Решение № 21 от 18.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ямбол, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „Неткредит“ ООД гр.София, чрез пълномощникамл. юриск. Д.Д. въззивна жалба против Решение № 216 от 19.04.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 3251/2023 г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивното дружество против Р. Г. П. насрещен иск за заплащане на сумата от 217,87 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г. по Договор за потребителски кредит № 202308251203210102 от 25.08.2023 г., като неоснователен.

Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, с доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод за недействителност на целия договор за кредит поради неправилно посочване на ГПР по кредита. Поддържа се, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора, тъй като и без тази клауза договорът би бил сключен. Поради това се счита, че дори и неустойката не е била включена в ГПР, това не води до недействителност на целия договор за кредит и не лишава от действие уговорката за възнаградителна лихва, поради което същата се дължи.

Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР, според жалбаподателя би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор. Въззивникът се позовава и на практиката на СЕС, в която е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, като тази защита не следва да надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел. Поради това се поддържа, че съдът не може да обяви договора за недействителен, ако правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал 1 без неравноправната клауза, може да се възстанови, като същевременно договорът продължи да се изпълнява, какъвто е процесния случай. По изложените в жалбата съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения насрещен иск за заплащане на възнаградителна лихва в размер 217,87 лева по процесния договор да бъде уважен изцяло, с присъждане и на разноски по делото.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата Р. Г. П. чрез пълномощника- адв. М. М. от АК- Пловдив, е оспорила жалбата като неоснователна.

Изложени са съображения, според които решението в обжалваната му част е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Като правилни и обоснован се споделят изводите на първоинстанционния съд за нищожност на процесния договор за кредит в цялост, като се счита, че в случая не е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР не би могла да да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, както и поради това, че договорът за потребителски кредит не би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК. По отношение на процесния договор за кредит се счита, че е приложима нормата на чл.22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. В подкрепа на доводите си за пълна нищожност на договора за кредит, въззиваемата се позовава и на цитираната в отговора на жалбата практика на СЕС и ВКС, постановена по аналогични казуси. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемата моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. В подадена по делото писмена молба от процесуален представител на дружество въззивната жалба се поддържа изцяло, както и се поддържа искането за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.

В о.с.з. въззиваемата страна не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата се настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, с доводи, идентични с тези, изложени в отговора на въззивната жалба.

Поддържа се искането за приъждане на разноски пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Ямболския районен съд е било образувано по искова молба на Р. Г. П. от гр. *, с която против „Неткредит“ ООД- гр. София, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че клаузата предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит 202308251203210102/25.08.2023 г. сключен между страните по делото, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 440,00 лв. е нищожна, като противоречаща на разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, както и на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като е неравноправна- уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит.

С отговора на исковата молба ответникът „Неткредит“ ООД е оспорил 2 предявения иск като неоснователен, излагайки възражения по всяки едни от доводите на ищцата за нищожност на предвидената в договора за потребителски кредит неустоечна клауза.

С отоговора на исковата молба, по реда на чл.211 от ГПК ответникът по по първоначалния иск е предявил насрещни осъдителни искове за заплащане от ищцата Р. П. на следните суми: сумата от 522,13 лв.- падежирала главница, дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 217.80 лв.падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г.; сумата от 1 277.87 лв.- предсрочно изискуема главица за периода от 26.01.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на връчване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата по насрещната искова молба оспорила предявените искове като неоснователни. Изложила е подробни доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Договорът за кредит е оспорен и като нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави, като се поддържа, че по отношение на същия е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, тъй като нищожната клауза на процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, както и че без тази клауза договорът не би могъл да бъде сключен.

По делото е установено, че на 25.08.2023 г. между „Неткредит“ ООД и Р. Г. П. е бил сключен договор за потребителски кредит № 202308251203210102, в изпълнение на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1 800,00 лв., представляваща главница и чистата стойност на кредита. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит при условията и сроковете на договора, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора.

Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като крайният му срок е 26.08.2024 г. Сумата по кредита е следвало да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които с падеж 26-то число на текущия месец и размер на месечната вноска 185,00 лв., включваща главница и договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. Страните са уговорили ГПР по кредита 49,01 % и ГЛП 40,61 %. Така договорения от страните общ размер на плащанията по договора за кредит е в размер на 2 200,00 лв., от които главница в размер на 1 800,00 лв. и договорна лихва в размер на 420,00 лв. В чл.4, ал.3 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, е следвало да бъде за сума в размер на 2 220,00 лева със срок на валидност до 27.08.2024 г. В случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора гаранция по чл.4, ал.3 от договора, съгласно чл.6, ал.1 от договора кредитополучателя се е задължил да заплати неустойка в размер на 1 440,00 лева, начислявана на месец, считано от изтичане на срока по чл.4, ал.3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по- кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периода, в който кредита Договорът за кредит е сключен при приети от кредитополучателя общи условия и подписан от него стандартен европейски формуляр.

От заключението на вещото лице- икономистк С.Д., извършило назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, е установено, че сумата от 1800,00 лв. е предоставена на ищцата Р.П. на 25.08.2023 г. по опосочена от нея банкова сметка в „Ти Би 3

Ай“ ЕАД. Вещото лице е установило, че по процесния договор ищцата не е извършвала плащания. От страна на кредитора не е била начислявана неустайката, предвидена в чл.6 от договора. Установено е от вещото лице, че към датата на подаване на насрещната искова молба- 18.01.2024 г., задължението на Р. П. по договора за кредит е в общ размер на 2 017,87 лв., включващо: падежирала главница в размер на 522,13 лв. за периода 26.09.2023 г.– 26.12.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 217,87 лв. за периода 26.09.2023 г.– 26.12.2023 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 177,87 лв. за периода 26.01.2024 г.– 26.08.2024 г.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е приел за установено по предявения от Р. Г. П. против „Неткредит“ ООД иск, че клаузата, предвидена в чл.6 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 202308251203210102 от 25.08.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 440,00 лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 и чл.19 ЗПК, както по чл.143 ЗЗП. По предявенитe от „Неткредит“ ООД насрещни искове, ЯРС е осъдил Р. Г. П. да заплати на „Неткредит“ ООД следните суми: 1 800,00 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 202308251203210102 от 25.08.2023 г., включваща 522,13 лева– падежирала главница, дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г., ведно със законната лихва от 18.01.2024 год. /датата на подаване на насрещната искова молба в съда/ до окончателното и изплащане и 1277,87 лева– предсрочно изискуема главница за периода от 26.01.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва считано от 12.02.2024 г. /датата на връчване на насрещната искова молба на ответницата по нея/ до окончателното изплащане на вземането. Насрещният иск за заплащане на сумата от 217,87 лева– падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.09.2023 г. до 26.12.2023 г. съдът е отхвърлил като неоснователен.

Разпечатката съдържа 28 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555ac9ad-11b3-4db1-889e-920b18b68af1