Решение № 271 от 18.07.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Перник, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500407 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1107/02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7104/2024 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявения от З. С. З., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Е. Д. Н., ЕГН **********, с който се иска от съда З. С. З. да бъде призната за собственик на помещение МАЗЕ-СКЛАД, находящо се на кота +0, от 9 кв.м, представляващо част от недвижим имот находящ се в ***, с планоснимачен номер № *** от 1974 г., в квартал ***, съставляващ УПИ-***, одобрен през 1974 г., поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м., жилище етаж ***, състоящ от сутерен-стая, мазе склад, ет.** с площ от 29 кв.м. с идентификатор ***, гараж етаж ***, ет.*** с идентификатор ***, земя 165.кв.м. с идентификатор *** недвижим имот находящ се в ***, планоснимачен № *** от 1974 г., кв.***, УПИ парцел *** одобрен през 1974 г. с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж ***, сутерен-стая, мазе склад, ет.*** с площ от 29 кв.м. идентификатор ***, гараж етаж ***, ет.*** идентификатор ***, земя 165.кв.м. идентификатор ***, като неоснователен.

С решението съдът е отхвърлил предявения от З. С. З. иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Е. Д. Н. за осъждане на Е. Д. Н. да предаде владението на З. С. З. върху 1 помещение МАЗЕ-СКЛАД, находящо се на кота ***, от 9 кв.м, представляващо част от недвижим имот находящ се в ***, с планоснимачен номер № *** от 1974 г., в квартал ***, съставляващ УПИ-***, одобрен през 1974 г., поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м., жилище етаж ***, състоящ от сутерен-стая, мазе склад, ет.*** с площ от 29 кв.м. с идентификатор ***, гараж етаж ***, ет.*** с идентификатор ***, земя 165.кв.м. с идентификатор *** недвижим имот находящ се в ***, планоснимачен № *** от 1974 г., кв.***, УПИ парцел *** одобрен през 1974 г. с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж ***, сутерен-стая, мазе склад, ет.*** с площ от 29 кв.м. идентификатор ***, гараж етаж ***, ет.*** идентификатор ***, земя 165.кв.м. идентификатор ***, като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от З. С. З., чрез адв. В. Л., с която се атакува първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че с оглед на събраните по делото доказателства, мотивите на РС са необосновани и неправилни.

Противно на събраните и приети по делото доказателства съдът е приел, че наследодателя на ответницата е осъществил владение върху процесното помещение, което владение е продължило повече от 10 години. Допълва, че не е отчетен факта, че наследодателя на ответницата и сестра му /ищцата/ са ползвали съсобствения си имот и построената от тях сграда в режим на съсобственост и едва след извършената доброволна делба на всеки от тях е опредЕ. част от построения от тях недвижим имот. Сочи, че противно на твърдението за своене на имота от страна на наследницата на наследодателя е, че в тази насока не са ангажирани никакви доказателства и излага доводи в подкрепа на направеното твърдение.

Изводите на първоинстанционния съд са необосновани и неподкрепени от приобщените по делото доказателства. Моли за отмяна на постановеното от ПРС решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена и да бъде признато по отношение на З.

З., че същата въз основа на представените по делото доказателства е собственик на процесното мазе-склад, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на ползвания от нея недвижим имот. Прави се искане за присъждане на напраавените и за двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Е. Д. Н., чрез адв. К. Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. За изцяло неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба оплакване, че неправилно съдът е прекратил производството досежно претендираното обезщетение за нанесени щети в размер на 1000 лева. Пояснява, че с оглед оттеглянето на претенцията, съдът не е имал друга процесуална възможност освен да прекрати производството по този иск. Намира въззивната жалба в тази й част за недопустима. На следващо място, относно възражението по заключението на изготвената СТЕ сочи, че същото е депозирано в определения от закона срок и ищцата е 2 имала възможност при несъгласие да оспори същото или да постави допълнителни въпроси.

Допълва, че процесуалният представител на ищцата не е оспорил изготвеното заключение и не е направил допълнителни искания, като същевременно е изразил становище заключението по назначената СТЕ да се приеме по делото. Счита, че това от своя страна води до извод, че депозираната въззивна жалба е изцяло недопустима. В продължение се излагат съображения въз основа на които се твърди, че неоснователно е и направеното оплакване за нарушение на материалния закон. Намира, че първата инстанция е извършила анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е достигнала до правилни правни изводи. Развива подробни доводи въз основа на които се твърди, че предявеният иск за собственост е изцяло неоснователен, тъй като процесното мазе било построено за нуждите на наследодателя на Е. Н. още с построяването на сградата.

Допълва, че същото е владяно от Д.Н. от построяването на сградата до смъртта му през *** г., като същото се владее от Е. Н. след смъртта на нейния баща. Отбелязва, че това владение е достигнало до знанието на ищцата, същото е било явно, непрекъснато и необезпокоявано и е продължила от 1978 г. до 2019 г. На следващо място се излага, че с извършването на делбата сградата е придобита в режим на етажна собственост от Д.С. и З. С.. Счита, че с оглед обстоятелството, че мазето е изградено като самостоятелен обект, то и етажен собственик, какъвто е Д.С. може да придобие собствеността му на основание давностно владение. Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства възражението за изтекла придобивна давност в лицето на наследодателя на Е. Н. и на нея самата се явява основателно и доказано. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на разпитаните от страна на ищцата свидетели. Сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а в отделни части и недопустима, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а постановеното от ПРС решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички събрани доказателства по делото, намери за установени следните относими за спора факти:

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, и от събраните писмени доказателства по делото пред първоинстанционния съд безспорно се установява, че с протокол по гр.д. № 2495/1985 г. на ПРС, съдът е одобрил постигната между ищцата З. С. З. и Д.С.Н. спогодба, съгласно която ищцата е получила дял първи, представляващ първият етаж от жилищната сграда построена върху 78 квадратни метра, построена в парцел ***, в квартал *** по плана на ***, и състоящ се от: стая, хол, кухня и баня с тоалетна, при граници на етажа: от четири страни - двор, отгоре - вторият етаж на 3 жилищната сграда, отдолу сутерен, както получава и сутерена от жилищната сграда, състоящ се от стая, мазе, коридор, складово помещение и гараж, а Д.С.Н. е получил дял втори, представляващ вторият етаж от жилищната сграда построена върху 78 квадратни метра, построена в парцел ***, в квартал *** по плана на ***, и състоящ се от: стая, хол, кухня, килер и баня, при граници на етажа: от четири страни - двор, отдолу - първият етаж на жилищната сграда, като получава и таванският етаж от жилищната сграда. Д.С.Н. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: М.И.Й. съпруга, починала на *** г. и ответницата Е. Д. Н..

От приетата неоспорена пред РС СТЕ се установява, че процесното помещение понастоящем се ползва като котелно, а по конфигурация и местоположение отговаря на помещението склад по одобрения архитектурен проект от 1978 г., т.е. то е част от сутерена, поставен в дял на ищцата З. С. З., съгласно протокол по гр.д. № 2495/1985 г. на ПРС, с което съдът е одобрил постигната между ищцата З. С. З. и Д.С.Н. спогодба.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Х.С.М. и Е.Л. З., като логични, последователни, взаимно допълващи се и непротиворечащи, от които се установява, че мазето се води към частта на ищцата З. С. З., и в началото те са го ползвали, а в последствие наследодателят на ответницата, който е помолил ищцата да го ползва временно и безвъзмездно, а З. С. е дала своето съгласие. Били свидетели на разговори между З. и Д., и че мазето не е било обект на съмнение, че ще бъде върнато на ищцата, тъй като били провеждани многократни разгори между З. и Д., но последният бил човек на дълга, на семейството, на добрите взаимоотношения, и винаги намирал начин да обясни на ищцата, че сега не е времето за ремонт, че трябва да намери решение как да си изнесе нещата от мазето, и никога не е отказал, че един ден ще върне мазето само да стане по топло времето.

От останалите свидетелски показания на св. С. и св. С. се установява, че под стълбите е имало малко помещение, в което по време на строителството се слагали дъски, и след като наследодателя на ответницата му казал, че ще си прави котел за отопление, го изкопали, тъй като в него трябвало да се ходи наведен. Д. си сложил и врата, през което да се влезе, която врата и към днешна дата е ниска, и не може да се влезе в помещението, без навеждане. Това помещение било изградено от наследодателя на ответницата скоро след построяване на сградата.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка, а необсъдените настоящият въззивен състав счита за неотносими.

При така установените факти, въззивният съд от правна страна излага следното:

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване за придобиване по давностно владение от ответницата на процесното помещение мазе-склад, находящо се в сутерена на жилищната сграда, като въззивният съд излага следното:

Настоящият състав намира за неправилен извода на първия съд относно осъществяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС и придобиването по давност на процесното мазе от страна на ответника по иска. Твърдението на ответника, че държи имота на основание предоставеното й от ищцата З. С. З. като собственик на първия етаж от 4 сградата, както и върху сутерена от жилищната сграда, състоящ се от стая, мазе, коридор, складово помещение и гараж, включващ и прилежащото му мазе, както и установеното от свидетелите споразумение, могат да се преценят като обстоятелства, оборващи презумпцията по чл. 69 ЗС. Те сочат на облигационни отношения между ответника и ищцата, от което следва извод, че първата е държател на процесното мазе. В тази връзка следва да се посочи, че осъществяването на владение върху един имот /установена фактическа власт върху него с намерение за своене/ изключва споразумение със собственика за държане на същия имот и сочи на липса на намерение за своене /animus/. В съдържанието на правото на собственост се включва възможността за лично ползване на имота и за събиране плодовете от него. От анализа на доказателствата по делото и на така установеното ползване на мазето по споразумение със собственика следва единственият извод, че ответницата е държател, допуснат на облигационно основание по правоотношения със собственика. Фактическата власт е установена и упражнявана със съгласието на собственика. Въз основа на постигната уговорка за безвъзмездно ползване по своята правна природа е държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС - фактическо отношение с белезите на заем за послужване съгласно чл. 243 от ЗЗД, а не владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй като липсва субективният елемент - намерението вещта да се държи като своя. Въз основа на събраните гласни доказателства не може да се направи обоснован извод, че ответницата лично или чрез другиго, включително и нейния наследодател е упражнявала владението върху процесното мазе в степен достатъчна за придобиването му по давност. От друга страна, установено е също така, че ответницата не е декларирала имота като свой, нито е направила постъпки за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и пр. други действия, които също категорично да демонстрират намерението й за това че счита процесното мазе за своя собственост, а от своя страна ищцата е търсила контакт с ответника във връзка с уреждане на отношенията в съсобствеността, както и че същата през целия период е заплащала дължимия местен данък за собствеността си, тъй като го декларирала на свое име.