците да посочат банкови сметки, по които да бъдат платени задълженията, както и до посочването им да не бъдат издавани изпълнителни листи.

С разпореждане № 19062/09.05.2025 г. по гр. д. № 12215/2025 г. по описа на ВРС ответниците са задължени да посочат банкови сметки и доказателства, че са титуляри на тези сметки. Разпореждането е получено от „ШАНС 95“ ЕООД на 19.05.2025 г. и от А. К. и Д. К. на 20.05.2025 г.

Още на 14.05.2025 г. адв. Т. се е снабдил с изпълнителен лист за разноските, сторени от неговите доверители в производството пред ВРС.

На 20.05.2025 г. е подадена молба с вх. № 44527/20.05.2025 г. по описа на ВРС от името на „ШАНС – 95“ ЕООД, с която е предоставена информация относно банковата сметка на дружеството.

С молба с вх. № 44864/20.05.2025 г. по описа на ВРС, подадена от адв.

Т., е поискано издаването на изпълнителен лист за сторените от доверителите му разноски пред ВОС в размер на 2400 лв. Адв. Т. се е снабдил с издадения изпълнителен лист за разноските пред ВОС на 23.05.2025 г.

С молба с вх. № 45944/23.05.2025 г. по описа на ВРС адв. К. е заявила, че нейните доверители имат желание и съгласие да заплатят дължимите суми, като моли да не бъде издаван изпълнителен лист до посочване на банкова сметка. С молба с вх. № 47183/28.05.2025 г. по описа на ВРС адв. К. е представила доказателство за заплатени разноски на „ШАНС – 95“ ЕООД.

С разпореждане от 04.06.2025 г. на ЧСИ Людмил С. е образувано изпълнително дело № 20258950401643 по молба на А. К. и Д. К., подадена от техния пълномощник, както и въз основа на изпълнителен лист, издаден от ВРС, с който е установено, че Решение № 417/16.04.2025 г. по в. гр. д. № 272/2025 г. по описа на ВОС, постановено по жалба срещу Решение № 4360/03.12.2024 г. по гр. дело № 12215/2023 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 16.04.2025 г., подлежат на изпълнение, Н. С. и М. С. са осъдени да заплатят на А. К. и Д. К. сумата от 2400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Със запорно съобщение с изх. № 16453/04.06.2025 г. по изп. д. № 20258950401643 по описа на ЧСИ Людмил С., получено от „ОББ“ АД на 05.06.2025 г., е наложен запор върху всички сметки, банкови касетки и 3 вземания на длъжника Н. С., с изключение на несеквестируеми вземания, освен тези, придобили характер на спестявания, до размера на сумата, а именно 1669 лв., изчислена към 18.06.2025 г.

Със запорно съобщение с изх. № 16454/04.06.2025 г. по изп. д. № 20258950401643 по описа на ЧСИ Людмил С., получено от „ОББ“ АД на 04.06.2025 г., е наложен запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания на длъжника М. С., с изключение на несеквестируеми вземания, освен тези, придобили характер на спестявания, до размера на сумата, а именно 1657 лв., изчислена към 18.06.2025 г.

С постановления за разноски, обективирани в покани за доброволно изпълнение с изх. № 17035/10.06.2025 г. и с изх. № 17038/10.06.2025 г. по изпълнително дело № 20258950401643 по описа на ЧСИ Людмил С., в тежест на длъжниците са възложени следните разноски: за Н. С.: 1746,68 лв., от които 1200,00 лв. присъдени разноски, 200.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 346,68 лв. такси по ТЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 168,00 лв. с ДДС, дължими към 24.06.2025 г. и за М. С.: 1734,68 лв., от които 1200,00 лв. присъдени разноски, 200.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 334,68 лв. такси по ТЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 168,00 лв. с ДДС, дължими към 24.06.2025 г.

В кориците на изпълнителното дело е приложен документ, от който е видно, че на 05.06.2025 г., в изпълнение на запора, наложен на Н. С., по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 1669 лв. с референция на превода 05.06.2025/FT25156058WPL65R.

Предвид посочената като дължима сума в горецитираното постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ, се установява, че тя не е напълно погасена от страна на Н. С..

По отношение на М. С. също не са събрани данни, от които да може да бъде установено погасяването на нейното задължение.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирани страни, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество е неоснователна поради следните съображения:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство е основана на липсата на доброволно изпълнение на задължението на длъжника, поради което е образувано изпълнително производство, а оттам и извършените от взискателя разноски – в този смисъл е ТР 3/2015, постановено по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

За правилността на постановленията за разноски в настоящия случай от значение са две обстоятелства: налице ли е изпълнение на задължението от страна на длъжниците преди датата на образуване на изпълнителното производство, както и била ли е налице обективна възможност за изпълнение на задълженията им.

4

В настоящия случай се установи, че длъжниците не са били удовлетворили вземането на кредиторите си до момента на образуване на процесното изпълнително дело. Респективно длъжниците са дали повод за завеждането му.

Досежно възможността за изпълнение на задълженията. Неоснователни са възраженията за наличие на кредиторова забава и недобросъвестност, основани на молбите, подадени до ВРС с искане за информация относно банковите сметки на взискателите. Изпълнението на парично задължение чрез превод по банкова сметка не е единствената възможност за удовлетворяване претенцията на кредитора. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е предвидено, че пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. В случая длъжниците не са оставили паричната сума за пазене в банка, каквато възможност са имали. Следователно длъжниците обективно са разполагали както с време (решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 16.04.2025 г., а изпълнителното производство е образувано на 04.06.2025 г.), така и с възможността по чл. 97, ал. 1, пр. 2 ЗЗД да изпълнят задълженията си.

Не е основателно и оплакването, че е налице хипотезата по чл. 95 ЗЗД, съгласно която кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая не са събрани данни за неоправдано неприемане на предложеното от длъжника изпълнение, както и по – горе беше обсъдено обстоятелството, че длъжниците са разполагали с възможност за изпълнение на задълженията си.