Решение № 362 от 21.03.2016, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е град

Добрич, 21.03.2016г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД

ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай Николов при секретаря И.И......................................………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 02654 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Х.А.Х.,

ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв. Ю.О., ДАК, срещу Е.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор *** в ПИ с идентификатор *** – жилище, апартамент № * на втория етаж във вход „*” на жилищен блок № ** на ул.”***” в град ***, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения с площ от 62,98 кв.м, ведно с изба № 14 с площ от 2,53 кв.м, ведно с 0,59010% ид.части от общите части на сградата и право на строеж върху държавно място.

В исковата молба се навеждат твърдения, че придобитият по време на брака апартамент в град ** е за сумата от

48 000 лева, а не за посочените 15 200 лева. Действително заплатената сума на продавачите е изцяло на ищцата и от продажба на недвижим имот от преди сключване на брака с ответника. Именно това е основанието да се претендира пълна трансформация на средства при придобиване на този имот, макар и по време на брак.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е недопустим, неоснователен. Оспорва се изложената фактическа обстановка в исковата молба. Действително ищцата е продала незастроено дворно място в Анкара през 2008г. за 70 000 лева, но за около 50 000 лева е придобила апартамент в **, а с останалите

20 000 лева и кредит от 13 000 лева от ответника е бил закупен автомобил „**”. Навеждат се твърдения, че парите за закупуване на процесното жилище са осигурени от двамата съпрузи по равно.

Поради тази причина и при оформяне на сделката са участвали и двамата, а предвид изискванията на продавачите, внесъл сумата от 25 000 лева по сметката на ищцата, откъдето след това било извършено плащането по закупуване на апартамента. 12 000 лева били лични средства на ответника, 8 000 лева дарени от неговия баща, а 4 000 лева дарени от неговия брат Ф*. Поради изложеното възразява срещу искането за частична трансформация на собствеността върху процесния имот до размера от ½ ид.части. Прави се възражение относно допустимостта на иска за трансформация.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № ***. по гр.д.№ ***. по описа на ***. С решението ползването на семейното жилище, находящо се в град *, ул.”* № *, вх.*, ет.*, ап.*, е предоставено за ползване от Х.А.Х..

Видно от акт за недвижими имот,

Е. А. е придобил етажно жилище в ***, през 2000г. /в превод от турски/. Според пълномощно рег.№ 12851, издадено на 07.10.2008г. от нотариус № ** при НК с район на действие ДРС, ответникът е упълномощен от баща си И. да получава полагаемата му се пенсия, добавките към нея и социални помощи, да се разпорежда с влога му в „***”ЕАД. Такова пълномощно е получил от баща си и да сключва и прекратява договори за аренда на земеделски земи, находящи се в с.Б., общ.Т., да получава полагащите му се ренти, наеми, дивиденти. От приложения договор за аренда № **, том **, вх.№ ** от **., издаден от пом.нотариус при нотариус № 160 при НК с район на действие ДРС, се установява, че земеделските земи са в размер на 31,82 дка, а рентата – 30% от получената продукция. Представена е служебна бележка от арендатора, установяваща, че за 2008г. са изплатени 962 лева, за 2009г. същата сума. С писмо от 18.01.2016г. арендаторът заявява, че ответникът е започнал да взема рентите на баща си от ноември 2009г., преди това те са били дадени авансово на брат му Ф. М.. Представено е извлечение от спестовния влог на И. А./бащата на ответника/ за периода 09.2004г. – 03.2010г. От служебна бележка изх.№ РД-03-810 от 22.10.2013г. се установява трудовия доход на ответника за периода ноември 2012г. – септември 2013г. От справка /превод от турски/ от 03.12.2013г. на пенсионната дирекция на държавните служители се установява, че размерът на пенсията на ответника е 1 415,67 турски лири и добавка 56,63 турски лири, след подаденото му искане за пенсиониране от 26.06.2012г. и допълнително от 16.07.2012г. От справка от И. университет към януари 2008г. ответникът е получил заплата в размер на 1 075,28 турски лири. Видно е също, че ответникът е имал индивидуален пенсионен фонд от 2005г., където е внасял по 50 $ месечно. На

01.09.2009г. са внесени 15 000 турски лири като осигуровка за лица по НОИ на името на ответника. От удостоверение за адресна регистрация се установяват адресите на ответника в И.след 2007г. Представена е и справка за движението на ответника между РБългария и РТурция за периода 01.01.2003г. – 21.09.2012г. От представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № ** от **., том *, рег.№ *, дело № **. на нотариус № **при НК с район на действие **, вписан под вх.рег.№ * от *., акт № *, том *, дело № *. на *при ДРС, е видно, че Ф. И. М. /брат на Е./ е продал собствения си апартамент в ж.к.”Б.” бл*, вх.*, ет.*, ап.* на Х. А. М. /дъщеря на съпругата му/ за сумата от 4 800 лева, като продавачът си е запазил пожизнено право на ползване.

От акт за недвижим имот /в превод от турски/ се установява, че ищцата е закупила през 2000г. 518/1 054 от парцел в Алтъндаг за

20 000 турски лири, който е продаден през 2007г. за 120 000 турски лири. От справка на НОИ на Турция към януари 2008г. ищцата е получавала пенсия в размер на 850 турски лири. Видно от договор за наем от 01.03.2008г., ищцата е отдала под наем за една година апартамент в Анкара срещу 9 000 турски лири годишен наем /750 турски лири месечно/. От адвокатската колегия на Анкара се удостоверява, че ищцата е била член в периода 01.01.2000г. до 10.11.2010г. От извлечение за периода 24.08.2009г. до 31.12.2009г. по сметка *** с титуляр Х.Х. се установява, че на 24.08.2009г. на приход е имало 3 000,31 лева, а на следващия ден са изтеглени в брой 3 000 лева. От представената справка по сметка № *** с BIC:*** ***”**”ЕАД, собственост на ищцата, се установява движението на средствата за периода 10.08.2009г. до 25.08.2009г.

По делото са приложени протоколи от съдебни заседания по делото за развод между страните с оглед установяване на размера на доходите на страните за процесния период.

Съдът е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК спрямо ищцата, която е дала обяснения в следния смисъл: През 2008г. двамата с ответника са подали искане за осиновяване на дете, през 2009г. излязло решението, но за целта трябвало да се закупи по-голям апартамент. Към 27.01.2016г. доходите й са единствено от пенсия; наемът от имота в Анкара е до 2010г., когато той е продаден; дотогава е работила и като адвокат.

Съдът е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК спрямо ответника, който е дал обяснения в следния смисъл: баща му е бил български гражданин, бил заможен човек, районен мюфтия, получавал голяма заплата и рента от 32,5 дка земи. След 1997г. родителите му дошли при него в Турция, където той имал апартамент в Истанбул. Сочи изрично адреса, като заявява, че го прехвърлил на сина си, а той впоследствие го заменил с друг. Работил на няколко места – гледал болни хора на час, но може да докаже само дохода от работата си в държавна болница. Синовете му сами се издържали, имали висше образование. Спестявал цялата си заплата, а издържал себе си и баща си с допълнителните средства. От време на време се прибирал в България, за да прибере рентите и пенсиите на баща си, които трупал на своя сметка в Турция до покупката на процесното жилище. Брат му имал собствено жилище в Добрич, работел е до ТЕЛК-решението от 2015г. Продал гарсониерата си през 2007г. или 2008г., оттам имал пари. През 1989г., когато Е. заминавал за Турция, му оставил около 5 – 6 000 лева, сега той му се отблагодарил, като му дал 4 000 лева, повече не поискал.

Съдът е допуснал гласни доказателства.

Св.Г. И.Д., кмет на с.К*, познава страните от 7-8 години от общи познати, познава и братовчеда на ответника от с.Б. – О.. Знае, че са живели в град Добрич под наем на първия етаж на ул.”Д.”.

Искали са да си купят собствено жилище, дори той им предложил свое, но не го харесали. Помагала им близка позната – Д., която имала дори ключ от жилището им. Впоследствие купили апартамент от негова колежка. Знаел от братовчеда О.и от Д., че Х. продала свой имот в А. през 2007г. и с парите от продажбата купила процесния апартамент. Не знае дали Е. е давал пари, но е чувал, че се е хвалил в с.Б., че жена му е богата, знае го и от О.. С брат си ответникът не се имали от години, защото рентата била вземана от него и тоя не получавал нищо. Свидетелят познава лично брата на Е., нямало откъде да му даде пари, живеел под наем. На него му поправил хладилника, разбирал от тези работи.

Не знае дали бащата на ответника е имал имоти в България, а за земите рентата се вземала от брата на ответника, затова се скарали. Според свидетеля Е. искал да се закупи апартамент на Дружбите, но бил на осмия етаж и Х. не искала, било високо. Впоследствие се съгласили за процесния апартамент, като при продажбата записали и двамата за купувачи. Всичко това той знаел от Д., тя му казала, че апартаментът струвал около 45 000 лева.

Св. Н. Е. Ч., без родствени връзки със страните, ги познава от 2007г., когато Х. дошла в Истанбул да търси апартамент.

Дала им своя, преди това били с баща му на квартира, наемът плащал Е., баща му не можел. Върнали се в България, в Добрич, по желание на Х., която искала да си осиновят дете, след като се оженили. Не отседнали при брата на ответника, а при майката на свидетелката. Не знае брата на ответника да му е помагал, но Х. била богата – била пенсионерка, продала имота в Анкара за 120 000 турски лири, купила чисто нов автомобил „Ф.” в Турция, както и апартамент в Анкара, който отдавала под наем, в Добрич си купила апартамент за 48 000 лева, това го знае лично от нея, тъй като били близки и си споделяли всичко. Често ходела по работа в Анкара. Не знае дали Е. е дал пари за жилището, по това време той работел в Истанбул и вземал около 2 500 – 3 000 турски лири, не знаела да е работил на частно. Не е имал собствен апартамент там, но имали в Чорлу – той или баща му, за който не знае дали е бил даван под наем. Оставало му 4 години до пенсия, затова решили да си платят тези години и да се преместят в Добрич. Често се шегували, че Е. случил на богата жена. Не е чувала ответника да е получавал помощ от брат си и баща си.

Св. Н. Али М., съпруга на брата на ответника. Когато страните по делото решили да се оженят, купили апартамент в Добрич, било 2006г. Преди това били на квартира. Решили да си осиновят дете. Е. спестявал, казал, че има към 12 – 13 000 лева. Баща му бил ходжа, имал спестявания, получавал ренти от 32 дка земя. Когато ответникът заминал за Турция, услужил на брат си с пари. Там работел, в Чорлу имали апартамент. След 2000-та година започнал да взема рентите – първо брат му, после той. След като продали гарсониерата, решили да дадат 4 000 лева на ответника за процесния апартамент. С Х. не са общували много, може би 4-5 пъти, не са били особено близки. Знае, че работила като адвокат и съдебен изпълнител. Гарсониерата била продадена на дъщеря й Х. за 20 000 лева.

А. М. А., без родствена връзка със страните, познава Е. и баща му, който бил ходжа в село Б.. Имал около 30 дка земи, а след като заминал за Турция рентата вземал Е., както и пенсията му. Всичко спестено от него било за ответника, тъй като той се грижел за него. Самият Е. бил пестелив, знаел, че работи в И. и вземал над 1 000 лири. В апартамента на „Д.” ходил няколко пъти като познат. Знаел от Е., че той го е купил, от него знае, че е за над 40 000 лева. Не познава Х., а с брат му Ф. били в добри отношения, не е чувал да са се карали.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/555a1b40-9ad4-4009-8c8b-95c5f4dedb5e