Определение № 667 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500594 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2872/04.02.2026 г., подадена от С. А. Д., с адрес гр.**, насочена срещу Решение № 977/05.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 71/2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което решение се отхвърлени исковете на жалбоподателката, предявени срещу А.В.К., от гр.** и И. Д. Д., от гр.**, за осъждане на последните да заплатят на Д. в условията на солидарност сумата в размер на 6000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на следните деяния на ответниците на 13.07.2023г. в ресторант „Лотос“ в гр. Разлог: 1/ по отношение и на двамата ответници: спирането на климатика в процесното заведение и отказът им и начинът, по който е направен, да го пуснат отново и високата температура, която настъпила в заведението; 2/ по отношение на ответника А.В.К. – репликата „това не е кантора, освен да си поделим наема", репликата „дреме ми на оная работа"; 3/ по отношение на ответника И. Д. Д. – репликите „това е ресторант, хапваш и тръгваш, тук си на гости", представянето и отговора му с фалшивото име „Върбан", както и репликата, че ищцата е "много арогантна" и че същата си е „държала краката на масата“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането (13.07.2023г.) до окончателното изплащане на вземането.

1

Решението се обжалва като материално и процесуално незаконосъобразно, както и като необосновано. Изразява се становище, че крайният съдебен акт на районния съд е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необоснован при направени неправилни и несъобразени с доказателствата изводи, неправилна преценка на доказателствата, изложени неоснователни и незаконосъобразни изводи, в нарушение на житейската логика и пренебрегващи относимите към процесния деликт морално-етични норми.

Според въззивника, неправилно са преценени свидетелските показания, като са кредитирани безкритично и в нарушение на чл.172 от ГПК показанията на бащата на единия ответник. Признава се, че в цитираната норма липсва презумпция за невярност на показанията на близките на страната, но в случая съдът е пропуснал наличието на противоречия на показанията на св.К. и тези на св.И.чев и на св.Захариев за заявените от последните обстоятелства.

Въззивникът прави оплакване, че неправилно е оценена приетата комплексна експертиза. Подчертава, че видно от обясненията на вещите лица в съдебното заседание, в което са изслушани, не е изключена причинната връзка между преживяното от въззивницата и действията на ответниците.

Като тенденциозни се определят твърденията на в.л.Мелниклийска, че че при ищцата не се установяват реакции на стрес, тъй като, ако човек е вцепенен и който е изпаднал в някаква реакция на стрес, дори и да няма тези физически подувания на краката, както е при ищцата, не е нормално просто да вземе решение и да се премести в друго заведение, и едва тогава да тръгне към личната лекарка.

В тази насока се подчертава, че въззивницата е получила остри неприятни изживявания в резултат на действията на ответниците, на прегряването на помещението и на обидните реплики на ответниците, особено нецензурната реплика на ответника К.. Сочи се, че дали, как и за колко време това е преминало в здравословна проблематика е въпрос на фактология, която е изяснена по делото. Освен това се обръща внимание, че въззивницата е проявила поведение, каквото вещото лице е описало, но неправилно РС го е преценил като аргумент за недоказаност на твърденията й.

Въззивницата оспорва основния извод на PC, че поведението и действията на ответниците не могат да се квалифицират като неправомерни.

Според нея, и правно, и житейски е вярно точно обратното, а именно, че 2 собственикът на заведение има задължение да приведе помещението в нормално за пребиваване състояние, при наличните климатични условия.

Твърди се, че персоналът на процесното заведение е проявил различно отношение към въззивницатау спрямо другите клиенти, като отказът, освен всички друго, е и в груба форма. В тази връзка се изразява становище, че изводът на съда, че изразът: „дреме ми на оная работа“, съпроводен със съответен жест, макар и вулгарен, не е противоправен. Заявява се, че това е противоправен акт, годен да предизвика процесните последици, обратно на изводите на съда.

Отделно от това, решението се оспорва и поради липсата на мотиви спрямо ответника Д..

От въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете в пълния им предявен размер, както и да присъди на въззивницата направените от нея разноски по делото.

С въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел – К.И., за установяване обстоятелството дали след напускане на процесното заведение, въззивницата е посетила друго такова, къде точно, при какви обстоятелства и за колко време е станало това.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъ в не е постъпил от насрещната страна.

Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Направеното от въззивника доказателстевнено искане съдът намира за неоснователно. Обстоятелствата, за които се иска да бъде допуснат сочения свидетел, са установени при разпита му, проведен пред РС-Благоевград в о.с.з. от 23.06.2025 г. /стр.13/. Ето защо не се налага повторното му изслушване пред въззивния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА в.гр.д.№ 594 по описа за 2026 г. в открито съдебно заседание за 19.05.2026 г. от 10:45 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за допускане до разпит на един свидетел - К.И., за установяване обстоятелството дали след напускане на процесното заведение, въззивницата е посетила друго такова, къде точно, при какви обстоятелства и за колко време е станало това.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4