Решение № 265741 от 13.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9320/2020
- Вид
- Решение № 265741
- Подписан
- 13.09.2021
- В сила
- 02.02.2023
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, буква "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, буква "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 531, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 535 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.09.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 9320 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 155748 от 21.07.2020 г., постановено по гр. д. № 9244/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 34 състав е уважил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.С. К.срещу А.Р.А. иск по чл. 535 ТЗ като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25000 лева, представляваща главница по запис на заповед за сумата от 30000 лева, издаден на 12.03.2008 г., с падеж на плащане на 07.04.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 23.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1592/2010 г. по описа на Софийски градски съд, I брачен въззивен състав, който е издал заповедта за изпълнение по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2009 г. за сумата от 30000 лева.
С решението, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лева – разноски за първа инстанция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А.Р.А. чрез адв. В.М., в която е направено оплакване, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради неправилно приложен материален закон. Сочи, че решението е недопустимо, тъй както първата съдебна инстанция се е произнесла по право, което не е идентично с правото, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, стара т. 9 от ГПК, тъй както заповедта е издадена за 30000 лева, за искът е предявен само за 25000 лева.
Освен това е предявена претенция за лихва за забава, която не е заявена със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че предявеният иск е бил осъдителен, поради което е недопустим и съдът не е следвало да приема уточнение и изменение в хода на процеса. По същество излага, че въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което не се извършвани валидни действия и е перемирано, а вземането по заповедта за незабавно изпълнение е погасено по давност с изтичане на тригодишна давност по чл. 531, ал. 1, във вр. чл. 537 от ГПК, в подкрепа на което твърдениe прави подробен анализ на установените факти.
Поддържа възражението за погасяване на вземането по давност. Прави искане решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, евентуално решението да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, такъв е подаден от Г.С.К. чрез адв. С.Д., в който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че искът е допустим, тъй като с молба в изпълнение на указанията на съда е уточнил, че предявеният иск е установителен. Излага, че предмет на спора е валидно възникнало вземане по редовен от външна страна запис на заповед, вземането по който не е погасено по давност, защото в рамките на изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия и е налице частично събиране на дълга.
Сочи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до момента, давност не тече на основание чл. 115, буква „б“ от ЗЗД. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Безспорно между страните е, че със заявление с вх. № 59080 от 23.11.2009 г., ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу ответника, за сумата от 30000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 12.03.2008 г. с падеж 07.04.2008 г. г., ведно с разноски в заповедното производство и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на заявление. Към заявлението е представен редовен от външна страна запис на заповед, за който се твърди, че е подписан от ответника и това не е спорно.
С разпореждане от
11.12.2009 г., Софийският районен съд, I ГО, 34 състав е отхвърлил заявлението.
Срещу разпореждането на съда е подадена частна жалба от заявителя, по която е образувано ч. гр. дело № 1592/2010 г. по описа на СГС, I брачен въззивен състав, по което частната жалба е уважена, разпореждането от 11.12.2009 г. е отменено и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2009 г. за сумата от 30000 лева, представляваща вземане по запис на заповед издаден на 12.03.2008 г.
На 05.05.2017 г., по пощата по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК, по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника по заповедното производство и е направено искане по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение от 23.11.2009 г.
С разпореждане от 28.06.2017 г. Софийският районен съд, I ГО, 34 състав е указал на длъжника да представи доказателства, че възражението е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, което разпореждане е връчено на 31.07.2017 г. Указанията не са били изпълнени в срок.
С определение от
29.08.2017 г., Софийският районен съд, I ГО, 34 състав, е върнал възражението и е оставил без разглеждане искането по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК.
Определението е обжалвано от длъжника и същото е отменено с определение № 13942 от 20.06.2018 г. по ч. гр. дело № 7436/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО и делото е върнато на СРС с указания съдът да изиска информация от ЧСИ за датата, на която поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20177930400108 на ЧСИ Н.Д.е връчена на длъжника.
От поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20177930400108, образувано по описа на ЧСИ Н.Д.с район на действие СОС, се установява, че същата е връчена лично на длъжника на 21.04.2017 г., поради което подаденото по пощата възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК е в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
С определение от
18.09.2018 г. Софийският районен съд, I ГО, 34 състав е констатирал настъпилите основание за спиране на изпълнението по чл. 417, т. 9 от ГПК.
С разпореждане от
08.01.2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 34 състав, е указал на заявителя в заповедното производството, че във връзка с редовно постъпило възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2009 г. за сумата от 30000 лева, следва да предяви иск за вземането и в същия срок да представи по заповедното производство доказателства за това. Разпореждането е връчено на заявителя на 14.01.2019 г. като на 14.02.2019 г. по делото е представено копие от искова молба с предмет – част от вземането по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба с вх. №
2004176 от 14.02.2019 г., по която е образувано гр. д. № 9244/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 34 състав, ищецът Г.С.К. е изложил фактически твърдения, че ответникът А.Р.А. издал в негова полза на 12.03.2008 г. запис на заповед за сумата от 30000 лева, която сума не била платена на падежа, поради което поискал през 2009 г. издаване не заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу ответника. Такава била издадена на 23.11.2009 г. от СГС, а след образуване на изпълнителното дело постъпило плащане на 5000 лева. Ето защо прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25000 лева по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заедно с лихва за забава от датата на падежа до исковата молба и от исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски.
С разпореждане от 05.04.2019 г. Софийският районен съд, I ГО, 26 състав е указал на ищеца да уточни какъв е правният му интерес да води осъдителен иск срещу ответника при наличие на издаден изпълнителен лист, като в изпълнение на указанията на съда ищецът е посочил, че е предявил установителен иск относно вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение съобразно указанията на Софийският районен съд, I ГО, 34 състав, на председателя на което делото е преразпределено.
С разпореждане № 171106 от 19.07.2019 г., председателят на 34 състав е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да уточни дали предявява осъдителен или установителен иск, да посочи размер и период на мораторната лихва, за която е формулирал петитум като съобрази, че тя не е предмет на заповедта за незабавно изпълнение от 23.11.2009 г. Указанията са връчени на ищеца на 09.08.2019 г., както с молба от 16.08.2019 г. ищецът е завил, че предявява установителен иск за вземането и не предявява самостоятелен иск за мораторна лихва.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника А.Р.А., в която искът е оспорен по подробно изложени доводи и е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
С определение № 4540 от 08.01.2020 г. Софийският районен съд, I ГО, 34 състав, е изготвил проект за доклад по делото по чл. 140 от ГПК, който е обявен за окончателен, като е докладвал установителният иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, за сумата от 25000 лева, представляваща главница по запис на заповед на обща стойност от 30000 лева, издаден на 12.03.2008 г., с падеж на плащане 07.04.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението и е посочена дата 03.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Отделил е за безспорни фактите, че ответникът е подписал записа и че е платил 5000 лева по него.
По делото са приложени за послужване изпълнително дело № 20177930400108, образувано по описа на ЧСИ Н.Д.с район на действие СОС, както и изпълнително дело № 82/2011 г. по описа на ЧСИ С.Х. и изпълнително дело № 82/2011 г. по описа на Г. К..
Между страните не е спорно и се установява от материалите по хронологически номерираните дела, че по изпълнителното дело № 82/2011 г. по описа на ЧСИ С.Х., образувано по молба от 28.04.2010 г. въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2009 г. за сумата от 30000 лева по ч. гр. дело № 1592/2010 г. по описа на СГС, I брачен въззивен състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, че покана за доброволно изпълнение не е връчена редовно на длъжника и са извършани изпълнителни действия.
По молба от 10.02.2011 г. изпълнителното дело е предадено за продължаване на изпълнителните действия на частен съдебен изпълнител Г. Н.К., рег. № 792, с район на действие Софийски окръжен съд, който също не е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника и делото е изпратено на ЧСИ Н.Д.с район на действие СОС.
С постановление от
16.02.2017 г. ЧСИ Н.Д.е прекратила на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело № 20167930400891 и е вдигнала всички наложени възбрани и запори.
С молба от 23.02.2017 г. ищецът е поискал образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ Н.Д.въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
23.11.2009 г. за сумата от 30000 лева по ч. гр. дело № 1592/2010 г. по описа на СГС, I брачен въззивен състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, че по молбата е образувано изпълнително дело 20177930400108 по описа на ЧСИ Н.Д., по което е връчена и поканата за доброволно изпълнение на длъжника.
Други релевантно за спора доказателства не са представени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разпечатката съдържа 50 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555c40ac-a79f-4b1f-ab1e-2988807c7e0f