Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 11.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 186/2023
Вид
Решение № 305
Подписан
11.08.2023
Състав
Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл.147, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Кюстендил, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500186 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

С решение №79 от 10.02.2023г. постановено от Дупнишкия районен съд, по гр.д.№2004/2022г., по описа на същия съд ***** , представлявана от кмета К.Г. е осъдена да заплати на Н. И. Г., ЕГН ********** с адрес ******,обл.К. сума възлизаща на 15 000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на 03.02.2022г. травматично увреждане, изразяващо се в множествени счупвания на подбедрица на левия крак, вследствие подхлъзване и падане на улица „З.“ в с.О., общ.С.б., обл.К., както и сума 4188.61 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени от ищеца разноски за лечение, в резултат на същото увреждане, ведно със законната лихва върху присъдената сума, от датата на увреждането -03.02.2022г. до окончателното изплащане, като за разликата над присъденото обезщетение от 15 000.00 лева до претендираните 20 000.00 лв, искът е отхвърлен, като неоснователен.Със същото решение ***** е осъдена да заплати на адв.Й. Г. адв. възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАДв, вр. с чл.7, ал.2 т.3 от Наредба за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, както 965.86 лвдържавна такса и възнаграждение за вещо лице, по назначена СМЕ, върху уважената част на иска.

В срока за обжалване на решението – определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба от ***** представлявана от адв.Е. Й..В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен иск, както и искане за отмяна и връщане за повторно разглеждането от първоинстанционния съд с преразпит на свидетелите Р. и М. П.и, за извършване оглед на местопроизшествието относно наличие на тротоар на ул.“З.“ в с.О., както и за установяване на обстоятелството, този тротоар асфалтиран ли е или не.Основание за исканията си въззивникът намира в следните допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правилата за разглеждане на съдебния спор::при справка в ДРС на 18.01.2023г. адв.Й. установил, че не били изпратени призовки до двама свидетели, допуснати до разпит в предходно съдебно заседание, предвид свое заболяване депозирал молба в ДнРС с вх.№528/18.01.2023г. с която е поискал насроченото с.з. да бъде отложено, въпреки това съдът е разгледал делото в негово отсъствие, разпитал свидетелите като уважил искане на адв.Г. за това, обосновано с факта, че адвокатските му права били прекратени.Сочи се незаконосъобразно процедиране във връзка с отбелязване с химикал за призоваване на свидетелите М. П. и Р. П., за друга дата, след подаването на молба за отлагане на делото, при условие, че съдът е постановил призоваване на свидетелите.Без уважение била оставена и молбата му за възобновяване на производството - така Община К. е била лишена от участие в заседание при което е извършен разпит на свидетели.Поради неизясненост на обстоятелствата при които станало произшествието, предвид твърденията в исковата молба – за мястото на инцидента и обстоятелството, че на посочената ул.“З.“ в с.О. няма тротоар, поради което е невъзможно да е бил паркиран автомобил, който да бъде заобиколен от ищеца. жалбоподателят прави искане за извършване на оглед на посочения участък.Поддържа становище, че по делото липсват каквито и да било доказателства за лечение на Г., направени снимки, осигурена линейки в гр.Дупница в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ ЕООД ,въз основа на което прави извод, че произшествието с ищеца не е станало в с.О..Аргумент в подкрепа на това твърдение извлича и от съдържанието на изготвената съдебно – медицинска експертиза, според която 2 на в.л.Н. не са представени медицински документи от болнично заведение на територията на Община Д.а.Игнорирането на показанията на свидетеля С.К. – зам.кмет на *****, се изтъква като нарушение на принципа на чл.9 от ГПК според който, съдът прилага закона еднакво спрямо всички, свидетелство за което е обстоятелството, че съдът е кредитирал показанията на свидетели, нвмиращи се в близка връзка с ищеца – негова съпруга Н. Г.а и Г. Г., който е чичо на ищеца.

Препис от жалбата е връчен на ответника – ищец в първоинстанционното производство.В срока определен в чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от адв.Й. Г., пълномощник на Н. Г.. В отговора се съдържа становище за неоснователност на подадената жалба, правят се възражение относно петитума на жалбата – несъобразен с правомощията на въззивния съд.Във връзка с останалите оплаквания са противопоставени следните доводинеуважаването на подадена от адв.Й. молба за отлагане на делото е обусловено от факта, че към молбата му не са били представени доказателства за заболяване, създаващо пречка за участието му в разглеждане на делото – приложена е медицинска бележка, в която е посочено, че се нуждае от 4 дни домашно лечение за периода 17.01.2023г. до 20.01.2023г., като по същото време се твърди, че адв.Й. е посетил съдебната палата и е правил справка в деловодството на съда.Липсата на пречки за невъзможността по делото да се яви и кметът на Общината според ответника обосновава единствения възможен извод, че неуважаването на молбата е съобразено със законовите изисквания.Събраните доказателства според ответника са обсъдени правилно от първоинстанционния съд , въз основа на което са направени правилни и обосновани изводи от правна страна, излагайки пространствени мотиви в съдебния акт, при съобразяване на актуална съдебна практика израз на която е решение №124 от 18.07.2019г. на ВКС ІV Г.О по гр.д.№3057/2018г.Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваем счита, че от свидетелските показания е установено къде точно е настъпила злополуката, как Г. е транспортиран до лечебно заведение в гр.Д. и какви са били причините да бъда транспортиран по спешност в гр.С., с какво е транспортиран и къде е закаран за лечение.Със заключението на съдебно – медицинска експертиза и приложени медицински документи е установено, какви са нараняванията които той е получил, какви медициниски интервенции е претърпял и през какъв период е търпял болки и 3 страдания.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на решение №79/10.02.2023г. постановено по гр.д.№2004/2022г. РС- Дупница, като на ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство, по реда на чл.38 ЗА.С отговора на въззивната жалба по делото е представено пълномощно в полза на адв.Г., както и договор за правна защита и съдействие по чл.38 ЗАдв.

Доказателствени искания за въззивното производство страните не са направили.

При условията на чл.147, ал.2 ГПК съдът е изслушвал свидетели, разпитани в първоинстанционното производство.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Като има предвид доводите и възраженията, съдържащи се в разменените книжа, съдът прие за установено следното: :

На 03.02.2022г. ищецът Н. И. Г., ЕГН ********** е постъпил в УМБАЛ „Света Анна“ АД – Софи, клиника по ортопедия и травматология, с окончателна диагноза фрактура крурис син РСОМ,-множество счупвания на подбедрицата , закрито.Било е проведено лечение, като е била извършена оперативна интервенция, описана в представения документ, включваща осъществен достъп до костта, при което били поставени перкутанно застопоряващи винтове, след което бил проверен обема на движение на глезенна и колянна става, за налични периферни пулсации и сетивност, при което било констатирано отсъствие на данни за съдово – неврологичен дефицит и стабилна хемодинамика.

Във връзка с настъпила травма, пострадалият направил разходи за закупуване на лекарства, чайове и превързочни материали за сумите 43.00 лв21.00 лв, 30.44 лв, 49.69 лв, 33.40 лв, 33.10 лв, 24.08 лв, 23.08 лв и 7.97 лв, 12.90 лв , 2430.00 лв и 1480.00 лв,

. за което са съставени фактури1923/24.03.2022г, 1940/18.04.2022,137/23.03.2022, 132/01.03.2022г, 1942/08.03.2022, 1901/01.03.2022г., 111/25.02.2022г., 127/17.02.2022г., 1889/14.02.2022г., 1887/11.02.2022г. 162340/07.02.2022г., 162341/07.02.2022г., - л.17 - л.29 от д.

За периода от 02.02.2022г. до 19.09.2022г. Н. Г. е ползвал отпуск с 4 диагноза – множествени счупвания на подбедрица, поради злополука – нетрудова, л.8 – л.15 от д.

Със заключение с вх.№10324/14.12.2022г. се установява, че на 02.02.2023г.

Н. Г. е получил многофрагментни разместени фактури на две кости/ тибия и фибула на лява подбедрица, в долна трета, обусловили трайно ( с продължение над месец) затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и до продължителни болки и страдания.

Вещото лице е описало механизма на травмата – от действия на твърд тъп предмет получена по време и начин, както е посочено в исковата молба – подхлъзване и падане твърда зеледена повърхност( пътно платно) , при което в резултат на „рязко сгъване и усукване“ на крака в долна част на подбедрицата и натиска от тежестта на тялото се чупят кости – индиректин тип фрактури.

Според експерта при благоприятно протичащ възстановителен процес – не са констатирани усложнения в случая, тези уврежадния – фрактури на двете кости на подбедрицата в областта на диафизите ( подлежат на пълно възстановяване) зарастване на костите и отзвучаване на болките , в срок от 68 до 8-10 месеца, в конкретния случай 8-9 месеца.

Към момента ищецът е практически възстановен – с напълно възстановени функции на крайника и липса на спонтанни и при обичайни действия болки.Възможно е при по – изразени физически натоварвания „промяна на време“ и др. при същия да се появят епизодични болкови усещания, които не биха имали съществено практическо значение за качеството на живот.

Този вид увреждания според вещото лице не водят до някакво влошаване на общото здравословно състояние , но водят до значими нарушения в режима на работа и живот, свързан с този дискомфорт, както до по – продължителни, в началото по – интензивни болки и страдания за период от около 1.5 – 2 месеца, след травмата се налага обездвижване на пострадалия с невъзможност за придвижване и силно затруднено самообслужване, в следващите няколко месеца започва раздвижване и придвижване с помощни средства, като в този период пострадалият е неработоспособен, в някаква степен затруднено самообслужване, ,до постепенно възстановяване на движенията на крайника, през целия този период до пълното му възстановяване, изпитва болки и страдания, по интензивни в началото след 5 травмата, до около първата половина на възстановителния период , постепенно отслабващи и изчезващи в края му. Където и да пострадал ищецът то не е било възможно придвижването му на собствен ход.Периодът на възстановяване на пострадалия в разглеждания случай е определен на около 8-10 месеца

По делото е представено удостоверение изх.№471/10.01.2023г. , че лицето Н. И. Г. ве е постъпвало за лечение в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ ЕООД, гр.Дупница на 03.02.2022г.

Мястото на падане и обстоятелствата съпътстващи инцидента, като основание за ангажиране отговорността на Община С.б. е единственото обстоятелство с което са свързани изложените във въззивната жалба доводи т.е възражения срещу извода, че поначало Общината следва да носи отговорност за вреди, които са следствие от непочистени от сняг и лед тротоар, или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл.94, ал.3 ЗДП по делото липсват.

,За установяване факта на падане, на територията на *****, мястото и начина на падане и последицата от това, по делото са разпитани свидетелите Н. Г.а, С.К., Г. Г., М. П. и Р. П., последните двама разпитани и във въззивното производство.

Посочените лица са и очевидци.Съвсем без неясноти, последователен, без противоречия е разказа на свид. Г. Г., потвърждаващ посочената в исковата молба дата на настъпване на събитието, както мястото на инцидента на кръстовището на ул.“Л. и З..